БГ ФармА подкрепя създаването на контролен механизъм за разходите за лекарства на НЗОК, но той трябва да е справедлив

Как с ограничения ресурс на касата пациентите да получават по-достъпно и по-качествено лечение? Кои са причините евтини, но много търсени медикаменти да изчезнат от българския пазар? Отговор на тези въпроси потърси дискусия за лекарствената политика, организирана от БГ ФармА, асоциация, която обединява генеричните фармацевтични компании у нас.

Над 200 генерични продукта (лекарства, които се произвеждат от повече фирми след изтекъл патент) са били изтеглени от българския пазар за последните 18 месеца заради прекален ценови натиск. Така пациенти и лекари са принудени да прибягват до по-скъпи заместители, а понякога няма и подходящ алтернативен препарат. В парламента предстои да бъде приет новият Закон за здравното осигуряване, който предвижда и някои важни промени за лекарствата. През последните седмици се разгоря обществен спор дали т.нар. Пакт за стабилност, внесен като поправка към ЗЗО между първо и второ четене на закона, няма да доведе до изтегляне от пазара на още повече евтини лекарства. Той предвижда всички фармацевтични фирми да връщат пари на бюджета в размера на сума, с която е надхвърлен прогнозният бюджет на НЗОК в перото за медикаменти.

Например едни от най-евтините лекарства, за които касата плаща, са тези за хипертония. Повечето се реимбурсират едва на 25% при средна цена на опаковка около 3 лв. Ако производителят на такива медикаменти трябва освен това да връща и пари в бюджета в края на годината, то той ще предпочете да ги изтегли от пазара, защото стават икономически неизгодни, посочи д-р Петър Велев, член на УС на БГ Фарма. Така

1,5 млн. хипертоници може да останат без сегашната си терапия

Подобен проблем вече е отчетен в онкологията, където достъпни препарати, които са първи избор на терапия, вече не се предлагат в България.

БГ ФармА подкрепя всяка инициатива за балансиран контрол върху разходите, но той трябва да се осъществява след прецизен анализ как точно се сформират тези разходи, в кои групи лекарства е големият преразход, посочи председателят на асоциацията Николай Хаджидончев. По правило при заболяванията, където лечението се осъществява с генерични (извън патент) лекарства, разходите намаляват, а не растат. Не приемаме Пакта за стабилност, ако ще има солидарно връщане на средства, заяви Хаджидончев. Той припомни, че и сега има строги е ефективни механизми за непрекъснато намаляване на цените на лекарствата извън патент – системата за рефериране с най-ниската цена в други страни от ЕС, и вътрешната конкуренция.

Непрекъснато нарастващите разходи за лекарства са проблем във всички страни от ЕС, посочи от своя страна и Владимир Афенлиев, който е и в борда на Европейската генерична асоциация. В Румъния има подобен механизъм за връщане на пари от индустрията в здравноосигурителните фондове. В отговор държавата спира да сваля цените с рефериране за 6 г. Освен това ДДС върху лекарствата е 8%, а не 20%, както е у нас. В резултат на мярката

1300 генерични медикаменти са извадени от реимбурсната листа

Контролът в България е необходим, за да се изразходва рационално ограниченият ресурс на НЗОК и да се задоволят нуждите на пациентите. Генеричната индустрия доказано спестява средства на системата – 4 млн. лв. за 2014 г. от терапии за социално значими заболявания. Подкрепяме търсенето на контролен механизъм върху преразхода, но механизмът трябва да е справедлив, да отчита ролята както на оригиналната, така и на генеричната индустрия“, допълни Афенлиев.

„Нека има рамка, но и диференциран подход. Навлизането на повече генерични медикаменти на пазара е най-бързият метод за сваляне на цена – всяко първо лекарство извън патент, което се появи на пазара, е на 80% от цената на оригинала“, посочи Валентин Димитров, зам. председател на БГ Фарма. Това става, преди да са задействани всички останали механизми за регулиране на цените. За генерични медикаменти се харчат около 20-25% от парите на НЗОК за лекарства, а за оригинални - 75-80% от бюджета. Той обобщи, че генеричната индустрия не допринася за преразхода, а всъщност дава възможност за спестяване на средства.

Здравният министър Петър Москов, който също се включи в дискусията, посочи, че трябва да се намери механизъм за контрол на преразхода при лекарствата, защото

у нас бюджетът у нас расте с 10-15% годишно, докато в Европа е 3-5%

Той посочи 4 инструмента за овладяване на разходите. Първият е постигане на рабат – в промените на ЗЗО е записано, че всеки нов медикамент влиза в реимбурсация само след предварителна договорка за отстъпка. Вторият е клоубек схеми – проценти и отстъпки, давани от индустрията, остават и се връщат в публичния фонд. В Наредба 10 вече били описано как отстъпките на фирмите се връщат обратно в НЗОК при 100% реимбурсираните лекарства.

Третият път са схеми за споделяне на риска. Тук е мястото на Пакта за стабилност, който ще играе ролята на Национален рамков договор за лекарствата. Идеята на МЗ е националното договаряне да завърши със споразумение, което задава макрорамката за управляващите и за фармацевтичния бизнес. Какъв е принципът? Определя се приемлив процент за ръст на разходите при лекарствата за тригодишен период. Ако той бъде надхвърлен, преразходът се възстановява на НЗОК от фармацевтичните фирми. За да влезе в сила такова споразумение, то трябва да бъде подписано от МЗ, НЗОК и представителните асоциации ARPharm и БГ Фарма.

Четвъртият инструмент за овладяване на нарастващите разходи за лекарства е прогенеричната политика, посочи Москов. МЗ са дава сметка, че двойният натиск върху цените на генеричните лекарства – веднъж чрез системата на рефериране, а втори път чрез вътрешна конкуренция, води до изтегляне на препарати от пазара. МЗ ще предложи там, където има по няколко генерични лекарства в група, да не се реферира най-ниската цена въобще, а средната от трите най-ниски в референтните страни. Друга мярка, която ще насърчи по-широката употреба на такива медикаменти, е

въвеждането на задължителни електронни търгове във всички лечебни заведения

БГ Фарма не е против мерките за спестяване на средства в лекарствата. В момента дебатът се води за принципите, по които сумите за връщане в бюджета от преразхода ще се разпределят между фирмите, как ще се определя приносът за преразхода на всяка фирма - на база на пазарен дял в опаковки или пари. Не е ясно дали задължението за връщане на пари ще се отнася и за фирми, които вече са спестили пари на НЗОК.

Предстои детайлите по споразумението да бъдат уточнени с участието на двете асоциации, заяви министър Москов. В МЗ правили изчисления, че по най-неизгодната формула една голяма генерична фирма ще трябва да връща в НЗОК максимално 372 000 лв. на година.

Какво ще се случи, ако споразумение не бъде постигнато? Тогава държавата си запазва правото да предприеме стъпки в интерес на пациентите – текст в ЗЗО предвижда по административен път ще бъдат наложени отстъпки от 2,5 до 15 %, поясни министърът.