Министерството на здравеопазването предлага изменения в Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Те са публикувани на сайта на ведомството за обществено обсъждане.

Причините за разработване на наредбата са свързани с приетия от Народното събрание Закон за бюджета на НЗОК

Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., с който се извършват и изменения и допълнения в редица други закони, сред които Законът за здравето и Законът за здравното осигуряване. Поради тези законови промени се налага прецизиране на дейности в областта на профилактичните прегледи и диспансеризацията, в това число извършвани от общопрактикуващите лекари.
Същите се съобразяват и с наложилите се поради законовите промени съответни промени и в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, се посочва в мотивите в проектонаредбата.

С проекта се предлага прецизиране в текстове

от:

„1. Приложение № 3 на наредбата, като назначаването по време на профилактичния преглед (или по друг повод) на мамография при установени отклонения съгласно писмено тълкуване на получените резултати от лекар специалист по образна диагностика с данни за риск от злокачествено новообразувание на млечната жлеза, се заличава като самостоятелно основание за включване на пациентката в групата на лицата с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза.

В настоящата редакция разпоредбата не води до здравен резултат. Същата навежда към необходимостта от последваща активна диагностика до изясняване на проблема при пациентката, което е безусловно и се извършва без да е необходимо и независимо от включването на тези случаи като рискови фактори.

2. Приложение № 5 на наредбата, като по отношение на хората с рискови фактори за развитие на сърдечносъдови заболявания, задължението на общопрактикуващите лекари да извърши консултация със специалист по кардиология при много висок риск, определен по SCORE системата, се заменя с възможност ОПЛ да извърши такава консултация по преценка. Оценката по SCORE системата определя 10-годишния риск за фатална исхемична болест на сърцето според пола, възрастта, систолното налягане, общия холестерол и тютюнопушенето.

Оценката се прави на здрави хора, като върху изброените рискове може да се повлияе с комплекс от дейности от компетентността на ОПЛ, включени в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Поради това не е наложително извършването на задължителна консултация със специалист кардиолог. Такава е включена в алгоритъма за диспансерно наблюдение при пациенти с определени заболявания, като например артериална хипертония“.

От МЗ посочват, че

основната цел на разработената наредба е гарантиране на възможността за оказване на навременна, качествена и достъпна медицинска помощ

на пациентите с различни здравословни проблеми в извънболничната и болничната медицинска помощ, при съблюдаване на разпоредбите на приетия от Народното събрание Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. и извършените с него изменения и допълнения в Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване.

Очакваните резултати от прилагането на наредбата

са свързани с оптимизиране на дейностите по профилактика и диспансеризация, извършвани от общопрактикуващите лекари, и избягване на дублиране на дейности в първичната и специализираната медицинска помощ.

Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба

Финансовите средства за прилагането на наредбата са в рамките на бюджета на НЗОК за съответната календарна година, като няма да са в тежест на бюджетите на изпълнителите на медицинска помощ и пациентите. От прилагането на нормативния акт не се очакват финансови резултати, се посочва в мотивите към измененията.

Подробности четете в прикачените файлове.