За да се състои продуктивен разговор за бъдещето на българското здравеопазване първо трябва да се разделим с наслоените през годините митове и легенди, които управляващите създаваха и с които през медиите умело обработваха електората.

Мит N 1.

Редовната политическа дъвка в продължение на години е „Всяка година за здравеопазване се дават много пари, а те все не стигат.“ Използва се преди, по време и след избори. А, най-вече, когато комуникацията с електората е нарушена, поради една или друга причина. От това втръснало на всички изречение, хората остават с впечатлението, че българското здравеопазване се къпе в необятен океан от пари. Дали това е така?

Преди да Ви покажа специфичната статистика, с тази таблица искам да Ви запозная с т. нар. „Стандарт на живот в ЕС“. Всички данни в тази статия са от Евростат, с изключение на една таблица. Тук е показан БВП на глава от населението за 2020г. през покупателната способност - най-точният икономически показател, който заличава разликата на цената на един и същи продукт в отделните държави. Вижда се, че разликата в стандарта на живот между Германия и България е 2,24 пъти.

От тази таблица се вижда коя страна колко харчи за здравеопазване. Разликата между Германия и България е около 7 пъти по номинал. През покупателната способност е 3,27 пъти, което означава, че при изравнени цени и заплати /т.е. ако изравним стандарта на живот между България и Германия/, немците харчат с над 45% повече за здравеопазване, отколкото българите /Немците дават 3,27 пъти повече за здравеопазване, при 2,24 пъти разлика в стандарта/. Тъй като цените на лекарства, консумативи и апаратура е почти изравнена в ЕС, то финансовото оцеляване на българското здравеопазване в момента се дължи единствено и само на нереално ниските заплати, които се дават в него. Това е и причината българските лекари, сестри и лаборанти масово да напускат България.

Още едно доказателство колко слабо финансирано е нашето здравеопазване, не само в ЕС, но и на Балканите.

В предишната таблица се вижда какъв % от БВП е разходът за здравеопазване. При 10,9% среден за ЕС, за България е 8,5%, което на пръв прочит е прилично, но какво точно влиза в тези 8,5%?

Ние сме европейски шампион по финансиране ‚out-of-pocket‘ - над 35% от финансирането на системата или над 35% от тези 8,5% от БВП идват от джоба на пациента. Последните 3 десетилетия българските правителства /с малки изключения, напр. при здравния министър д-р Кацаров/ се опитваха да намалят финансирането от out-of-pocket, но без да увеличават другите финансирания. Е, не им се получи. Няма и как да се получи. Намаляването на едно финансиране винаги е свързано с увеличаване на друго финансиране, ако искаме системата да оцелее.

Мит N 2.

„Парите в здравеопазването не стигат, защото НЗОК се краде от страна на лекари, болници и най-вече от частните болници“

Освен, че българското здравеопазване е най - слабо финансираното в ЕС и на Балканите /както видяхме от предишните таблици/, разходните пера са неправилно структурирани. Ние сме европейски шампиони по харчене на средства за медицински стоки, т.е. финансиране на фармацевтичните фирми. И анти - шампиони по заделени средства за дългосрочна медицинска грижа - патронаж, долекуване и дългосрочни медицински грижи за тежко увредени пациенти с хронични заболявания. За какво източване на средства на НЗОК от страна на болниците става въпрос?

Обърнете внимание на колоната за разходи за издръжка на медицинската администрация и управление. В момента България е сред отличниците по този показател. Въпрос за 3а клас: Какво ще стане с този показател, ако броят на здравните каси се увеличи и откъде ще дойдат парите?

Мит N 3.

„Болниците в България са много, най- вече поради броя на частните болници“

Всъщност показателят, който официално се следи е не брой болници, а брой легла на 100 000 население. От таблицата се вижда, че за 2019г в ЕС по този показател N 1 е Германия, N 2 е България, N 3 е Австрия. На едно от последните места е Великобритания. Българите събраха достатъчно опит по отношение начин на живот в Европа,  в т.ч. и нивото на здравеопазване в отделните страни. Всички вече знаят, че във Великобритания чакаш около 2-3 месеца за GP, 4-5 месеца за специалист и 5-6 месеца за планова операция. Така, че въпросът „Къде бихте предпочели да се лекувате - в Германия или във Великобритания?“ има лесен отговор.

Това е единствената таблица, която не е от Евростат, а от HOPE- най- голямата европейска асоциация на болниците. За 2019г. в България броят на леглата в частните болници е 24% от всички болнични легла, при 38% средно за ЕС. Много ли са частните болници в България?

И така, да обобщим. След като се разделим с митовете и легендите за българското здравеопазване, две прости неща трябва да се направят, за да се радваме на добре работещо родно здравеопазване - първото е несимволично увеличаване на парите за здраве, категорично над % на инфлацията, и второ - да коригираме процентното разпределение на разходите по пера, така, че те да кореспондират на средноевропейските тенденции.

02.05.2023                                       д-р Цветан Диманов