Публикация
Медицински специалисти от цяла България бяха обучени на „златен стандарт“ в диагностиката на аутизма
Психиатри и психолози вече имат сертификат да работят с 2 инструмента, определени като световен стандарт при анализа на разстройствата от този спектър. Те помагат за поставяне на диагноза дори при деца под 2-годишна възраст
Психиатри,
психолози и други медицински специалисти от цяла България бяха обучени от
есента на 2015 г. досега за т.нар. златен стандарт в диагностиката на аутизма –
двата нови инструмента ADOS и ADI-R.
Серията от
обучения е реализирана от експерти на Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“ на
УМБАЛ „Александровска“ и двама сертифицирани обучители от Каролинския институт
в Швеция в рамките на проект „Развитие на ефективни програми за ранна
диагностика на децата с аутизъм в България чрез прилагане на международни
стандартизирани инструменти”. Той е финансиран по Програма
БГ 07 „Инициативи за обществено здраве“ на МЗ, която се осъществява с финансовата подкрепа на Европейското
икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г.
30 психиатри от
цялата страна
вече имат
сертификат
да
работят с двата специфични инструмента, обясни на заключителната
пресконференция в края на проекта проф. Надя Полнарева, началник на Клиниката
по детска психиатрия в УМБАЛ „Александровска“ и ръководител на екипа по
проекта. Обучението по двата инструмента, проведено
изцяло на английски език, е било насочено към общопрактикуващи лекари, педиатри
и детски психиатри. На следващия етап са
били обучени и специалистите извън сферата на здравеопазването, които също
работят с деца с подобен тип разстройства от аутистичния спектър - социални работници, психолози, логопеди, ресурсни
учители, учители в детски градини и ясли, училищни психолози. Осъществени са контакти и са обучени много семейства,
в които се отглеждат деца аутисти.
Двата
нови инструмента отговарят на световните стандарти за диагностика на аутизма и
дават възможност за т.нар. научна еднаквост при определянето на случая, така че
той да бъда класифициран по един и същи начин у нас и, например, в Швеция, ако
семейството на детето се премести да живее там, обясни д-р Светла Стайкова,
клиничен психолог в Клиниката по психиатрия в болницата. ADI-R е
аутистично диагностично интервю, което има за цел да открие аутистично
разстройство както при деца, така и при младежи. В рамките на ясно структуриран
разговор с фиксирани области родителите описват поведението на детето от
раждането досега. Това интервю има много голяма чувствителност към аутистичната
проблематика. Тази сензитивност става още по-голяма в комбинация с другия
инструмент - ADOS-2, което
поставя децата в
стандартизирани
ситуации с
помощта на играчки
или, ако
е за младежи, с включване на реч. Определен
набор от стимули се представят на детето и се наблюдава неговата реакция спрямо
самите стимули. “И двата инструмента предполагат много специфична
компетентност, която се осигурява само чрез обучение, което е специално за тези
инструменти. На практика проектът осигури именно това обучение“, обясни д-р
Стайкова.
Обучението
е важно за това, защото има много случаи, които поставят въпроси, и това ни
дава основание да бъдем достатъчно сигурни, когато поставяме една толкова тежка
диагноза. Самото й поставяне е продължително, и освен това тя маркира цялото
бъдеще на детето и на семейството, обясни проф. Полнарева. В случаи, когато има
съмнения, нещата не са достатъчно ясни, и особено когато детето е много малко, тези
инструменти са много полезни. Цялата съвременна наука показва, че ранната
диагнора дава добра перспектива, обясни проф. Полнарева.
Малките
деца се диагностицират за разстройства в аутистичния сектор между 2 и 3 годинки
и този процес може да трае седмици наред, обясниха специалистите от Клиниката
по детска психиатрия.
В клиниката вече
идват и
деца под
2-годишна възраст,
като
често инициативата идва от родителите, а не от медицинските специалисти. Дори и
да не може още да говори, детето може да бъде обслужено от медицински
специалисти, обясни д-р Стайкова.
Специалистите
предупреждават, че при малките деца специфичните симптоми за дадено разстройство
са изключително малко. За да се открие дадено разстройство, медицинският
специалист трябва преди всичко да има компетентност за най-ранното детско
развитие. Трябва да се оцени кой симптом в каква ситуация и точно на каква
възраст се е проявил, обяснява д-р Аврамова от клиниката, която се въздържа да
даде като пример конкретни симптоми или отклонения, за които родителите да
следят. Понякога оставаме с децата месеци наред, за да ги наблюдаваме, разказва
тя. Не е въпрос само на поставянето на точната диагноза, а на предоставянето на
родителите на една перспектива за бъдещето на тяхното дете, смята д-р Аврамова.
В България
вероятно има около 7000 души с аутизъм
от Канеров тип или класически аутизъм. Това са около 1 на 1000 или на 2000 души, обясни доц. Димитър Терзиев, завеждащ Дневно отделение в Клиниката по детска психиатрия. Т.нар. Разстройство на Аспергер е значително по-рядко срещано, т.е. 2000 до 3000 души у нас биха страдали от него.
Целта за децата, които са диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, е да напуснат медицинските центрове и за тях да се полагат комплексни грижи както от медицински, така и от немедицински специалисти, обясни проф. Полнарева. В София вече са открити дневни центрове за такива деца.
Коментари
Приятно съм изненадана от това съобщение,защото заболяването Аутизъм не е много познато у нас и наистина се сблъскваме с неговите дискретни симптоми,а точната диагноза и лечението изискват обучение и голяма компетентност от профилирани специалисти.Като стар педиатър приветствам профилираната клиника по детска психиатрия"Свети Наум" в Александровска болница- София и се радвам,че вече ще имаме добър помощник в познанието и практиката относно точната диагноза и правилното лечение.Желая успех на колегите от профилираната клиника!С уважение:д-р Людмила Костова -ОПЛ и педиатър http://-Враца-01.08.2016г.