Публикация

Сенната хрема и градът

През последните години се забелязва увеличаване на честотата на всички алергични заболявания и в частност на сенната храма.


Дължи се на много причини. Замърсяването на въздуха с повишено количество вредни газове, отделяни от автомобилите, промишлеността, води до повишаване на капацитета на поленовите зърна да се захващат за лигавиците и да причиняват алергии. Подобряване на стандарта на живот, засилената миграция от селото към града води до откъсване от природата и намалява естествената защита на организма, създадена в процеса на еволюцията. С други думи, повишеният стандарт на живот отслабва нуждата от противоинфекциозен имунитет и засилва алергичните болести.

Сенната хрема е повишена чувствителност на организма към различни тревни и дървесни полени, проявяваща се със симптоми от страна на носа, очите, белия дроб. С най-голямо значение са брезовият полен, тревните, житните полени и тези на някои плевели като пелин и амброзия. В пухчетата на тополите няма поленови зърна, но по време на летежа им във въздуха се размножават тревните и житните растения и това всъщност предизвиква оплакванията. Алергичните заболявания и в частност сенната хрема не се дължат на „отслабен имунитет”, те са по-скоро израз на „изкривена” имунна система. Поленовите зърна предизвикват оплаквания само при предразположени индивиди. С прилагането на имунотерапия ние се прицелваме в тази част на имунната система и променяме естествения ход на заболяването.

Основните симптоми на сенната хрема са повишена секреция от носа, пристъпно многократно кихане, сърбеж в носа, често пъти и в очите, твърдото небце и гърлото и ушите, запушване на носа, понякога загуба на обоняние, кашлица, обуславяща се от стичане на секрет към гърлото. При децата може да има изразена напречна гънка в долната трета на носа от многократното търкане на носа с ръка, за да се облекчи сърбежът (алергичен салют), тъмни кръгове под очите, дишане през устата и като усложнение - поленова астма.

-brr-

Въпреки че полените са навсякъде и могат да се разпространят от вятъра на десетки километри, все пак човек може да се опита да ограничи контакта си с тях. Трябва да се знае, че най-голямата концентрация на полени е призори и тогава е добре да са затворени прозорците. Когато е сухо, слънчево и ветровито, е по-добре да не се излиза навън. В дъждовно време или до голям воден басейн тези пациенти са с по-слаби оплаквания, защото част от полените се поглъщат от водата.

Доколко симптомите са остро изразени зависи както от генетичното предразположение, така и от степента на експозиция на алергена и от поведението на отделния пациент. Но дори и незначителните симптоми не бива да се пренебрегват, защото това крие риск от усложнения.
Човек трябва да се лекува не само за да си осигури комфорт, а и за да се предпази от разширяване и утежняване на алергията – при нелекувани болни се наблюдава с течение на времето включване на нови полени като дразнители и на нови органи, въвлечени в болестта, като най-сериозното усложнение е поленовата бронхиална астма. Сенната хрема не е само подсмърчане и кихане, тя е заболяване, което, независимо от своята тежест и търпимост от страна на болния, трябва да се лекува.

Начинът да се постигне дълготрайно излекуване е прилагането на специфична имунотерапия със съответния полен. Но заедно с това ние трябва да облекчим страданието и първата стъпка е използването на антихистамини. Подходящ орален антихистамин е „Ролетра” – мощен антихистамин трета генерация. Заедно с това прилагаме и локални антихистамини в носа – органа, който най-често се засяга при сенната хрема. Такъв медикамент е „Алергодил” – единственият локален антихистамин в България. Понася се добре, не изсушава лигавицата на носа, не предизвиква кървене, може да се използва и от деца над 6 години и повлиява кихането, хремата, сърбежа, сълзенето – всичко това, което най-много мъчи болния.
 
 
" }-->

Коментари