Близо 73% от лечебните заведения в страната изпитват недостиг на лекари, а 90% - на медицински сестри. Това става ясно от проучване на „Индекс на болниците“ за кадровия дефицит в здравеопазването. То бе представено днес от Първан Симеонов по време на дискусия, в която взеха участие представители на БЛС, БАПЗГ, Министерството на здравеопазването, парламента и директори на лечебни заведения.  

Анкетата е проведена през януари и февруари тази година сред 69 болници от цялата страна. От тях 11.8% са специализирани, 88.2 на сто са многопрофилни, държавна собственост са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със университетски статут са 23.5% от всички участвали. С над 500 легла са 17% от лечебните заведения, около 30% са с между 250 и 500 легла, а с до 250 легла разполагат 53% от участниците в изследването. 

Какви са проблемите с кадрите при лекарите?  

Според мениджърите на болниците най-голям е дефицитът на лекари в следните специалности: 

• Анестезиология и интензивно лечение  - 42,9% от болниците,  
• Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%,  
• Кардиология – 34,7%,  
• Неврология - 28,6%,  
• Неонатология - 28,6%,  
• Акушер-гинекология - 26,5%,  
• Инфекциозни болести - 26,5%,  
• Клинична лаборатория - 26,5%,  
• Нефрология - 24,5%,  
• Вътрешни болести - 22,4%,  
• Спешна медицина - 22,4%,  
• Образна диагностика - 22,4%. 

Мениджърите заявяват, че в 81% от случаите липсата на специалисти води до прегаряне на персонала. Около 78% от анкетираните казват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа, а близо 45% посочват като следствие закъсняла или неточна диагностика и намаляване качеството на лечение. Едва за 4% недостигът на лекари не води до последствия за лечебното заведение, което управляват.  

Близо 42% от анкетираните болници заявяват, че е налице и текучество сред медицинските специалисти в тях. Сред основните причини за това са достигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), разкриване на нови структури (11%). 

Какво се случва при професионалистите по здравни грижи? 

В над 40% от анкетираните лечебни заведения на един лекар се пада по-малко от една или една медицинска сестра. В 58% от болниците на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички направления, но като специалностите с остър недостиг са посочени Анестезиология и интензивно лечение, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни болести, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от анкетираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на друг договор. 

Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо влияние върху качеството на лечение, става ясно от анкетата. 51.6% от мениджърите посочват, че недостигът води до липсата на адекватни грижи за пациентите, а 60%, че липсата на тези кадри води до увеличаване на възможността от грешка при болничния престой на пациентите и намаляване на качеството на лечение. Прегарянето на персонала също е сред  основните последици от недостига на медицински сестри (82,3%). Едва според 8% от мениджърите липсата на сестри няма последствия за работния процес. 

При 56,7% от лечебните заведения е налице текучество на медицински сестри. Основните причини за това са заплащането (48,6%), пренатоварване и извънреден труд (37,8%), достигане на пенсионна възраст (32,4%), лоши условия на труд (18,9%), разкриването на нови структури (10,8%), преместване в друга държава (8,1%). 

Какви са причините за липсата на кадри у нас? 

Според анкетираните по-лошите условия на труд и заплащане в сравнение с други лечебни заведения в страната или чужбина, както и липсата на модерна апаратура са една от водещите причини за липсата на кадри у нас (56%). Откриването на нови болници в областта и в страната също играе съществена роля за недостига на медицински специалисти. Тази причина  е посочена близо от 47% от анкетираните. Недостатъчно производство на кадри е заявена като причина за кадровия дефицит от 65,6% от запитаните, а липсата на възможности за кариерно развитие и подходящи условия за специализация са причина за недостига на кадри според 31% от тях.  

Над 53% от мениджърите прогнозират, че в следващите 1-5 години ще изпитат сериозен недостиг на кадри, който ще доведе до редукция на дейността на лечебните им заведения. Други 32% изпитват същите притеснения, но в по-дългосрочен план - следващите 5-10 години. Сред препоръките, които отправят, са по-добро заплащане на лекарите и сестрите и по-специално на младите и тези от дефицитните специалности, повече кадри от университетите промяна на условията за специализациите и за сключване на договори с НЗОК.  

Мнението на БЛС 

Председателят на Българският лекарски съюз д-р Иван Маджаров коментира, че в момента в България има регистрирани 31 356 лекари, от които 26 000 са със специалност. Средната им възраст е 53 години, като повече от 60% от тях са над 50 години. Като проблем той посочи, че една трета от лекарите практикуват в София и има много региони, които изпитват остра нужда от специалисти. Сериозен проблем е също така, че броят на починалите лекари се увеличава всяка година, особено през последните две, по време на пандемията. Д-р Маджаров прогнозира, че през 2037 г. 54% от докторите у нас ще са достигнали пенсионна възраст. Според него застаряването на кадрите трябва да бъде взето под внимание. Това е въпрос на национала сигурност, с който трябва да се заемат Парламента и Министерски съвет.  

Мнението на БАПЗГ 

Председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева каза, че кризата с броя на медицинските сестри и акушерките се задълбочава всяка година. Според данни на съсловната организация 30% от сестрите са над 60 години. На 31% предстои пенсиониране през следващите 10 години. Прогнозите са, че през 2032 г. сестрите у нас ще бъдат под 10 000, а са ни нужни над 30 000. Василева коментира, че за справяне с проблема е необходима национална здравна стратегия с план за действие. Непроменено остава искането на БАПЗГ стартовото заплащане на сестрите да бъде в размер на три минимални работни заплати. Необходимо е също така да се подсигури обучението и кариерното им развитие. Иска се и медицински стандарти по здравни грижи с регламентиран брой сестри, както и възможност за самостоятелна сестринска и акушерска практика. 

Какво каза по темата здравният министър? 

Министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова отчете, че има кадрови проблем и посочи като основен виновник за това непрекъснатото откриване на нови лечебни заведения. Тя напомни, че България заема челно място в Европейския съюз по брой на легла на глава на населението и хоспитализации. Освен това, според данните на МЗ, през 2018 г., преди пандемията, едва 64% от леглата са се използвали за лечение. Министърът добави, че важен проблем, който трябва да бъде решен, е разпределението на кадрите в страната, защото в момента те са съсредоточени основно в големите градове. Тя също така отбеляза, че има тенденция за намаляване на броя на лекарите, които напускат страната. Според нея за 14 години броят на медиците, които са поискали от МЗ удостоверение за работа в чужбина е редуциран четири пъти и така през 2021 г. той е 139.  

Ще има ли затваряне на болници? 

Проф. Сербезова посочи като краткосрочна мярка за справяне с кадровия проблем оптимизиране на броя на болниците в страната. Тя каза, че се работи върху актуализиране на здравната карта и процедурите за издаване на разрешения за нови лечебни дейности. Малко по-късно по време на дискусията нейният заместник д-р Петър Грибнев уточни, че МЗ няма намерения да затваря лечебни заведения. Това потвърди и председателят на здравната комисия в Парламента доц. Антон Тонев, който обаче каза, че може да има преструктуриране,  като сливане на болници или преминаване на лечебни заведения от болничната към доболничната помощ.  

Като други краткосрочни мерки министър Сербезова също така посочи увеличаването на  работата на здравните асистенти, повишаване на възнагражденията на лекарите и медицинските сестри и създаване на механизми за стимулиране на обученията. Тя добави, че е добре в грижите за кадрите да се включат и общините, които могат да подпомагат медиците с ведомствени жилища, детски градини за децата и стипендии за обучения.  

Ролята на Парламента в разрешаването на кадровата криза 

Председателят на парламентарната здравна комисия доц. Тонев каза, че през следващите няколко месеца предстоят редица законодателни инициативи. На първо място това е въвеждането на електронното здравеопазване. Според него до края на годината трябва да има дигитална информация, какво е състоянието на здравеопазването, която да покаже какви промени са необходими.  
Работи се и по въвеждането на диагностично-свързаните групи (ДСГ). Плановете на управляващата коалиция са към края на 2023 г. да има стартиран пилотен проект с работещи ДСГ.  

Предвиждат се също така законодателни промени, които да акцентират върху развитието на младите лекари и сестри. Според доц. Тонев в НРД 2023 ще залегнат конкретни политики, които да стимулират техните доходи през клиничните пътеки.  
 

„Мислим да обсъдим и излизане от модела личен лекар, а вместо това да има специалисти по обща медицина. Така доходите на тези медици ще зависят от броя преминали пациенти, а не на т.нар. студен резерв“, каза още доц. Тонев.

 

 

Автор: Бойко Бонев