​В тази статия ще споделя някои мои впечатления за използването на висока проходилка за възрастни при пациенти с различни неврологични заболявания в процеса на тяхната ранна рехабилитация.

Споделям лични впечатления- навярно субективни, но много живи и истински. Проходилката , която виждате на снимките е рядка гледка в България.  В Пловдив, в базите за физикална медицина и рехабилитация, в които съм практикувал през следването си като рехабилитатор, изобщо ги нямаше.

Причината е една- скъпи са!

За разлика от конвенционалните малки и паянтови проходилки, които са на една прилична и разумна цена, проходилките от този клас се купуват за четири цифрени суми. Имах възможността да посетя Естония по програмата Еразъм след като минах през 3 болници в Пловдив: МБАЛ Пловдив известна още като Окръжна болница, УМБАЛ Св. Георги (и двете бази), болница св. Пантелеймон, в които не видях и не използвах в клиничната си практика такива проходилки.

Болницата за активно лечение, която посетих ( „Северна Естонска болница“ ) - тя е най-голямата в Естония.

Личните ми наблюдения в отделението по Неврология: 5 инвалидни колички и 10 проходилки от този тип. Причината за това неравенство, е че съвременните протоколи за ранна рехабилитация търсят все по-ранно функционално възстановяване на болните. На български език това означава: „Колкото по рано тръгне да ходи, да се самообслужва и да работи, толкова по-добре!“ Тази модерна и  функционална тенденция в рехабилитацията обяснява и превеса на проходилките над инвалидните колички.

Защо тази , а не по-евтините?

Защото тази проходилка дава възможност, не просто да вертикализираш пациент- тя му дава самочувствието , че ходи без помощ. Да, ходещ под зоркото око на физиотерапевта (там така наричат рехабилиторите и кинезитерапевтите), с малко подкрепяне на таза и побутване да се изправи, но далеч не висящ в ръцете на двама физиотерапевти, в усилие и мъчене да направи няколко стъпки преди да преплете крака. Самочувствието на пациента е друго, мотивацията е друга, резултата е друг ( и гърбовете на физиотерапевтите са пощадени). Ходенето е е жизноноважна за независимия живот на всеки човек. То може бъде тренирано добре, рано и бързо след мозъчния инцидент, благодарение на този уред . В момента, в който пациента укрепне достатъчно, за да седне и да се изправи с подкрепата на физиотерапевта ,вече може да може да се мисли за ходене с такава проходилка. 

Разликата, приятели, е огромна, наистина огромна!

Трябва да се намери финансиране за такива проходилки, ако желаем да постигнем максимално бързо рехабилитиране на пациентите ни. В условията на орязани пари за рехабилитация от страна на Здравната каса и някакви нищожни 7 дни, тези проходилки могат да направят разлика.

ПС: Не оставайте с грешно впечатление. Такива проходилки имаше във всяко едно отделение в Северна Естонска болница, където има трудно подвижни или залежали се пациенти.