Публикуван във в. „Пазарджишка Марица“, вторник, 5 ав-густ 2014, год. ХІІІ, бр. 151 (3178), стр. 14

Няма никакво съмнение – тероризмът е едно от най-черните явления, най-черната болест в края на отминалия и началото на този век. И ако фашизмът беше кафявата чума в първата половина на миналия век, тероризмът е черната чума в последвалите години... Не ще се занимавам с корените му, с идеологията, с целите и средствата, с които действа – те са ясни. Най-вече на тези, които трябва да ги познават и противодействат – специалните служби на всяка страна. Ще споделя някои мои мисли относно психологическия аспект на проблема, мотивацията, провокацията, които по една или друга причина се премълчават и неглижират, и моето виждане за неговото преодоляване, т.е. за лечение на съвременната чума, с пълното съзнание, че някои от „лечебните ми средства” ще звучат наивно.

Доскоро на лекции и в неангажиращи разговори твърдях, че няма жена масов убиец, че убийството е чуждо на женската психика, то е присъщо на мъжа, който поначало е войн, ловец. Така природата ни е създала – жената да ражда и да се грижи за децата и живота, а мъжът да ловува и да завоюва територии, жертвайки живота си, покосявайки другите, за да трупа блага и храни за тези, които са далеч зад него в домовете – жените, децата, старците, хората, народа...

След последните атентати в Москва с жени-самоубийки-камикадзе и някои други случаи с арабки, съм силно разколебан в това мое доскорошно убеждение. От откъслечни интервюта и прокраднали се между другите писания единични споделени горчиви мисли на жените самоубийки, осъзнах следната страшна истина: всяка една от тях беше изгубила родители, съпруг, деца, близки и приятели, беше видяла как умират най-близките ù хора, разстрелвани безогледно по улиците или домовете, беше останала сама със спомена за издъхващите старци и гърчещите се деца. Нито една от тези жени не искаше да живее, беше изгубила най-свидното в живота, животът ù бе изгубил съдържание и смисъл. За всички тях не бе останала алтернатива освен смъртта на убийците на техните деца. Всички бяха страшно мотивирани да отмъстят. Щом принудиха жени да станат масови убийци – мисля си, – страшно е било насилието над тях и техните семейства...

И стигаме отново до прастарата истина, че насилието ражда насилие, никога мир. Колкото по-насилствено се борим с тероризма, толкова по-упорито той ще се съпротивлява – ще взривява и убива мирни хора. Защото тероризмът е безсилието на слабия, потиснатия и угнетения, застанал на ръба на пропастта, борещ се да оцелее и отстои своята правда и право на живот и свобода, поругани от по-силния и като такъв – надменен и безогледен в средствата си да отвоюва с оръжие и без това завоюваните територии с икономически, политически и други средства. Благоприятна почва за тероризма са неграмотността и бедността на слабия, фанатичната религиозност на угнетения, направлявани умело и целенасочено от заинтересовани групировки с пари и влияние в света за постигане на тъмни политически и комерсиални, но не и общочовешки цели с цената на човешки страдания, болки и животи...

Боли ни, много ни боли, когато ни нападнат и ранят. Както бе случаят в Бургас. Раната кърви и зове за мъст, за реванш, за кръв... Но не си задаваме въпроса за множеството рани от миналото на тези, които ни раниха сега? За тях не се говори. Мълчи се не дис­кретно, а целенасочено, обмислено, решено да не се говори...

Не искам да се остава с погрешно впечатление – в никакъв случай не оправдавам тероризма и самовзривяващите се самоубийци, убиващи невинни хора. Във всяко отношение те са си убийци, няма спор. Искам само да погледнем на проблема и от другата страна, мотивиращата самоубиеца да си опаше кръста с експлозиви. Това ще ни помогне за диагнозата, а тя пък – за лечението, разсъждавам като лекар.

Наивно е да се твърди, че тероризмът е изява само на и е следствие от мюсюлманския религиозен фундаментализъм и фанатизъм. Първо – в основата на всяка религия са залегнали изконните човешки ценности като любов, мир и доброта. Това е философията на религията поначало като понятие и същност – да просвещава, да сее мъдрост, да въдворява, поддържа и усъвършенства морала в името на просперитета на човека, на отделния човек, а не на дадена човешка общност. От друга страна, екстремизмът е присъщ на всяка религия, не само на мюсюлманската. Достатъчно е да си спомним Инквизицията и последствията върху генофонда на Европа и Южна Америка. Или и индианците, които са стреляли от засада по испанските конкистадори със стрелите си, намазани с кураре, са били терористи? Или са защитавали жените, децата и домовете си, изгаряни от белите нашественици? И кой е бил терористът в случая?

Дълбоки са историческите корени на огъня, който поддържа тероризма, някои от тях стигат до древността – изгонването на евреите от Синай и завръщането им след две хиляди години например... И много други. Напоследък Пакистан, Афганистан, Чечня, кулите близнаци в САЩ. Какво бяха бомбардировките в Сърбия преди дванайсет години? Не бяха война, защото война не беше обявена. Тогава? Апологетите твърдяха, че бе борба с терорист № 1 в света – Слободан Милошевич, но реално – проведена с терористични средства, т.е. бе си par excellence тероризъм. И сега в Белград стоят разрушени сгради – опушени, тъмни, черни, с огромни дупки, като след Втората световна. Но за това не се говори, защото е..., ясно е защо не се говори.

Задавам си въпроса: Дали водещите световни сили наистина искат да ликвидират тероризма? Не е ли той в голяма степен техен продукт, следствие от самозабравилата се външна политика на някои от тях, която не зачита правото на малкия народ да има претенции, достойнство, пълноценен политически и икономически живот? Въпроси с ясен отговор.

Единственият начин да се справим с тероризма, е помирението. И всеки трябва да извърви своя път към помирението, към овладяване на стихийната страст да се мъсти, да се руши, да се убива. В Западна Европа и сега прескачат искри. Но това са затихващи искри. И слава Богу! Две световни войни са ни предостатъчни. На насилието трябва да се отговори с ненасилие, с търпение, с разяснение, с образование – ограмотяване на неграмотните, с култура – разясняване на изконните човешки добродетели и стойности, за които животът е най-голямото благо, дарено на човека, с взаимни разбирания и отстъпки, за които сега никой не е готов...

Сега раната е отворена, кърви. Дълго време в душите на озлочестените, ограбените, онеправданите, на изгубилите близки ще тлее огънят на омразата. Колко ли поколения ще трябва да се изнижат, за да изгасне? Никой не би могъл да каже. Мога да кажа само, че не трябва с нова кръв да се разкървавява незавехналата рана, трябва време, много време, за да зарасне...

Затова ми звучат страшно заплахите за нападение над Сирия, заради използването на забранени оръжия и обгазяване на мирни жители, без да е доказано кой го е извършил, преди това над Иран, формално заради атентата в Бургас и още някъде по света, конкретно – заради ядрената му програма. Не коментирам Сирия и политиката на Башар Асад, не коментирам и Иран и външната му политика и стремежа му за хегемония в района. Не искам да напомням и кой подкрепи аятоласите в борбата им с шейха преди години, който бе проевропейски настроен и водеше страната си към достойнствата на Световната цивилизация. Искам да подчертая дебело, че нищо добро няма да се случи след евентуално нападение над Сирия или Иран. Убеден съм – тероризмът ще се активизира и ще вземе нови жертви! Ще умрат деца!! Защото насилието ражда насилие, никога добро!!!

P.S. Текстът е публикуван няколко години след написването му. С оглед ставащото в Сирия, Ирак, Украйна продължава да е актуален и сега.

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg