Д-р Мария Радкова Калпачка е началник Отделение по инвазивна кардиология с направление Електрокардиостимулация в Клиниката по кардиология на УМБАЛ "Александровска"

Кои сърдечни заболявания най-често протичат с появата на чести екстрасистоли?

Екстрасистолите са едни от най-честите ритъмни нарушения. Обикновено пациентите ги описват като “усещане за прескачане на сърцето”, “спирането” му или пристягане в гърлото.

Една от най-честите сърдечно-съдови причини за появата на този тип ритъмни нарушения са различните прояви на исхемична болест на сърцето, особено в острия стадий на миокадния инфаркт. Друга причина са клапните увреждания, възпалителните заболявания на сърдечните структури, като перикардити и миокардити. При миокардита те могат да са една от причините за неблагоприятен изход на заболяването.

В немалък процент от случаите за провокация на тези ритъмни нарушения може и да няма конкретна причина, като структурно сърдечно заболяване. Това може просто да се дължи на огнища на повишена възбудимост в предсърдния или камерния миокард.

Кои са най-честите извънсърдечни причини за изявата на камерни екстрасистоли?

Най-честите причини обикновено са заболявания на щитовидната жлеза, най-вече хиперфункция. Може да се породят и от различни нарушения в електролитния баланс - особено хипокалиемия и хипомагнезиемия. Също така те се провокират и от злоупотреба с алкохол, кофеинови напитки и различни стимуланти.

Кои екстрасистоли определяме като злокачествени?

Екстраситстолите се разделят на предсърдни и камерни в зависимост от това, в коя част на сърцето се пораждат. Значение за определяне на прогнозата и избора на терапевтичен подход има класификацията им по отношение на честота на поява, вида на тези ритъмни нарушения и наличието или не на сърдечно заболяване. Класификацията, която се използва в клиничната практика, разделя камерните екстрасистоли според тяхната тежест и определя няколко типа като злокачествени.

Според нея колкото по-висок клас са екстрасистолите, толкова по-сериозна е прогнозата им. Съответно опасността да се стигне до тежки ритъмни нарушения, каквито са камерната тахикардия, камерното мъждене и трептене, е висока. В този смисъл най-злокачествени са камерните екстрасистоли, които са полиморфни – имат произход от няколко огнища с повишена възбудимост на камерния миокард. Също така злокачествени са тези, които се появяват много рано – близо до предшестващите нормални синусови импулси. Към тях добавяме и камерните екстрасистоли, които са групирани по двойки или тройки.

Установяването на няколко камерни екстрасистоли в обичаен ЕКГ-запис трябва ли да провокира холтер мониториране?

Преценката за диагностичния подход при установяване на екстрасистолна аритмия е на кардиолога. Съответно назначаването на холтер не е само въз основа на регистрирани при случайна ЕКГ камерни екстрасистоли. Холтер мониториране е показано в случаите, когато на обичайната кардиограма се установяват чести екстрасистоли, особено ако те са с различна морфология и когато са в групи по двойки и тройки, както и когато пациентите имат клинични оплаквания. Също така, когато има настоящо сърдечно заболяване или искаме да оценим ефекта от провежданата медикаментозна антиаритмична терапия. Осъществява се и когато трябва да решим дали да се предприеме друг терапевтичен подход при доказани злокачествени аритмии.

Какво поведение бихте препоръчали при установяването на продължителни епизоди на бигеминия от холтер изследване?

Ако на холтер се установят чести и продължителни периоди на камерна бигеминия, трябва да направим изследвания, с които да се опитаме да намерим етиологията им. Диагностичният план включва лабораторни изследвания за изключване на елекролитни нарушения, оценка на функцията на щитовидната жлеза, търсене на повишени маркери за възпаление, както и провеждане на по-специализирани изследвания, като ехокардиография, която да ни даде информация за наличие на структурно сърдечно заболяване. Ако кардиологът има подозрение, че в основата за появата на екстрасистолите е исхемия, тогава ще се направят допълнителни инвазивни и неинвазивни изследвания за изключване на коронарна артериална болест. Най-високоспециализираното изследване е електрофизиологичното, при което се намира огнището на свръхвъзбудимост и при съответните показания се осъществява аблация с оглед прекъсване на нова поява на тези ритъмни нарушения.

Кога честите предсърдни екстрасистоли налагат терапия?

Те крият риск когато са чести и когато са при възрастни пациенти или такива със сърдечно заболяване. В тези случаи може доведат до поява на предсърдно мъждене. Решението за назначаването на медикаментозно лечение се определя от една страна от това дали пациентите имат симптоми, от друга – от наличието или не на подлежаща структурно-сърдечна патология, а когато има извънсърдечна причина, то лечението е насочено към нейното отстраняване. Значение има и наличието на клинична симптоматика. Като обобщение - преценката за назначаване на антиритмична терапия е на лекуващия кардиолог.  

Какви са стъпките в овладяването на екстрасистоли, които влошават качеството на живот на пациентите?

Първите стъпки са намиране на заболяване на сърцето, на други извънсърдечни причини, назначаване на лечение. Самата медикаментозна терапия на екстрасистолите е с антиритмични медикаменти, като показанията за назначаване на тези лекарства са строги.

Установена ли е корелация между честите предсърдни екстрасистоли и последващо развитие на неклапно предсърдно мъждене?

Такава връзка може да има ако регистрираме епизоди, при които предсърдните екстрасистоли следват една след друга и то когато има сърдечно заболяване с дилатация на предсърдието или повишено налягане там. Също така, ако има зони на исхемия на камерния миокард, при сериозни електролитни нарушения или възпалителни заболявания. В тези случаи честите продължителни епизоди на залпови предсърдни екстрасистоли могат да бъдат сигнал за това, че пациентът е заплашен от поява на предсърдно мъждене.

Можете ли да поставите някакъв въпрос, на който според Вас е важно колегите Ви кардиолози да обърнат внимание?

Важно е да обърнем внимание на профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Ние, болничните кардиолози сме фокусирани върху това да лекуваме последствията от факта, че нашите пациенти не обръщат внимание на собственото си здраве или не са достатъчно медицински информирани. Мисля, че това е нещо, за което ние сме длъжници на нашите пациенти. Важно е да има повече дискусии, свързани с артериалната хипертония и дислипидемиите. Трябва да обърнем внимание на затлъстяването и наднорменото телесно тегло, защото при всички тези състояния рискът да има разгърнат метаболитен синдром е огромен. В тези случаи е добре да се изключи и наличието на обструктивна сънна апнея, която ако се коригира, може много да ни улесни в овладяване, както на артериалната хипертимия, така и ритъмните нарушения.

Автор: Бойко Бонев