Сърцето е орган, който също може да се окаже „на мушка“ в мразовитото време и да попадне в капана на вирусните инфекции. Миокардитът е едно от усложненията, до които може да се стигне след прекаран грип, като, разбира се, най-застрашени са хората с болни сърца или с други съпътстващи заболявания.

Миокардитът е възпаление на миокарда, като най-често се причинява от вирусни инфекции

По-редки са случаите, когато е причинен от бактерии, паразити, гъбички, токсични вещества, лекарства, системни имуномедиирани заболявания и много рядко – като страничен ефект след ваксинация, коментира полк. проф. д-р Ивайло Даскалов, д.м.н., началник на Клиниката по кардиология на Военномедицинска академия (ВМА).

Независимо, че миокардитът не е причислен по дефиниция към социалнозначимите сърдечни болести, има някои основателни причини заболяването да привлече вниманието на медицинските специалисти и на обществеността.

Първата и най-сериозна от тях е, че през последните години на COVID-19 пандемия се долавя тенденция за нарастване броя на регистрираните случаи с тази диагноза. Същото важи и за многократно по-високата честота на заболяването по време на грипна епидемия, пояснява още специалистът.

Клиничното протичане на миокардита, свързан с грип, е вариабилно

По-голямата част от пациентите имат остро начало на оплакванията, свързани с новопоявила се сърдечна недостатъчност, включително лесна умора и задух, хипотония, болка в гърдите, синкоп и аритмия с начало 4 до 7 дни след началните симптоми на вирусна инфекция.

Какъв е шансът да се разболее човек от вирус-асоцииран миокардит зависи от епидемичната обстановка

В извън епидемично време рискът е нисък (от 1 до 5%), но при епидемия нараства значимо и е приблизително между 15 и 27%, подчертава проф. Даскалов и допълва, че заболяването засяга относително млади пациенти (30 - 45 г.), по-често мъже.

Той цитира френски източници, според които миокардитът е второто най-разпространено сърдечно заболяване след острия миокарден инфаркт, което е причина за хоспитализация по спешност поради гръдна болка. Около 33% от пациентите, които първоначално са диагностицирани като инфаркт без обструктивна коронарна болест, на по-късен етап са преоценени като миокардит.

Тези данни напълно съвпадат и с нашите наблюдения във ВМА: немалка част от пациентите, постъпили в спешното отделение, имат типично гранични оплаквания, както за остър миокарден инфаркт, така и за остър миокардит. Затова е от съществено значение двете заболявания да бъдат разграничени чрез оценка на коронарните артерии за подлежаща прясна тромбоза, най-често чрез коронарография, и по-рядко чрез КТ-ангиография, пояснява още проф. Даскалов.

Поставянето на диагнозата миокардит никога не е сигурно само на основата на едно изследване

дори това да е ендомиокардна биопсия (ЕМБ). За да се стигне до окончателна диагноза, е необходимо да е налице клинична вероятност, която да бъде потвърдена или с образна диагностика, най-често сърдечен магнитен резонанс (СМР) или с ЕМБ.

Едновременно с всичко казано до тук е много важен въпросът за спазването на конкретен алгоритъм при проследяване на преболедувалите миокардит. Една не малка част от тях са млади хора, дори спортисти, или практикуващи професии с повишени изисквания, каквито са военнослужещи, полицаи, пожарникари, които трябва много точно да бъдат експертно оценени за обема на възстановяване и възможността да се върнат и да упражняват отново професията, респективно да практикуват състезателен спорт.

Клиниката по кардиология на ВМА е утвърден експертен център на национално ниво за диагностика, лечение и проследяване на пациенти с миокардит, като през годините успяхме да разработим и собствени алгоритми в тази насока. Разполагаме и с високоспециализирана съвременна апаратура, допълва още проф. Даскалов.
В заключение той предупреждава, че самолечението може да има тежки последици и е категоричен, че консултацията със специалист е задължителна при споменатата по-горе симптоматика.