Една от предпоставките за положителна реакция на анти-PD-1 антитела е качеството на реакцията на Т-клетките при първоначалното възникване на инфекцията.

Блокирането на протеин, който помага на вируса на хепатит С да се размножава, възстановява способността на имунната система да се бори с инфекцията, става ясно от ново научно съобщение. Хепатит С разстройва имунната система и обезсилва функцията на Т-клетките, затова изследването на екипа от университета "Емори" е толкова важно. То е публикувано в годишното издание на Националната академия на науките на САЩ.

Предишни изследвания показват, че лечението с антитела с цел блокиране на протеина "програмирана клетъчна смърт 1" (PD-1) може да свива тумори в човешкия организъм. Новото изследване установява, че тези антитела могат да бъдат също толкова ефикасни при лекуването на хепатит С и други упорити вирусни инфекции при хората, казва един от ръководителите на проучването д-р Кристофър Уокър от университета в Охайо.

PD-1 е регулаторен протеин, който поддържа имунната система. При нормални условия, когато инфекцията е под контрол, PD-1 изключва имунната реакция. Някои вируси като хепатит С манипулират изключването на PD-1 така, че Т-клетките изгубват способността си да се борят с инфекцията. Това състояние се нарича от учените "изтощени Т клетки". Резултатът е доживотно присъствие на хепатит С в черния дроб, което увеличава риска от цироза, рак на черния дроб и други сериозни заболявания. Учените третирали животни с упорита инфекция с хепатит С с повтарящи се дози анти-PD-1 антитела. Въпреки че реакциите били различни, при едно от животните се забелязало драматично увеличение на активността на хепатит С специфичните T-клетки в черния дроб и рязко намаляване на количеството на вирусите. По-детайлното проучване на данните показало, че животното имало повече хепатит С специфични T-клетки в черния дроб преди терапията, което би могло да означава, че успехът на терапията зависи от количеството на хепатит С специфични Т-клетки в черния дроб преди лечението.

Предполагаме, че тези Т-клетки остават в черния дроб с години на прекалено ниски нива, за да бъдат открити преди лечението и имат капацитет да се разпространяват след лечението, казва д-р Уокър. Животното, което се поддаде на терапията, реагира силно по време на първата остра фаза на инфекцията. Това предполага, че една от предпоставките за положителна реакция на анти-PD-1 антитела е качеството на реакцията на Т-клетките при първоначалното възникване на инфекцията, добавя д-р Уокър.

Другото интересно откритие беше въздействието на антителата върху CD4+ T-клетки, наречени хелпери, които допринасят за развитието на убиващите T-клетки (CD8+), които атакуват и унищожават заразените с вирус чернодробни клетки. Един от критериите за хроничен хепатит С е колапса на CD4+ клетки. "Нямаме информация дали сигналът на PD-1 е първичен механизъм за умъртвяване на клетките хелпери, но възстановяването на реакцията на CD4+ хелпер клетки в този момент дава индиректно доказателство, че сигналите на PD-1 също увреждат хелперите, казва д-р Уокър.

Тъй като повечето от изследванията върху хепатит С сега са насочени към развитието на антивирусни терапии, тези нови открития по-скоро ще имат по-голям ефект върху лечението на хроничен хепатит В, отколкото върху вируса, изучаван в това изследване, посочва той. Хроничният хепатит В е дори по-голям обществен проблем от хепатит С и директно действащите лекарства контролират, но не елиминират този вирус. Най-важното за лечението на хепатит В е възстановяването на имунитета.

Екипът на д-р Уокър възнамерява да вникне по-дълбоко в подсказания от това изследване въпрос защо терапията aнти- PD-1 антитела понякога е успешна, а понякога няма резултат. Той се интересува най-вече от ролята на качеството на имунитета на Т-клетките преди лечението за положителната реакция на лечението. Според д-р Уокър, силата на имунитета на Т-клетките при първоначалното заразяване на хората с вируса варира широко – от много мощна и устойчива до нулева.
"Хората с устойчив имунитет обикновенно ликвидират вируса. Без силен имунитет вирусът упорито остава в организма. Изследването показва, че ако реакцията на Т-клетките срещу появата на инфекцията е добра, но недостатъчна да ликвидира вируса, години по-късно организмът може да се повлияе от PD-1 блокада. Когато реакцията на Т-клетките през първата акутна фаза е ограничена и слаба, има по-малка възможност PD-1 блокадата да проработи.

Източник: Nationwide Children's Hospital