Доц. д-р Трайков е завършил МУ-София с отличие. От 2008 до 2011 г. специализира по електрофизиология и кардиостимулация в Университетската болница в град Сегед, Унгария, където придобива специалност по Кардиология. Сертифициран е от Европейската асоциация по аритмии като инвазивен електрофизиолог и специалист в областта на кардиостимулацията. От 2011 г. е част от екипа на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, където ръководи Отделението по Инвазивна електрофизиология и кардиостимулация. Автор и съавтор e на над 70 научни публикации в национални и престижни международни журнали. Член е на Европейското кардиологично дружество, Дружеството на кардиолозите в България, Унгарското кардиологично дружество и на Европейската асоциация по аритмии. В момента е председател е на Дружеството на Кардиолозите в България за мандата 2022-2024 г.

С доц. Трайков разговаряхме в Бургас в рамките на VII Национален конгрес по кардиостимулация и електрофизиология с международно участие:

Доц. Трайков, кои бяха от Ваша гледна точка акцентите в конгреса?

Специално искам да отбележа съвместната сесия с Европейската асоциация по аритмии, защото това сътрудничество е за нас начинът да останем на научната карта в нашата област. Разбира се, много теми бяха посветени на предсърдното мъждене – едно заболяване с много висока медицинска и социална значимост. Интересни сесии имаше за физиологичната стимулация на проводната система, както и за ресинхронизиращата терапия с и без дефибрилатор. Нашият гост от Германия Филип Зомер изнесе изключително интересна презентация за редукцията на йонизиращото лъчение в електрофизиологичната практика, нещо, което – струва ми се – досега сме подценявали. Говорихме и за новия тип енергия при аблацията на предсърдно мъждене, както и за лечението на вазо-вагалния синкоп с аблация. Представиха се и последните клинични проучвания в областта на лечението на аритмиите. Много голям интерес предизвика сесията, в която бяха обсъдени юридическите и етичните аспекти и проблеми, с които се срещаме във всекидневната си работа.

Вашата презентация беше посветена на аритмогенния митрален клапен пролапс. Какво налага при пациентите с това заболяване да се прави стриктна оценка на риска от аримтмии?

Пролапсът на митралната клапа е често диагностицирано състояние и е много добре познато в кардиологичната, а бих казал и в медицинската общност като цяло. Известен е и рискът от аритмии при митрален пролапс, но вече имаме един документ от Европейската асоциация по аритмии, в който се дефинира самото заболяване, както и в кои случаи говорим за аритмогенен митрален клапен пролапс. Разбира се, все още много проучвания и опит са необходими и на европейско, и на световно ниво, за да можем да определяме кой пациент наистина е рисков, както и кои пациенти са показани за аблация или за имплантиране на високоспециализирани устройства, като например кардиовертер-дефибрилатор. Документът, за който говоря, е изключително полезен и дава много добри насоки на колегите в реалната практика. Аритмогенният митрален клапен пролапс се дефинира като наличие на пролапс, съпътстван или не от състояние, известно като mitral annular disjunction, в съчетание с изява  на комплексни камерни аритмии. Mitral annular disjunction  не е новооткрито състояние, но наскоро започна да се разбира аритмогенният му потенциал. Говорим за един чисто анатомичен феномен – за отделяне на митралния клапен анулус от миокарда на лявата камера. Голямата митрална регургитация също е сред рисковите фактори. По отношение на ЕКГ диагностиката инверсията на Т-вълните ясно корелира с изявата на аритмии и това е рисков маркер при пациентите с митрален клапен пролапс, на който задължително трябва да обръщаме специално внимание.

Когато установим повишен риск, трябва да мислим за неговата стратификация при всеки конкретен пациент. Документът, който споменах, много подробно разглежда ролята на кардиоехографията и на магнитния резонанс, както и на имплантируемите loop recorders (ILR) за оценка на аритмиите, както и индикациите за имплантация на кардиовертер дефибрилатор.

Каква е клиничната изява при пациентите на артитмогенния митрален пролапс?

Обикновено имат чести и комплексни камерни екстрасистоли, които предимно произхождат от папиларните мускули или близо до митралния анулус. Чисто субективните им усещания могат да варират в широки граници. Ако настъпи синкоп, вече става дума за една следваща фаза на изявата на аритмогенния митрален клапен пролапс. За съжаление, високочестотната камерна аритмия може да бъде първа изява на този синдром.

След като се селектират високорисковите пациенти, какъв е терапевтичният подход към тях?

Разбира се, бетаблокерите и други класове противоаритмични медикаменти си остават в първата линия на медикаментозната терапия, но от особено значение е решението при кои пациенти да предприемем интервенционално лечение и например да имплантираме ICD. Това трябва да са пациентите с най-висок риск. В тази група са тези, които вече са преживели някакво високочестотно ритъмно камерно нарушение или болните с левокамерна дисфункция. И пациентите с изброените вече маркери за висок риск могат да бъдат кандидати за ICD, но там решението не е императивно, подлежи да сериозен анализ и преценка на всеки индивидуален случай.

Обръщам се към Вас и като председател на Дружеството на кардиолозите в България, до къде стигна разработването на Националния кардиологичен план?

Идеята за този план дойде от Европейското кардиологично дружество, тя беше стартирана у нас от проф. Асен Гудев, а сега пред мен стои задачата да продължим работата. Предстои учредяването на организация, в която да се съберем всички заинтересовани страни – университети, дружества, здравните власти, общините, бизнеса, които да подкрепим такъв план с крайна цел по-добро сърдечносъдово здраве на хората в България и повишено качество на живот на нашите граждани.  

С доц. Васил Трайков разговаря Петър Галев