.

Визитка: Д-р Десислава Ванкова е завършила със златен медал английската гимназия в родния си град Бургас и медицина в МУ-Варна. Има придобити специалност и научна степен „доктор" по „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията" от МУ-Варна и магистърска степен по „Обществено здраве" от Maastricht University, Холандия. Работила е като лекар във вътрешно отделение и Бърза помощ в Бургаска и Варненска области, като лекар-ординатор в ХЕИ-Варна, хоноруван преподавател в Медицински колеж - Варна, мениджър ключови клиенти в ГлаксоСмитКлайн България. От 2015 г. е хоноруван преподавател в Катедра „Социална Медицина" и ръководител отдел на Академичната организация за клинични проучвания (АCRО) към Медицински университет – Варна. Има над 20 научни публикации в български и чуждестранни научни издания. В свободното си време спортува, изкачва планински върхове с приятели и танцува народни танци.

Д-р Ванкова, с какво се занимава Академичната организация за клинични проучвания (АCRО), какви са целите на тази организация в МУ-Варна?


В началото искам да подчертая разликата между термините „клинични проучвания" и „клинични изпитвания", които не са синоними. Тази уникална структура ще се занимава с целия спектър от медицински и общественоздравни научни изследвания: от дизайн и провеждане на неинтервенционални проучвания, които са насочени към събиране на данни от хора в естествената популация, до мониториране на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба. Следователно клиничните изпитвания са част от клиничните проучвания. ACRO се ангажира и с обучението на млади здравни професионалисти, които искат да се развиват като изследователи. Фокусирани сме върху иновативните научно-приложни проекти, свързани със здравеопазването.

Амбициозната задача на тази структура на МУ-Варна е да изпълнява ролята на медиатор между различните звена в Медицински университет – Варна и клиничните бази, с които се работи. Като начало започна изграждане на база от данни с проучванията, които вече са направени или се правят в момента в университета във всички области. Надяваме се, че тази обобщена информация ще послужи за формиране на новите научноизследователски приоритети и стратегии на МУ-Варна. Информацията ще бъде достъпна за изследователите в университета, което би могло да бъде извор на идеи за нови проучвания и за иновативни подходи.


Може ли да наречем тази база данни мост в науката между минало, настояще и бъдеще?

Да, това е хубава метафора. Бихме могли да кажем, че отделът работи в синхрон с институционалната тенденция, позовавайки се на постигнатото досега да надгражда бъдещето. Тази база данни ще може да даде информация и на младите изследователи, които сега идват в университета, за да се генерират нови идеи и да се концентрира потенциалната научна енергия в посока развитие на иновативни, оригинални идеи и приложения. Иновациите са главният фокус на цялостната дейност на ACRO.


Това ли е верният път за развитие на съвременната медицина – с иновации?


Да, съвременната медицина и общественото здравеопазването се развиват чрез иновативни подходи към класическите концепции за здраве и болест. Важно е обаче добре да познаваме традициите, защото медицината е древно лечебно изкуство и не бива да забравяме постулатите, наследени от предците ни. Казано отново метафорично: обучаваме студентите в съвременните медицински и биостатистически методи, но не забравяме да ги заведем и в Музея по история на медицината.



Ти си специалист по социална медицина. Можем ли да говорим за пренасяне на науката в сферата на социалната медицина и това може ли да повиши качеството на живот на хората?


Да, ти в един въпрос включи много неща, характерни за моята работа. Аз съм възпитаник на школата по социална медицина в нашия университет, която е с 50-годишни традиции. От друга страна, имам богат професионален опит в болничната и доболнична помощ и във фармацията, т.е. мога да „погледна" към здравеопазването от почти всички възможни отправни точки. А „качество на живот" е любимата ми изследователска територия и тема на докторантурата, която защитих. Смятам, че стремежът към подобряване на качеството на живот не е фраза без съдържание, а напротив – дава възможност за докосване до гледната точка на общността, на отделния човек, а защо не и до качеството на живот на самия изследовател.


Достатъчно информиран ли е индивидът в общността? Къде е мястото на превенцията на заболяванията?


Аз сега преподавам социална медицина на бъдещите лекари. Говорим със студентите за видовете профилактика и тяхната роля като бъдещи медици в тази посока. Здравната информираност, както и поведението на индивида често са основните детерминанти за добро здраве. ACRO включва в обхвата на своята бъдеща дейност и участие в интервенционални здравно-промоционални проекти, целящи здравната грамотност на хората в общността.


Наскоро се завърна от Милано, където участва в 8-та Европейска конференция по обществено здраве и получи награда от издателство Оксфорд. Каква бе темата, с която участва в този научен форум?


Темата беше свързана с моята докторантура, а именно микс-метод подходът при анализ на качеството на живота в общността. Звучи сложно, но всъщност това е научно-приложно „вглеждане" в субективната оценка на здравето на хората от общността, в моя случай – на жителите от град Бургас. Върнах се окрилена и щастлива от представянето на постера ми. Една седмица по-късно разбрах, че съм спечелила наградата на издателство Оксфорд за комплексно представяне. В резултат на което получих тритомника "Oxford Textbook of Global Public Health", който, казано популярно, е еквивалентът на класическата „Gray's Anatomy" в медицината. Получих последното, 6-о издание, с което в България разполага вече единствено нашият университет.


Какви са приоритетите в съвременното здравеопазване?


Приоритети трябва да бъдат свързани с холистичния подход към здравето, превенцията и профилактиката на заболяванията, с иновациите в науката и тяхното приложение в практиката. В същото време те са и в класическите подходи – физическата активност, диета, здравословно хранене и т.н.


Как виждаш общите действия на наука и практика за подобряване на съвременното здравеопазването и достигане на тези цели и приоритети?


Всъщност с каквато и научна дейност да се занимава всеки от нас, каквото и да прави като специалист, от изключително значение е всеки да бъде част от една обща воля, за да вървим напред заедно. В тази връзка влиянието на хората, които се занимават с наука, върху здравните политики трябва да бъде по-голямо. Формирането на здравни политики трябва да е в резултат на допитване до общността и до хората, които се занимават както с наука, така и с практическа дейност. Здравната политика трябва да е огледало на това, което професионалистите от всички области, свързани със здравето, предлагат.