Касата иска право да ревизира присъствието на медикаменти в реимбурсната листа, заяви подуправителят на НЗОК Димитър Петров

Звено за анализ на лекарствата ще бъде създадено в НЗОК. Това заяви на семинар за здравните технологии Димитър Петров, подуправител на финансовата институция. Той поясни, че ще бъдат назначени поне двама актюери, които ще правят разчети на здравноосигурителните плащания. Някои от новите иновативни методи на лечение и диагностика може да изглеждат особено скъпо струващи на пръв поглед, но може да се окажат в крайна сметка по-евтини по отношение на крайния резултат от лечението. Трябва да се замислим за кръстосани методи на оценка, допълни Петров. Например да се направи оценка дали тази високотехнологична техника за лъчелечение, включително гама/кибер нож няма да доведе до спестяване на средства от хирургия и химиотерапия. Това ще ги направи по-евтини, още повече че за пациента тези новаторски методи са доста по-щадящи.

Няма ясни критерии, по които лекарствата да влизат в позитивния списък, каза още подуправителят на НЗОК. Той посочи, че във фармако-терапевтичните ръководства има доста неясноти. Предложи да се преведат европейските, вместо да откриваме топлата вода. Посочен бе и пример – в тези ръководство са посочени 10 продукта, които в ЕС са втора линия на терапия, а у нас са сложени като първи избор на терапия.

Трябва да има законова регламентация, за да може периодически да се преразглежда мястото на медикаментите в позитивната листа. Има продукти, който например вече са извадени от реимбурсния списъци във Великобритания, но у нас националните консултанти не се сещат да пишат, посочи Петров. Очакванията са подробната регламентация да стане в наредба, която детайлно да разпише процесите и отговорните звена: кога се прави оценката, как се адаптира, от какви хора се прави, кой я поръчва, как се поддържа реимбурсен статус. НЗОК ще иска да има правото след 1-3 г. да поиска нова оценка на съотношението цена-ефективност на дадено лекарство. Със законовите промени очакваме в НЗОК ще се случат следните неща: да се въведе оценка на здравните технологии за всеки нов продукт; до 3 г. да се преоценят всички молекули под патентна защита. 

При включването на нови терапия в реимбурсния списък в много други страни се гледа т.нар. „Праг на ефективност“, още повече, когато става дума за много скъпи лекарства. За онкологични заболявания например нов препарат се пуска за реимбурсация, ако годишната стойност на терапията е до три пъти брутния вътрешен продукт на глава на населението. За България това е 18 000 евро. При това новата терапия трябва да удължава живота поне с 1 г. За повечето продукти обаче удължаването на живота, което се гарантира, е едва два-три месеца. В повечето държави такава терапия не би била пусната за заплащане от здравните осигурители. У нас вероятно медиите биха нарекли институциите „убийци“ за подобна икономическа логика, разсъждава Петров.

„В Закона за здравното осигуряване има един спорен казус – ако след втора оценка излезе, че медикаментът е неефективен, производителят да връща пари. Лично аз съм против, - посочи Петров. - Според залегналите в проектозакона текстове обаче ще се връща не цялата сума, а разликата в лечението с алтернативна терапия. Надявам се това да доведе до това, производителите да прецизират своите продукти по-добре.“