Абсолютни противопоказания за жените, страдащи от епилепсия, за настъпване на бременност няма, но те попадат в групата високорискови бременни. Самото проследяване изисква голямо внимание както към плода, така и към майката.

Планирана бременност

Препоръчително е бременността при жените, страдащи от епилепсия, да бъде планирана. Когато жената вземе тaкова решение, е задължително да се консултира с лекуващия лекар който да анализира:

• Предпоставките на епилептичното заболяване (честота, вид, тежест на припадъците)
• Последваща промяна в медикаментозното лечение ( предпазващо плода от злокачествени образования)
• Назначаване на фолиева киселина ( още преди зачатието)

Непланирана бременност

Ако бременността е настъпила непланирано, то тя може да бъде установена между 4-тата и 6-тата седмица. През този период, жената е поемала некоригирани дозировки на противоепилептичната терапия, които носят рискове за плода. Необходимо е веднага да се уведомят лекуващите лекари акушер- гинеколог и невролог и да се направи план за нейното проследяване, включващо:

• по-честите посещения в женската консултация
• назначаване на по-високи дози фолиева киселина ( дозировката се определя от акушер-гинеколога)
• няколко допълнителни изследвания, като ранен и късен биохимичен скрининг за синдром на Даун и дефекти на невралната тръба, фетална морфология на плода при специалист, фетална ехокардиография на плода, евентуално генетично изследване на плода при необходимост (амниоцентеза)

Ако пациентката е в дълготрайна ремисия и бременността протича без усложнения от страна на основното заболяване, тези изследвания биха били достатъчни, но ако тя е придружена с чести тежки припадъци, особено със загуба на съзнание, е необходимо изключително интензивно наблюдение на бременната и плода след всеки такъв инцидент, дори и хоспитализация в болнично заведение.

Раждане

Няма категорично изказани съмнения, че една жена болна от епилепсия може да роди детето си по естествен път. При висока честота на припадъците обаче е разумно това да стане с цезарово сечение.

След раждане

Ако антиепилептичната терапия е била завишена по време на бременността, след раждането е възможно значително покачване на медикаментозната концентрация в кръвта, т.е. тя да изпадне в състояние на предозиране.

Поради нарушаване на съня ( нощни събуждания на детето) е възможно учестяване на епилептичните припадъци. Желателно е манипулациите на детето (къпане, преобличане, масажиране и т.н) да се правят на пода или в леглото в присъствие на близък с цел предотвратяване на изпускането му в случай на припадък.

Кърмене

Кърменето на детето е възможно по преценка на наблюдаващите лекари – педиатър и невролог. В случаи на висока преумора на кърмачето, причинена от антиепилептичните медикаменти на майката, кърменето е неосъществимо.

Унаследява ли се епилепсията?

Няма категорични данни за унаследяване на заболяването, проучванията продължават. Има база данни доказващи, че жени, страдащи от епилепсия, раждат здрави деца, както и бащи, страдащи от епилепсия, се радват на здраво поколение.Болните с посттравматични епилепсии нямат никакъв риск да предадат на децата си това заболяване.

Риск от злокачествени заболявания вследствие антиепилептичните медикаменти:

• устно-челюстни дефекти ( заешка уста)
• порок на сърцето
• външен отвор в гръбначния канал

Тези заболявания се наблюдават в рамките на 2-3% сред цялото население. При майки приемащи антиепилептичен медикамент, рискът се покачва на 6-9%. При прием на повече антиепилптични лекарства риска се покачва.

Последвайте темата, за да се информирате за диагнозата, контрола и лечението на епилепсията.