Проф. д-р Маурицио Нордио от Университет „Ла Сапиенца“ и Швейцарско-италиански университет в Рим, Италия, е изтъкнат специалист и преподавател с научни разработки в областта на ендокринологията и андрологията. Той е един от първите изследователи на мелатонина и участието му в контрола на репродуктивните и метаболитните процеси.

Международно признатият учен бе един от лекторите на петото издание на Пловдивски зимни ендокринни дни, които Клиниката по ендокринология в Медицинския университет в Пловдив с ръководител проф. Мария Орбецова организира.

- Проф. Нордио, навреме ли се откриват повечето случаи на пациенти с инсулинова резистентност и ако не, какви са основните причини?

- За съжаление, повечето случаи на инсулинова резистентност не се откриват, докато не стане късно. Всъщност повечето пациенти смятат, че имат проблеми с щитовидната жлеза, които оправдават увеличаването на теглото им. Това обаче невинаги е вярно. В допълнение, ролята на излишъка от въглехидрати като една от основните причини за инсулинова резистентност често се подценява. Това води до наднормено тегло и инсулинова резистентност, които имат важни последици за здравето на индивидите.

- Какви са съвременните критерии за диагностика на инсулинова резистентност?

- Важно е да се оцени максималното ниво на инсулин в кръвообращението и точната форма на инсулиновата крива във времето. Ето защо т. нар. Oral Glucose Tolerance Test (OGTT) за инсулин е най-точният метод за определяне на инсулиновата резистентност и нейното ниво. Това обаче е един вид сложен и доста скъп тест, изискващ плащане на висока цена от пациентите, поради което в някои случаи обикновено се използват други методи, макар и по-малко прецизни. Един от тях е широко известният индекс HOMA, който е изчисление, получено от базалната гликемия и нивата на инсулин.

- Известно е, че дълги години единствената лекарствена терапия за инсулинова резистентност е метформин. Има ли нещо ново в тази посока?

- За щастие, науката не спира и през последните години бяха идентифицирани доста естествени вещества, които могат значително да подобрят инсулиновата резистентност, различна от метформин. От тази гледна точка, най-доказаното съединение, което има подобен ефект като метформин, е инозитолът, което е семейство от съединения, които присъстват в нашите организми и които имат структурна и функционална активност. Сред тях е способността да се намалява инсулиновата резистентност, като по този начин се подобрява метаболитният статус на пациентите. Проучванията документират приликите между инозитол и метформин по отношение на ефектите върху инсулиновата резистентност, но без странични ефекти, дължащи се на инозитола. Всъщност някои изследователи предлагат употребата на инозитол вместо метформин, когато последният не се препоръчва.

- Еднократна доза метформин депо превъзхожда ли традиционния режим?

- Вярвам, че е така, дори защото нежеланите ефекти определено са по-малко очевидни.

- Когато пациент с инсулинова резистентност е стабилен в продължение на много години на метформин, може ли в крайна сметка да спре терапията и да се счита за излекуван?

- Да, защото инсулиновата резистентност не е патология, а вид защита, директно активирана от самия организъм, за да се противопостави на дългогодишния неправилен начин на живот. Следователно, когато пациентът е променил начина си на живот с по-подходящ, терапията може да бъде преустановена, по решение на специалиста, който се грижи за този пациент.