Публикация

Д-р Веселка Гергова: Половин час разпускане на ден може да прогони инфаркта

Начинът на живот през последните десетилетия е направо унищожителен за сърдечно-съдовата система. Лошото хранене, обездвижването, стресът...
Световната здравна организация и редица неправителствени сдружения поставиха на дневен ред противодействието срещу лавинообразното настъпление на сърдечните заболявания.

Специалистите все по-често говорят за намаляване на стреса чрез „позитивен стрес”. Иначе казано – чрез нещата, които ни носят удоволствие.
Според кардиолога д-р Веселка Гергова един от начините да избегнем инфаркта е да намираме поне половин час на ден за разпускане, за занимания, които ни носят положителни емоции.

В интервю пред Тони Маринова тя съветва как да променим начина си на живот, така че да се предпазим или поне да отложим появата на сърдечно-съдови заболявания.


Начинът на живот през последните десетилетия е направо унищожителен за сърдечно-съдовата система. Лошото хранене, обездвижването, стресът...
Световната здравна организация и редица неправителствени сдружения поставиха на дневен ред противодействието срещу лавинообразното настъпление на сърдечните заболявания.

Специалистите все по-често говорят за намаляване на стреса чрез „позитивен стрес”. Иначе казано – чрез нещата, които ни носят удоволствие.
Според кардиолога д-р Веселка Гергова един от начините да избегнем инфаркта е да намираме поне половин час на ден за разпускане, за занимания, които ни носят положителни емоции.

В интервю пред Тони Маринова тя съветва как да променим начина си на живот, така че да се предпазим или поне да отложим появата на сърдечно-съдови заболявания.



От какво се формира сърдечно-съдовият риск?
На първо място е диабетът, на второ - нивото на холестерола и неговите фракции, на трето - пушенето, на четвърто - наднорменото тегло, на пето - неправилното хранене и прекомерната употреба на сол. Следва заседналият начин на живот, нервното напрежение, стресът.

Все неща, които са в наши ръце.
Има нещо, което не е в наши ръце – това е генетичният материал. Ние носим гени, които предаваме и на децата си. Но не ги научихме, че трябва да се стремят да спортуват, да имат нормално тегло... Загрижени, ние им даваме сутрин филийката с масло и саламче отгоре, вместо една ябълка. Вместо да изтича до училище, го качваш на колата, за да ти е по-спокойно и по-сигурно. Направихме всичко възможно да създадем нездраво поколение. Компютърът отне и малкото време, през което детето би могло да играе навън. И какво виждаме сега – деца между 7 и 15 години с удвоено тегло, без талия, с абсолютно негативно отношение към движението, за сметка на това овладели пушенето, пиенето.

Колко е нормалното повишение на пулса след физическо натоварване?
Всичко зависи от степента на тренираност. Колкото е по-детрениран човек, не е свикнал да качва стълби, да ходи пеша, да тича и най-малкото физическо усилие ще доведе до силно учестяване на пулса. Целта е да повишаваме постепенно физическото натоварване, да се повишава постепенно пулсовата честота, да се горят калории, да се топят мастните депа.

Какво трябва да прави човек, за да се поддържа в добро здраве, да има здраво сърце?
Да се храни правилно, да яде достатъчно плодове и зеленчуци, да не си натоварва организма с животински мазнини, да не вечеря в 9 и да си ляга в 9 и половина, да имаш време за физическа активност през деня.

Тази година ми направи изключително силно впечатление докладът на проф. Юсуф на една сесия по превантивна медицина. Той каза, че в Америка вече в сгради, които позволяват да бъдат строени така, централно се разполагат стълбите, а асансьорът е някъде много накрая на коридора, на забутано място. Така, влизайки в сградата, попадаш направо на стълбите и, щеш не щеш, тръгваш по тях. Многоетажните сгради до първите 7 - 10 етажа ги правели основно със стълби, а асансьорът е оттам нагоре.

Освен движението и храненето човек трябва да знае, че първите цигари не са рисковият фактор за рак на белия дроб, но те са първата стъпка към сърдечно-съдовите заболявания. Не е каприз, че целият западен свят е с такова негативно отношение към пушенето на обществено място. Имаше преди 2 години една инициатива и у нас в повечето заведения да има стая за непушачи, но вижте какво се случи.

Не можем да се преборим с генетичния материал, който носим, но нека да остане само той като рисков фактор. Няма как да премахнем стреса и натоварването от ежедневието. Но можем да се обърнем към антистресовите програми, т. е. всеки човек с разума си да е приел, че в края на работния ден трябва да има половин или един час, в който да отпочине – дали ще бъде с музика, дали ще бъде с една приятна разходка, дали ще бъде с откъсване от реалния свят, който ни заобикаля.
Ако ти си осъзнал необходимостта от този половин час и си разбрал какво ти дава той после за активна работа, неминуемо ще го намериш.

И ревностно ще си го искаш и ще се организираш.
Да, точно така. Ако съумееш да освободиш съзнанието си от неприятните емоции в работата и прибирайки се вкъщи да бъдеш усмихнат, с добро настроение. Така домът става оазис на хубавия, на приятния живот.

Действително хората като че ли предпочитат да налапат една шепа хапчета, много по-спокойни, че така се грижат за себе си, отколкото да променят начина си на живот.
Най-трудното е това - да промениш мисленето си и начина на живот. Няма да минем без хапчета. Идва момент, в който много съпътстващи фактори въздействат на организма и се появява заболяването. Но нека да бъде по-далеч във времето.
Ние успяхме да втълпим на хората, че редовният прием на статините ще отложи във времето появата на инфаркта. Но нека да отложим и момента, в който ще се взимат тези лекарства. А то е много просто – замислете се как живеете!

Цялото интервю е излъчено в предаването „Говорим за здраве” по Дарик радио на 28.09.08
" }-->

Коментари