От 27 до 29 октомври в Бургас се състоя

VII Национален конгрес по електрофизиология и кардиостимулация

с богата програма и международно участие.

Екип на CredoWeb беше на конгреса, където разговаряхме с д-р Красимир Джинсов, кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация; ръководител на сектор по Електрофизиология и Кардиостимулация, към отделение по Инвазивна кардиология на УМБАЛ "Свети Георги", Пловдив, председател на Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология (ССКЕБ):

Д-р Джинсов, кои бяха акцентите на VII Национален конгрес по кардиостимулация и електрофизиология?

Научната програма беше доста богата с идеята да покрие основните клинични и практически проблеми, които срещаме във всекидневната си работа. Искахме и да представим пред колегите новостите в областта на кардиостимулацията и електрофизиологията, които излязоха през последните години. Ако трябва да избера конкретен акцент, бих се спрял на поведението при инфекция на имплантирано електронно сърдечно устройство и основното й лечение, а именно екстракцията на електродите на кардиостимулатора. В последните години устройствата като системите за ресинхронизираща сърдечна терапия и имплантируемите кардиовертер дефибрилатори стават все по-достъпни, индикациите се разширяват, увеличава се броят на пациентите с имплантиран пейсмейкър или по-сложно устройство. Това неизбежно ще доведе и до увеличаване на някои от усложненията и респективно до необходимост от екстракция на електроди – поради инфекция, фрактура на електрод или по други причини. За съжаление, процедурата все още не се реимбурсира от НЗОК, няма обособена клинична пътека за лечение на тази група пациенти, не се заплащат и скъпоструващите консумативи, необходими за екстракцията на електродите. Именно затова една от целите на ССКЕБ за идната година е да направим тази терапия достъпна за българските пациенти. Надяваме се да срещнем разбиране от институциите и НЗОК и да получим тяхната подкрепа.

В нашата страна достатъчна ли е мрежата от електрофизиологични лаборатории, както и броят на специалистите, които се занимават с тази тясна и доста тежка специалност?

Конкретно за електрофизиологичните лаборатории, считам, че има достатъчно. През изминалата година се откриха две нови такива в Русе и в Бургас, сега предстои откриването на още една във Варна. Като добавим и вече съществуващите в София и Пловдив, цялата страна е покрита. Лечебни заведения, предлагащи имплантиране на пейсмейкъри и други по-сложни кардиостимулатори има в повечето големи градове. Пациентите могат да получат необходимата им помощ без забавяне и без необходимост да пътуват на големи разстояния. Специалистите към момента също са достатъчно и успяват да покрият адекватно нуждата от електрофизиологични процедури и имплантиране на електронни сърдечни устройства на пациентите.

Вашата организация следи ли за качеството на тази дейност у нас?

Да, правим го на няколко нива. Първо следим за първоначалните знания и умения, необходими на специалистите, за да започнат да практикуват тази дейност. Всеки от тях да издържи изпит пред комисия в някой от Медицинските университети. В последните години признаваме и сертификатите, издадени от Европейското дружество по кардиология, като за придобиването им отново се държи изпит, кандидатът трябва да представи и списък с извършени процедури и препоръки от водещи експерти в областта. Контролът, който упражняваме продължава и след като специалистът започне работа. Сдружението поддържа два регистъра – един на електрофизиологичните процедури и друг на имплантираните устройства, в които всички са задължени да описват извършените процедури. Протокол от регистрите се изисква от НЗОК, за да се счита клиничната пътека за изпълнена. Информацията, която събираме от електронните регистри, ни позволява да следим обема дейности, които се извършват от всяка болница и лекар. От тази година въведохме и още една стъпка за осигуряване на качествени грижи за пациентите, която се отнася за новооткрити центрове и такива с малък обем дейност, недостатъчен за поддържане на нивото на компетентност на специалистите в тях. Те ще подлежат на одит за качеството на извършваните процедури, като проверката може да бъде чрез разглеждане на документи или наблюдение на процедурите от експертна комисия. При установяване на несъответствия с утвърдените добри практики, ще даваме препоръки за отстраняването им. Ако лечебното заведение или лекарят не успеят да покрият стандартите, ще загубят достъпа си до регистрите, а това ще доведе и до невъзможност за отчитане на дейността пред НЗОК.

Стремим ли се към пълнотата на Шведския кардиологичен регистър, който е известен като един от най-добрите и пълните в света?

Идеята на Шведския регистър е малко по-различна и тя може би ще бъде отразена по-скоро от НЗИС. В момента Дружеството на Кардиолозите в България води разговори с експертите, които отговарят за Националната здравна информационна система, в нея да бъдат вложени параметри, които са важни от кардиологична гледна точка. Така ще може да се генерира голям масив от данни, който да се обработва с помощта на изкуствен интелект и да помага за по-добрата грижа за нашите пациенти.

През последните години се повиши и подобри достъпът на пациентите до скъпи имплантируеми устройства – кардиовертер дефибрилатори, дивайси за ресинхронизираща терапия. Какви са актуалните Ви искания към финансиращия орган в тази посока?

Факт е, че вървим в положителна посока, но все още не са добре финансирани някои от сложните устройства и за тях все още има доплащане от страна пациентите. През изминалата година успяхме да договорим частична реимбурсация за скъпоструващия консуматив за електрофизиологичните процедури, но и тя не е достатъчна. Клиничната пътека също е недофинансирана. Това се отнася и за клиничните пътеката за имплантиране на устройства, като за някои от новите кардиостимулатори, дори няма обособена такава.

В залата на сегашния конгрес много често се говореше за една от най-често срещаните аритмии в популацията – предсърдното мъждене. Достигат ли до вас, до възможността за електрофизиологично лечение всички пациенти, които са показани за такива процедури?

За съжаление, не! Явно все още има съмнения у колегите, които диагностицират тези болни и на които се пада отговорността да предложат най-доброто лечение за пациентите, да обсъдят с тях и да ги реферират за електрофизиологично изследване. Категорично мога да кажа, че опасенията им са неоснователни! Катетърната аблация се е доказала като ефективно и безопасно средство за контрол на ритъма и подобряване на качеството на живот при болните с предсърдно мъждене. Вече има и доказателства, че в определена група пациенти, дори подобрява прогнозата и удължава живота. Мога да ви уверя, че българските електрофизиолози работим на европейско ниво и всеки колега, който насочи показан пациент за аблация, може да бъде напълно спокоен, че болният ще получи грижа, каквато би получил и в по-развитите страни в Европа. Има и нещо друго – важно е пациентът да достигне до електрофизиологична терапия докато е по-млад с все още здраво сърце и с пароксизмално предсърдно мъждене. В нашата страна за аблация по-често се насочват болни в по-напреднала възраст с дилатирани предсърдия и в персистиращо предсърдно мъждене, при които, каквато и терапия за контрол на ритъма да приложим, няма да има голям смисъл. Това руши доверието на пациентите във възможностите на медицината. При тях успеваемостта на аблацията е по-малка, заради късното извършване на лечението. Най-голяма полза от аблация имат по-младите пациенти, със структурно здрави сърца. За съжаление, в България, те се лекуват предимно консервативно, което ги лишава от най-съвременните възможности за контрол на заболяването.

По отношение на световните постижения във вашата област можем ли да кажем, че тук бързо навлизат тези по-малки на размер, с по-лесен достъп и с други предимства методи, които са познати от най-напредналите държави?

За съжаление, у нас принципът на работа на НЗОК е да реимбурсира най-евтиното, така че със сигурност нямаме най-доброто на пазара. Устройствата, с които работим, покриват изискванията и са достатъчни да свършат работа на пациентите, но не са последната дума на техниката и това няма да се промени, ако не се промени и начинът на финансиране. Все пак имаме един успех - през тази година, успяхме да включим в реимбурсния списък на НЗОК т.нар. leadless пейсмейкъри, това са иновативни кардиостимулатори без електроди. Те са с големината на едно хапче и се имплантират директно в сърцето. От следващата година ще бъдат достъпни за пациентите ни, но при строги индикации. Ползата за пациента е, че се избягва рискът от инфекции, свързани с електродите. Достъпът е трансвенозен, върху тялото няма белег от процедурата, нито видим имплант. Дълготрайността им е около 10 години, като след изчерпване на батерията се поставя ново устройство, без да се изважда предишното.

Има ли континуитет при подготовката на специалистите във вашата област, каква е приемствеността, има ли интерес сред младите лекари?

Аз съм пример за такава приемственост. Моите учители са лекарите, поставили основите и развили електрофизиологията и кардиостимулацията в България. Сега, като Председател на ССКЕБ и ръководител на сектора по Електрофизиология и кардиостимулация към отделението по Инвазивна кардиология на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, на свой ред предавам знанията и уменията си на по-младите колеги, които се надавам да направят същото в бъдеще. Хубаво е, че има желаещи да се учат, въпреки че специалността ни е трудна, изисква се много четене, много мислене и много специфични технически умения, които се придобиват с безкрайни часове над учебниците и в катетъризационната зала.

С д-р Джинсов разговаря Петър Галев