Публикация

Болест на Де Кервен – клиника, диагностика и лечение.

Болест на Де Кервен – клиника, диагностика и лечение.

 

През 1893 г., Tillaux описва болезнен крепитиращ симптом в областта на гривнената става (Aïe crépitant de Tillaux) – теносиновит на m. abductor pollicis longus (APL) и m. extensor pollicis brevis (EPB). През 1894 г., швейцарският хирург Fritz de Quervain за първи път описва това заболяване, което е наречено в негова чест, болест на de Quervain. (1)

 

 

Анатомия

Фасцията в областта на задната киткова област е представена от дисталната уплътнена част на предмишничната фасция. В нея са вплетени допълнителни напречни влакна, в резултат на което се оформя фиброзна пластинка – retinaculum extensorum. От него се отделят в дълбочина къси фиброзни пластинки, които се залавят за гребенчетата на дорзалната пожърхност на лъчевата кост, в резултат на което се образуват шест остеофиброзни канала. През първият от тези канали преминават сухожилията на m. APL и m. EPB. (Фигура 1 и 2) При ~ 10% от пациентите има септална преграда между m. APL и m. EPB; описани са и редица допълнителни ленти на m. APL (Фигура 2). Смята се, че тези вариации имат значение за неуспеха на консервативното лечение. (2,3,4)

 

 

Етиология и патофизиология

Болестта на De Quervain е често срещана причина за болка в областта на гривнената става при възрастни, като засяга около 0,5% от мъжете и 1,3% от жените. Най-често се среща при хора на средна възраст. При това заболяване се засягат m. АPL и m. EPB в областта на първи дорзален остео-физброзен канал. Тези сухожилия са отговорни за радиалното отвеждане на палеца от ръката и са плътно прикрепени към радиалния стилоид от преминаващия над него екстензорен ретиналум. Задебеляването на ретиналума и сухожилията вследствие остра или хронична травма възпрепятства нормалното им плъзгане в канала. Това причинява възпаление и по-нататъшно едематозно задебеляване на сухожилията, което допълнително влошава локалния стенозиращ ефект. (5)

 

 

Клинична картина и диагностика

Клиничната картина се представя с болка в областта на радиалния стилоид при екстензия и абдукция на палеца. Симптомите се появяват постепенно и се засилват с течение на времето. При липса на лечение, болката може да се разпространи към палеца и предмишницата. Патогмоничен е тестът на Finkelstein, описан за първи път от американския хирург Хари Финкелщайн през 1930 г. При този тест, палеца е обхванат в останалите пръстти в юмрук, и улнарната девиация на китката предизвиква болка в областта на радиалния стилоид. (5)

Рентгенографията на гривнената става може да покаже неспецифични признаци, които могат да помогнат за изключване на други причини за болка, като фрактура, артроза на първа карпо-метакарпална става или остеомиелит. Може да се наблюдава и едем на меките тъкани над радиалния стилоид, кортикална ерозия, склероза или периостална реакция. (6,7)

Ултразвукът и ЯМР могат да представят едематозно удебеляване на сухожилията на m. APL и m. EPB на нивото на радиалния стилоид; увеличено съдържание на течност в обвивката на сухожилията; задебеляване на ретиналума и синовиалната обвивка. При ЯМР тези изменения се представят в детайли, като може да се оценят и дегенеративни лезии в областта на сухожилията в канала. (6,7)

 

Лечение:

Консервативното лечение на това заболяване включва НСПВС, кортикостероиди локално и носене на ортезни средства. При лечението с кортикостероиди половината от пациентите съобщават намаляване на болката след първата апликация и почти 90% за липса на оплаквания след втората. (Фигура 3) За останалите 10% хирургичното лечение е единствената оставаща опция. To се състои в надлъжно прерязване на покриващия първи канал екстензорен ретинакулум под локална анестезия. (Фигура 4) (6)

 

 

Книгопис

1. De Quervain F. Über eine Form von chronischer Tendovaginitis. Correspondenz-Blatt für Schweizer Aerzte, Basel; 1895;25: 389-394.

2. Ванков ВН, Ичев КН. Топографска анатомия. 1 издание. Медицина и Физкултура. 1980; 22-23.

3. Iliev A, Georgiev GP, Kotov G, Landzhov B. An accessory extensor muscle to the thumb – a rare variation in the hand. Chr J of Clin Case Rep 1(1): 003.

4. Iliev A, Georgiev GP, Kotov G, Landzhov B. The abductor pollicis longus tendon as grafting material for reconstructive surgery of the hand. Acta Morphol Anthropol 2017; 24(1-2): 68-73.

5. Goel R, Abzug JM. de Quervain's tenosynovitis: a review of the rehabilitative options. Hand (N Y) 2015;10(1):1–5. doi:10.1007/s11552-014-9649-3

6. Turkay R, Inci E, Aydeniz B, Vural M. Shear wave elastography findings of de Quervain tenosynovitis. Eur J Radiol 2017; 95:192-1967. doi: 10.1016/j.ejrad.2017.08.011.

7. Lee KH, Kang CN, Lee BG, Jung WS, Kim DY, Lee CH. Ultrasonographic evaluation of the first extensor compartment of the wrist in de Quervain's disease. J Orthop Sci. 2014;19(1):49-54. doi: 10.1007/s00776-013-0481-3

Прикачени файлове

pdf

Коментари