Онихомикозата е хронично, бавно протичащо заболяване, което е широко разпространено. При него се наблюдава гъбична инфекция на нокътните плочки на ръцете и краката. В около 80% от случаите се засягат ноктите на краката. Причинява се от дерматофити, дрожди и плесени, като най-честите са:

• Trychophyton rubrum;
• Trychophyton mentagrophytes;
• Epidermophyton flocosum;
• Candida и др.

Специалистът по кожни и венерически болести от София д-р Димитър Нинов казва, че основната причина за появата на онихомикозата са проблемите при периферното снабдяване с кръв на крайниците. Важен рисков фактор е също възрастта, където се наблюдава забавен растеж на нокътя. Носенето на прекалено тесни обувки също може да предизвика появата на гъбички, тъй като там се наблюдава влошена циркулация на кръвта на краката, а също и запарване. Понякога предпоставка за онихомикоза може да бъде и приемът на антибиотици, които може да намалят полезните бактерии в червата, а оттам да отслабят и имунната система. Подобна е и ситуацията при терапията с имуносупресиращи лекарства. Предразполагащ фактор са и хроничните травми на пръстите, които се получават най-вече при спортистите. Рискови са също така топлият климат, ходенето бос на обществени места, като басейни, съблекални, фитнеси, сауни.

Основният симптом, по които може да бъде разпознато заболяването, е

появата на белезникаво или жълтеникаво петно

близо до страничния ръб на нокътя. Ако не му се обърне внимание то може да се разпространи и към основата, като с времето потъмнява от кафеникаво до черно. Характерно за онихомикозата е също така задебеляването на нокътната плочка, което я прави чуплива. При по-сериозна инфекция може да се стигне и до пълно разрушаване на нокътя.

Д-р Нинов коментира, че не всяка промяна в цвета на нокътната плочка може да е онихомикоза. При псориазиса например, симптомите варират от обезцветяване до промени в нокътното легло. Възможно е също така те да бъдат резултат от екземи или бактериална инфекция.

Лечението на гъбичките се назначава според конкретния причинител и напредналостта на заболяването. То може да бъде чрез прием на медикаменти или външно. Терапевтичният ефект се постига трудно, а

лечението отнема време, поради бавния растеж на нокътя

При по-сериозните форми на болестта се налага т.нар. пулсова терапия. Д-р Нинов обяснява, че става въпрос за прием на медикаменти. При тях терапията се извършва на етапи, като има паузи между курсовете. Ето защо специалистът е въвел график на всички етапи в специално календарче, което раздава на пациентите си. Преди изписването на този вид терапия е задължително да се направи преглед на чернодробната функция на пациента. Причината е, че повечето перорални медикаменти са противопоказни при остро или хронично чернодробно увреждане. Това лечение много често се съчетава с витамини А, В и Е, които укрепват ноктите.

Външната терапия започва най-често в началните фази на заболяването.

Използват се т.нар. лечебни лакове

какъвто е Микодефен. Той съдържа циклопирокс (ciclopirox), чието въздействие унищожава гъбичките. В началото на лечението продуктът се прилага през ден, а на по-късен етап два пъти или веднъж седмично. Според д-р Нинов е добре да се маже не само засегнатият нокът, но и съседните, за да не се разпространи заразата. Важно е терапията да се подпомага с изрязване на засегнатата част от плочката. Обикновено мазането с лечебен лак продължава около една година, тъй като това е времето за израстването на здрав нокът.

При неспазване на определени правила гъбичките могат да се появят отново. Ето защо е важно да се предприема адекватна профилактика. Препоръчва се носенето на лични джапанки у дома, смяната на чорапите всеки ден, пръскането на обувките с дезинфектант, използването на лични ножици и нокторезачки. За да се предизвика по-бърз растеж на ноктите, е добре краката да се киснат във вода. 

Ако пациентите пренебрегнат лечението на онихомикозата може да се стигне до неприятни усложнения. Едно от тях е врастването на нокътя в плътта и стигането до хирургична намеса.  При разрушаване на целостта му, пък може да се получат бактериални инфекции. Понякога може да се стигне и до неприятно заболяване, познато като червен вятър.