Проф. Борис Богов ръководи Клиниката по нефрология в Александровска болница. 

Той е и заместник председател на Българското нефрологично дружество. Разговаряме с него по време на 8-ия Конгрес на БНД, който се проведе на 26-29 септември в Правец.

Проф. Богов, кои са най-важните проблеми, които постави пред дружеството настоящият конгрес?

Скринингът на пациенти бе един от въпросите, на които се обърна специално внимание. В България няма точна статистика на хроничните бъбречни заболявания. Първият опит и най-мащабен към момента за събиране на такива данни беше на доц. Стефан Кривошиев, но това беше преди доста години. След това през 2008 г. във Варна беше направено проследяване, което обхвана 1200 човека от региона. В нашата клиниката също се проведе една акция за скрининг на хронични бъбречни заболявания. Организираме със съдействието на Райфайзенбанк и през 2019 г. ще го правим за трета година. Обхващаме региони, в които хората са затруднени да пътуват. По този начин скринингът обхваща случайни пациенти, а не избрани.

Българското нефрологично дружество трябва да организира инициатива за скрининг на такива пациенти, както по нозологични единици, така и за хронични бъбречни заболявания. Възможно е това да се случи чрез Фонд научни изследвания.

Интересното на този Конгрес е, че са засегнати съвременните подходи, а много от представените теми са във връзка с генетични изследвания. Има млади лекари, които работят по проекти във връзка с такива теми.

В медицинската наука все повече се говори за генетичната основа на заболяванията, но като че ли в България нещата се случват с по-бавни темпове?

Така е, у нас генетиката все още не е достатъчно застъпена, но това е основно заради липса на средства. Генетичните изследвания са много скъпи. Другото е, че младите нефролози са ангажирани твърде много с ежедневната работа и не им остава време да пишат проекти. Това изисква сериозен ресурс и средства. Университетите спонсорират такива разработки символично със суми до 2000 лева, така че дружеството трябва да помисли и в тази посока. Би могло да се кандидатства за европейски проекти.

Доколко, според вас, гените имат влияние за възникване хроничните бъбречни заболявания? Начинът на живот или гените са определящи?

Определено гените имат голямо влияние при бъбречните заболявания. Това е една от темите, които най-широко дискутираме на настоящия конгрес. Живеем в ерата на персонализираната медицина. Ако не е генетичната обусловеност, няма да я има и персонализираната медицина. Днес се правят генетични изследвания, намира се патологичният ген и самата терапия се насочва точно срещу него. Това е причината да имаме успех в биологичната терапия в персоналната медицина. Генетичните изследвания са водещи в хирургията при карцинома на червата и стомаха. По отношение на амилоидозата и амилоидните нефропатии - също. Генетиката е бъдещето.

Защо е трудно хроничните бъбречни заболявания да бъдат открити в ранен стадий?

Отново се връщаме на скрининга. На първо място скринингът е това, което би довело до ранно откриване и по-успешна терапия. От друга страна съществува един сериозен дефицит по отношение на здравно-осигурителната система в България. Има сериозни пропуски в неща, които би трябвало да бъдат заложени в първичната профилактика и прегледите на доболничната помощ. Едно изследване на седимент на урина, например, на микроалбумин, изследване на кръвно налягане, дори един разговор с пациента биха допринесли в голяма степен за ранното откриване на бъбречните заболявания.

Има хора, които по самоинициатива си правят изследвания, но после не попадат на лекар, който правилно да ги разтълкува. Съществува ли някаква формула за сигурна диагностика?

Отчитам това също като наш пропуск в „образоването“ на доболничната помощ. Разчитането на единична стойност не означава нищо. Има 4 формули, но и една е достатъчна, за да може специалистът да се ориентира. Между 4-те формули има разлики около до 20 процента. Изчисляването на гломерулната филтрация, например, дава много информация - ако колегите в доболничната помощ го правят, това би открило много възможности за ранна профилактика на бъбречни заболявания.

В каква степен влияе начинът на живот? Има ли някои основни правила, които трябва да бъдат спазвани?

Искам да припомня една стара истина – да не се живее ден за ден! Човек трябва да мисли за бъдещето и в переспектива. Диетичният режим е много важен, днес много хора преяждат и това се смята за нормално. Бъбреците най-много страдат от белтъчната храна. За съжаление в България храната не е с най-доброто качество. Правилният начин на живот осигурява добро здраве, а профилактиката трябва да включва ежегодно проследяване на артериално налягане, кръвна захар и други основни параметри.

Искам да отбележа и съвременното увлечение по перфектна фигура с много мускули. Добавките, които използват любителите на фитнеса се отразяват катастрофално на бъбреците. Има риск да настъпят необратими промени в бъбрека. Дори 1-2 години употреба на такива добавки може да е фатална при хора с генетично предразположение. 

Накрая искам да попитам, има ли интерес от страна на младите лекари да специализират нефрология?

Нашата клиника е една от най-големите в страната, което най-ярко се вижда  по големия брой специализанти, които са при нас. В момента имаме седем специализанти, като пет от тях имаха както постерни сесии, така и презентации  на този конгрес. Една от тях бе за IgA гломерулонефрит, а друга - за васкулитите в колаборация с кардиолози. Прави впечатление големият брой млади хора, които работят в специалността, това е радостно.

Автор Илияна Ангелова