Д-р Станимира Станчева-Василева е началник на отделение по Ендокринология при „УМБАЛ Пловдив“. Завършва „Медицина“ в Медицинския университет в Пловдив.

Специалност по Ендокринология и болести на обмяната придобива през 2014 г., а от 2021 г. е магистър и по Здравен мениджмънт. Притежава множество сертификати за проведени курсове за продължаваща медицинска квалификация по различни проблеми от областта на ендокринологията, проведени у нас и в чужбина, участия в научни срещи, семинари, симпозиуми, поканена за лектор на професионално научно мероприятие, участие в две клинични проучвания.

- Д-р Василева, успява ли българската ендокринологична общност бързо да се адаптира и да възприеме в клиничната си практика актуалните европейски препоръки за терапията на захарния диабет?

- Смятам, че актуалните европейски препоръки за терапията на захарен диабет като цяло се възприемат бързо и добре в ендокринната общност.

В нашето отделение боравим с най-новите методи на лечение и с най - новите  терапевтични подходи. Ендокринологията е много бързо и прогресивно развиваща се наука – откриват се все повече нови групи медикаменти, но адекватният терапевтичен подход се прави от лекар-ендокринолог. С добър контрол е възможно да се постигне много добър ефект при нашите пациенти.

Вижте ТУК разултатите от клинично проучване, което сравнява ефективността и безопасността на едноседмичния тирзепатид (5, 10 и 15 мг.) с едноседмичния дулаглутид (0.75 мг.)

С огорчение трябва да кажа, че все още има болни, които не търсят помощ навреме. Прави впечатление, че българите обичат да се лекуват сами с хранителни добавки с канела, хром, всякакви гъби и др., склонни са да прилагат самолечение, гладолечение или хомеопатия. Важно е да се отбележи, че не всички методи на алтернативната медицина са безопасни и безвредни за пациента, а някои от тях могат да доведат до тежки или необратими последици - инсулти, инфаркти, ампутация на крайници, хемодиализа, полиневропатия и т.н. Ние не ги отричаме категорично, но информираме пациента, че те са само допълнение към основното назначено лечение от лекар ендокринолог.

- Според редица ваши колеги GLP-1 рецепторните агонисти и SGLT-2 инхибиторите са направили истинска революция не само в контрола на диабета, но и в превенцията и лечението на сърдечносъдовите и бъбречните усложнения на заболяването. Какъв е Вашият опит с тези терапии?

- Медицината на доказателствата е неоспорима относно ползите за пациентите при лечение с GLP-1-RA и SGLT-2-I /моно- или комбинирани форми/, както и по отношение профила на безопасност на съответните препарати, така и по отношение сърдечно-съдовата и бъбречна превенция. 

Сред преминалите през отделението пациенти все по-голям дял имат хора, които вече провеждат такова лечение, или на които се предписва тази терапия за дома.

- В Европа и в САЩ все повече се говори за пациенто-центричен модел при лечението на диабета, какво би трябвало да се направи, за да стане и у нас водещ той?

- Ориентираният към пациента подход е познат на българските лекари. Смятам, че всички колеги, които спазват и прилагат правилата на добра лечебна практика ежедневно, се придържат към него.

Съобразяването с възрастта на пациента, вида, тежестта, давността и усложненията на придружаващата хронична патология, както и с наличието на новоизявени остри състояния, са ключът за вземането на правилно диагностично и терапевтично решение и за спечелване доверието на пациента.

- Какви са пътищата за преодоляване на клиничната инерция в лекарската общност?

- За преодоляване на клиничната инерция са необходими време, лична заинтересованост и финансови средства, за да се провеждат курсове за продължаващо обучение и преквалификация, за реални и виртуални срещи, конгреси, семинари, вкл. и такива с международно участие. На фона на обичайната рутина в професионални условия и при изобилие от служебни ангажименти понякога е трудно това да се осъществи.

❗️ Вижте ТУК разултатите от клинично проучване, което сравнява ефективността и безопасността на едноседмичния тирзепатид (5, 10 и 15 мг.) с едноседмичния дулаглутид (0.75 мг.) ❗️

- Защо въпреки научния напредък едно лекарство, открито преди много години, остава в основните схеми за лечение – метформинът?

- Метформинът от откриването си до наши дни е основен, базисен препарат в лечението на захарния диабет. Той е масово използван, достъпен за набавяне, с много добра или сравнително добра поносимост, толерантен е към други антидиабетни средства, предлага се като моно- или в комбинирани таблетки. Съществуват и форми с модифицирано освобождаване, без тежки странични ефекти, позволява дългосрочен прием. Противопоказанията за прием не са голям брой. Освен при диагностициран вече захарен диабет, той се използва за лечение при всички форми на предиабетно състояние, както и за повлияване на случаи с хиперинсулинемия, респективно инсулинова резистентност.

- При наличието на толкова много групи медикаменти трудно ли е да се назначи терапия на новодиагностициран пациент със ЗДТ2, по какви критерии правите конкретния избор?

- Категорично да! Трудно е да се назначи терапия при новодиагностициран захарен диабет. Необходимо е в рамките на времето за една амбулаторна консултация, или при няколкодневен болничен престой, да се извърши пълна оценка на здравен статус на пациента, вкл. минали и придружаващи заболявания, да се анализират резултати от извършени изследвания, да се прецени необходимостта от назначаване на допълнителни такива, да се вземе предвид дневния режим на пациента /професия, хранителни навици, двигателна активност/, трябва да се отдели време за неговото обучение за основно запознаване с естеството на заболяването, с неговите усложнения /

превенция и самостоятелно справяне/. А след избора на вид и доза на медикамент/медикаменти, ангажиментът на лекаря към пациента продължава с оглед проследяване ефекта от започнатото лечение и последващо реобучение. Лекарят специалист, за да бъде добър, трябва да отстоява своята позиция, уважавайки пациента, да проявява емпатия и да се придържа към правилата и нормите.

- Какви ще са последиците от все по-масовото използване off-label на антидиабетни медикаменти за намаляване на теглото, без стриктна лекарска преценка и без реални показания при конкретния индивид?

- Антидиабетните медикаменти не са лишени от странични ефекти, трябва да се прилагат само след предписание от лекар-специалист, защото само такъв може адекватно да прецени дали при съответния пациент са на лице показания и ползи от прилагането на съответния препарат. Лично аз, в отсъствие на медицински показания за употреба на тези препарати, не подкрепям приложението им само и единствено от гледна точка намаляване на телесното тегло. Патологично повишеното тегло изисква комплексен

подход, а не само единствено медикаментозно повлияване. Трябва да се насочим към лечение с диета, с двигателна активност, а в някои случаи и с фармакотерапия. В тежки форми на висока степен обезитет, може да се приложи и хирургично лечение.