Качествата на идеалния имплант биха могли да се опишат като: инертен, нетоксичен за организма, некорозиращ, на приемлива цена, достатъчно здрав, лесен за имплантиране. За ортопедични импланти се използват: стоманени сплави, Co-Cr-Mo сплави, титан и титаниеви сплави, полимери, керамика. 

Р. Кастелов1 и  Б. Бончев2

1 Клиника по ортопедия и травматология, Медицински институт, МВР, София

2 Отделение по ортопедия и травматология, УМБАЛ „Софиямед“, София 

Голямото разнообразие на медицински изделия в ортопедичната практика води до различни взаимодействия на последните с човешкия организъм.  
Взаимодействия се отчитат на химично, биохимично, биологично и механично ниво. Обикновено въздействието на изделието върху биологичния субект не е едностранно. Механичното въздействие предизвиква биологична реакция, химичното въздействие води до биологични и механични промени и т.н. 

Нежеланите взаимодействия на медицинските изделия с човешкия оргонизъм се изразяват в две насоки: 

1. Медицинското изделие не изпълнява функцията, за което е предназначено.

2. Клиничното значение – процедурата и поставеният имплант не водят до очаквания благоприятен резултат. 

Качествата на идеалния имплант биха могли да се опишат като: инертен, нетоксичен за организма, некорозиращ, на приемлива цена, достатъчно здрав, лесен за имплантиране. За ортопедични импланти се използват: стоманени сплави, Co-Cr-Mo сплави, титан и титаниеви сплави, полимери, керамика. 

Причините за нежелани взаимодействия са три големи групи: 
Хирургични: (1) Неадекватна хирургична техника, (2) Неправилен оперативен план, (3) Интраоперативна (ятрогенна) инфекция 

В материала: (1) Химически, (2) В структурата на материала (дефекти), (3) В дизайна 

Идиосинкразия (непоносимост): (1) Болка, (2) Свръхчувствителност (алергия), (3) Разпадане на остеосинтезата (дебриколаж), (4) Инфекция 

Като най-сериозен нежелан резултат се сочи инфекцията, която може да възникне поради лоша асептика и лоша хирургична техника, нарушен имунитет на организма на реципиента, съпътстваща бактериемия, идиосинкразия (непоносимост) към импланта. 

Участието (съдействието) на пациента е от съществено значение за получаване на нежелано събитие (инцидент). Това е възможно при нова травма в процеса на оздравяване (костно срастване), неадекватна постоперативна имобилизация, ранно натоварване или ненавременна и некомпетентна рехабилитация. 

Проблемите, свързани с импланта могат да касаят материала на импланта (недостатъци на инженерния дизайн, дефекти при изработката, неправилно съхранение в операционната зала) или да бъдат клинични (механични проблеми, проблеми от взаимодействието с организма (корозия), комбинация от механични проблеми и корозия. При корозия на метала отделените йони повлияват метаболитните процеси и водят до поява на т. нар. „псевдотумори“. Това директно влошава качеството на прилежащите тъкани, здравината на ангажираните кости и функцията на съответната става.