Публикация

Макулната дегенерация невинаги е заболяване на възрастта

Съвременното лечение е насочено предимно към усложненията на болестта, когато зрението е увредено


Интервю с  д-р Веселин Даскалов за вестник "Животът днес" 

Автор: Микаела Въжарова

- Д-р Даскалов, какво представлява макулната дегенерация?
- Това е дегенеративно заболяване на ретината, което причинява прогресивна загуба на централно зрение. Генетично обусловено, което се развива след 60-годишна възраст. Уврежда се макулата - тази част от ретината, която отговаря именно за централното зрение и която определяме образно като „специалиста на окото по детайлите”. Макулата притежава милиони сетивни клетки (фоторецептори колбички), които улавят светлинните импулси. С времето тези клетки губят функционалността си и умират. Остротата на зрението се влошава.

Централното зрение става замъглено или затъмнено, губиш способност да виждаш фините подробности, човек има оплаквания от деформация на образите, поява на тъмни петна, от неспособност да вижда както наблизо, така и надалече. Периферното зрение за щастие обикновено не е променено, така че не се стига до пълна слепота. При последната фаза на заболяването централното зрение се изгубва. Причините могат да са както генетични и чисто възрастови, така и лошо, непълноценно хранене, тютюнопушене, екстремно излагане на силно слънце, постоянен, продължителен стрес за очите, недостиг на антиоксиданти (напр. витамин C, витамин E, бета-каротин, селен, мед, желязо). Проявите на болестта се групират основно в две форми – суха и влажна .

Влажната макулна дегенерация е по-рядка и води до значителна загуба на зрение. Когато се лекува, възможността да прогресира и премине в суха форма е значително намалена. Тук се наблюдава хороидална неоваскуларна мембрана под ретината - абнормно разраснали се кръвоносни съдове, през които преминава течност (ултрафилтрат), много често има отлепване на пигментния епител и оток на ретината, понякога - и субретинни кръвоизливи. В случай че не се лекува, състоянието може да се влоши рязко за много кратко време. При сухата форма влошаването на зрението е съществено дори при провеждано лечение. Симптомите са: загуба на централното зрение, изкривени образи, затруднения при четене и фини дейности. Има атрофия на хориокапилариса в областта на макулата, която може да прогресира и да обхване целия заден полюс на окото.

- Какво е лечението?
- При различните форми то включва антиоксиданти, витамини, цинк, мед, манган, др. микроелементи, освен класическото консервативно лечение прилагаме и интензивно лечение с поставянето директно вътре в окото на различни медикаменти от групата на Anti VEGF факторите, както и кортикостероиди. От тази група медикамент на Pfizer е с добро повлияване и показан за лечение на влажната форма на макулната дегенерация. Прилага се още и лазерна фотокоагулация (зелен лазер), чрез която се спира донякъде прогресирането на болестта. Както и лазерна фотодинамична терапия, до която се прибягва в определени случаи - когато е засегнат само центърът на макулата, така наречената класическа форма на хороидална неоваскуларизация. Лазерът се комбинира с приложението на медикамент, който се активира от светлина.

Важна част от лечението, а и за предпазването, са витамините и добавките – доказано е, че хората, които се хранят с много плодове и зеленчуци, страдат по-рядко от макулна дегенерация.

- Самата диагноза трудно ли се поставя?
-
Не, но тя изисква обективизиране със съответните диагностични методи. ФА (контрастна ангиография), OCT (томография на окото), понякога ехография на окото. В МЦ “Пентаграм 2012“ ние прилагаме всички диагностични методи за своевременна и правилна диагностика на това заболяване. Имаме най-съвременната фундус камера с автофлуоресценция, важна за диагностиката и проследяването на болните. Както и ОСТ – оптичен томограф, с който изследваме слоевете на ретината на клетъчно ниво. Базата е обзаведена и със съвременен периметър за обективно изследване на централното и периферното зрение.

- В крайна сметка има ли излекуване?
- Уви, и най-доброто лечение не може да възстанови вече наличната загуба на централното зрение, но може да има стабилизиране и/или да се забави загубата на зрението. Със съвременното вътреочно приложение на медикаменти в 15% от случаите има подобрение с 20-30%. Не са редки случаите, при които пациентите възвръщат зрението си до степен да могат да четат. Колкото по-бързо започне лечението, толкова по-добри биха били резултатите. Съвременното лечение е насочено предимно към усложненията на болестта, когато зрението е увредено. А бъдещето със сигурност принадлежи на превантивната терапия, на генетиката и генното инженерство. Макулната дегенерация не е неизбежно заболяване вследствие на старостта, но „срещата“ обърква света ни.

МЦ “Пентаграм 2012“ тел : +359 (2) 4472 040; +359 (2) 4472 050

Коментари