Д-р Трифон Вълков е специалист по инфекциозни болести към Катедрата по инфекциозни болести към Медицински университет – София. Практикува в Инфекциозна болница „Проф. Иван Кирков”.

Д-р Вълков, каква е обстановката с морбили в Румъния?

В Румъния оповестяват броя на потвърдените случаи на морбили всяка седмица и той вече е достигнал няколко хиляди. Проблемът е, че преди около две седмици те обявиха първия смъртен случай на дете, което е недопустимо в 21 век.

Колко опасно заболяване е морбили?

Морбили е една от респираторните инфекции със значително висок контагиозен индекс, т.е. има много висока способност за предаване от човек на човек. Изключително важно е да се знае, че морбили е инфекция, която е чиста антропоноза, което означава, че единственият резервоар е човекът. Ние сме тези, които боледуваме, носим и предаваме вируса. Това е едно от заболяванията, срещу които има много ефективна и ефикасна ваксинопрофилактика в лицето на живата ваксина срещу морбили.

Морбили представлява значителен проблем за здравето не само по време на самата инфекция, а и с възможността за развитие на тежки усложнения – бактериални инфекции, круп на горните дихателени пътища, възможността за развитие на дихателна недостатъчност. От друга страна развитието на тежки постморбилни конюнктивити на окото. По данни на СЗО морбили се нарежда на едно от челните места по слепота сред деца в страните от третия свят. Не на последно място морбили се асоциира с висок риск от засягане на централната нервна система, развитие на вирусни менингити и менингоенцефалити, както в хода на самата инфекция, така и години по-късно. 10-15 години по-късно може да се появи подостър склерозиращ паненцефалит. Ако се потвърди тази диагноза изходът винаги е летален.

Преди около 3 години в авторитетен медицински журнал излезе една сериозна публикация, като един от авторите е българка. Екипът е установил, че морбили по време на острата инфекция атакува и унищожава паметовите клетки в лимфните възли. Изтрива имунната памет към някои заболявания, които вече сме преболедували и се предполага, че боледуваме от тях веднъж. Това са заболявания, като варицела и хепатит А, за които се знае, че имунитетът към тях е до края на живота. Създава се предпоставка, след преболедуване от морбили, човек отново да бъде предразположен към тези заболявания. Това е интересен феномен.

Можете ли да припомните какво се случи в България през 2009 г. и дали има опасност ситуацията да се повтори?

В периода 2009 - 2011 г., заради ниското имунизационно покритие и отварянето на т.нар. имунизационни дупки, се стигна до епидемия от морбили. Източник на инфекцията беше човек, завърнал се от Германия. По неофициални данни в България тогава са се разболели над 40 000 души. По данни на Министерството на здравеопазването официално са били хоспитализирани и лекувани над 25 000 души. Смъртните случи, които са асоциирани със заболяването са 25. Това прави смъртност 1 на 1000. Важно е да се знае, че тази смъртност се наблюдава основано при малки деца.

През 2018-2019 г. също имаше малка епидемия от морбили. Тогава в България бяха регистрирани около 1300 случая.

Има ли готовност Инфекциозна болница в София да приеме пациенти с морбили?

Инфекциозна болница винаги е била и ще остане едно от местата, в които такива пациент биват преглеждани, хоспитализирани и лекувани. Това е заболяване с изключително контагиозен индекс и такива пациенти задължително се приемат и лекуват в инфекциозни отделния.

Кои са най-разпознаваемите симптоми и каква е клиничната картина на болестта?

Морбили е пример за стадийно протичащо заболяване. Протича основно в три стадия, като първият е известен като т.нар. катарален стадий. Тук водещи в клиничната симптоматика са болки в гърлото, кашлица, зачервено гърло, катарален конюнктивит, който се развива в очите, обща отпадналост, главоболие, висока температура. По време на този стадий, няма обрив нещо, което сме свикнали да асоциираме с това заболяване. Обривът се появява по време на втория период, около 5-6 дни след началото на температурата Появата на обрива може би става причината някои от лекарите да започнат да мислят за това заболяване. Третият стадий е  реконвалесцентен. Обривът протича в рамките на седмица до 10 дена и завършва с фино залющване и хиперпигментация на кожата. Важно е да се знае, че обривът започва от главата, зад ушите и върви към периферията на тялото.

Може ли морбили да се преболедува незабелязано?

Морбили е заболяване, което спада към задължителната ваксинация в имунизационния календар на страната. Имунизацията се осъществява с две дози. Първата се поставя на 13-месечна възраст, а втората на 12 години. Последните научни изследвания сочат, че постваксиналният имунитет лека полека спада и се развиват предпоставки човек да се зарази и да развие някаква лека клиника. Но независимо от това, че човек го кара леко, той все пак остава източник на инфекцията и представлява сериозен риск за разпространение сред други хора.

До колко застрашени са възрастните и хронично болните, които са ваксинирани отдавна?

Базирайки се на последни проучвания, около 20% от ваксинираните хора са с нисък имунитет около 12-14 години след втората игла. Заболяването е особено опасно за най-малките деца и за най-възрастните хора. Както при всяка една облигатна вирусна инфекция, пациентите които са на възраст и имат придружаващи сърдечносъдови, белодробни, ендокринни и имуносупресивни заболявания, са рискова група.

От няколко години насам в научните среди се обсъжда дали да не се прилага трета доза при възрастните. За момента обаче не са изяснени напълно аспекти, като на каква възраст трябва да стане това и в какъв интервал.

За какво трябва да внимават лекарите?

Ролята на лекарите за справяне със заболяването е огромна. Две неща са важни да бъдат съблюдавани. Първо – спазването на коректна имунизация. Не бива да бъде допускана появата на имунизационни дупки. Второ – при наличие на описаната симптоматика и епидемия в съседна държава, трябва да се търсят белезите на морбили. И при най-малкото съмнение такива пациенти трябва да бъдат щателно изследвани, изпращани на консултация със специалист и при необходимост своевременно хоспитализирани и изолирани.

Кой трябва да убеждава пациентите, че имунизацията е необходима?

Това е задължение на всички нас, които принадлежим към здравната система. Без значение дали това е личен лекар, специалист в областта на инфекциозните болести, пулмологията, вътрешните болести, клиничната вирусология или друго. Всички, които са ангажирани пряко в профилактиката, диагностиката и лечението на това заболяване.

Какво е лечението и доколко е важно то да започне навреме?

Когато говорим за лечение, трябва да сме наясно, че не съществува противовирусен препарат. Има правени опити за създаването на такъв, но без потвърдена ефективност. Затова терапията е единствено и само симптоматична и патогенетична. При наличие на усложнения, свързани с развитието на вторични бактериални инфекции в областта на устната кухина или невроинфеция, се налага по-специфично лечение, което се осъществява само в болнични заведения.

При всяка една вирусна инфекция, като морбили не прави изключение, колкото по-рано в развитието на клиниката се започне някакво лечение, толкова и ефективността от него е по-добра.

Колко важна е имунизацията?

Ваксината против морбили е една от най-ефективните, които човечеството разполага. След поставянето наблюдаваме в около 97-98% от случаите имунен отговор. Това е единственият начин за превенция на разпространението. Ако успеем да проведем достатъчно мащабна кампания, обхващаща над 95% от населението, се създава възможност за създаване на колективен имунитет. Това е предпоставка за изкореняване на заболяването.

Доколко ваксината е безопасна?

Ваксината е въведена през 80-те години на миналия век. До момента, като изключим нежелани странични ефекти, като зачервяване, болезненост и евентуално някаква непоносимост към някоя от съставките, няма нещо друго описано. Преди време ваксината беше асоциирана с възможността за развитие на болестта на Аспергер. Много отдавна това твърдение е оборено и няма никакви данни за причинно-следствена връзка между ваксината срещу морбили и развитието на аутизъм.

Автор: Бойко Бонев