Затова нито един съзнателен специалист не лекува само чрез нея менингит, туберкулоза, инфаркт на миокарда, казва д-р Иван Несторов

Д-р Иван Несторов е специалист по детски болести, лекар – хомеопат; директор на Център за Обучение и Практикуване на Хомеопатия – ЦОПХ в София, преподавател към CEDH.

Той е сертифициран преподавател по хомеопатия към CEDH от 2000 г. и част от международния преподавателски екип на CEDH. Преподава в България и във Франция. Член е на Съвета по клинична ориентация на CEDH – Париж, Франция от 2003 г. Директор е на Центъра за обучение и развитие на хомеопатията – България (ЦОРХ- България) от 2007 г. до 2012 г. Преподава Клинична хомеопатия, като свободно избираема дисциплина, и на студенти по медицина в Медицински университет, гр. София от 2007 г. до 2012 г.

Председател е на Българската медицинска хомеопатична организация (БМХО) от 2003 год. до 2011 год.

Д-р Иван Несторов е автор на книгите: ”Клинична хомеопатична Материя медика” (2005 г.), „Хомеопатичен вадемекум” (2008 г.) и “Ликоподиум&Сепия. Лекарствени взаимодействия и клинични показания” (2010 г.

- Д-р Несторов, за кого е подходящо хомеопатичното лечение?

- Хомеопатията не дели пациентите по партийна принадлежност, пол, класа, раса. Има някои специфики на протичане на заболяванията, но във всяка възраст и ситуация препаратите могат да бъдат полезни. Друг е въпросът, че в някои ситуации е достатъчна монотерапия, а в в други комплементарна /т.е. допълваща/, но това зависи от морално-етичните норми на човека, който ви ги предписва.

При вирусните инфекции хомеопатията може да бъде основна терапия, но при бактериалните трябва да се прилага комплиментарна, защото живеем в 21-ви век и трябва да се възползваме от съвременните постижения на медицината. Когато организмът е загубил битката с една бактериална инфекция е непрофесионално да се лишим от назначаването на антибиотик. Това обаче не пречи да се дадат хомеопатични лекарства, които да облекчат състоянието на пациента и да се намалят усложненията на организма.

При пациент без странични хронични заболявания хомеопатията е първият избор, защото при вирусните страдания даваме противотемпературни средства, с които облекчаваме състоянието, но затрудняваме възможността организмът да се справи бързо и адекватно, а имунитетът му да получи имунологична памет. Това не е добре. Освен това може да се алергизира към дадени медикаменти.

- Как убеждавате вашите пациенти, че е по-добре да се лекуват с хомеопатия, вместо с традиционните лекарствени средства?

- В началото беше трудно. Хората не познаваха този метод, трябваше да се обяснява по-подробно. Впоследствие малко по-лесно, защото дезинформацията в интернет пространството е голяма. Има хора, които са наясно, но има и други, които не осъзнават, че този метод не е панацея. Всеки достатъчно уважаващ себе си лекар това не го забравя. Имам 20-годишна практика, натрупал съм достатъчно наблюдения и мога да кажа, че хомеопатията действа.

- Знаете, че някои лекари имат специални изисквания към начина, по който се съхраняват и се приемат медикаментите. Те по-скоро граничат с някакви допотопни ритуали.

- Съществуват предразсъдъци и неясноти по повод това как се приемат хомеопатичните медикаменти. Не е вярно, че приложението на хомеопатията има нещо общо с езотеризма и ритуалщината и тези,  които изискват това от пациента, не бих казал, че са колеги. Всички условности могат да се заключат в едно единствено изискване – 15 минути преди и след приема на препарата да не се слага нищо в устата. Трябва да го оставите да се стопи под езика, без да го смучете или дъвчете.

В действителност има вреда от лъчението на телевизора и компютъра, но те са навсякъде и е невъзможно да се избегнат, дори да занесете медикамента у съседа, защото и той има същите електроуреди. Чел съм, че пациентът трябва да си смени пастата за зъби със специална хомеопатична. Да се спрат кафето, цигарите, алкохола, лошите помисли - трябва да не пожелавате жената на ближния си, а на четен ден да ставате от лявата страна на леглото. Попадали са ми какви ли не подобни глупости, които граничат със скодоумие.

Хомеопатичният медикамент трябва да ни въздейства, а ние трябва да подготвим лигавиците да го приемат. Това е всичко! 

- Защо се разпространява такава стресираща информация?

- За да може след това да заявят на пациента: „Не сте спазили стриктно моите предписания и затова няма резултат!“ Принципът е „Подобното с подобно се лекува!“

- А защо няма резултат?

- Вероятно неправилно е бил подбран медикаментът или неправилно дозиран. Но не бива да се забравя, че има състояния, които не могат да се повлияят от хомеопатията. Когато организмът е загубил своите функции, хомеопатията няма как да му въздейства, защото медикаментите са специфични модулатори на функциите на болния организъм. Например, при инсулинозависим диабет, когато клетката на панкреаса не изработва хормона или той не въздейства на организма, каквото и да даваме, не можем да постигнем желания ефект. Ако липсва щитовидната жлеза, трябва да внесем отвън липсващия хормон, който тя изработва. Само с хомеопатия можем да пооблекчим състоянието, но то ще си прогресира.

При онкоболни тя също е съпътстваща терапия, а не основна. Пациентът провежда химиотерапия и от нея се чувства зле. В този момент на помощ идва хомеопатията, която идеално овладява повръщането, отпадналостта, мравучкането и всички други неприятни последици. Пациентът се чувства добре.

Както вече казах, хомеопатията е ефикасна и препоръчителна в случаите, когато организмът е способен  сам да се пребори с болестта, мобилизирайки собствения си потенциал.  Никой съзнателен лекар-хомеопат няма да лекува само с хомеопатия менингит, туберкулоза, инфаркт на миокарда. В тези случаи, тя може да се използва само като допълваща /комплементарна/ на традиционната терапия.

- Какво представлява терапевтичната хомеопатична криза и всеки пациент ли минава през нея?

- Не би трябвало всеки пациент да я получава и в повечето случаи тя трябва да бъде избегната. Тя се дължи на факта, че се използва субстанция, която не е достатъчно добре потенциирана, т.е. не е достатъчно добре разредена. Ако вие сте чувствителен към нещо и то е предизвикало реакция - оплакванията се задълбочават. Дозировката в хомеопатията е „лесното трудно нещо“. Защо? Не е като в конвенционалната медицина да се помнят милиграми на килограм тегло, смъртни дози, дали е възрастен или дете и т.н. Лекарят хомеопат се интересува колко пациентът е чувствителен към този медикамент, който ние познаваме как въздейства.

- Има различни школи в хомеопатията и как пациентът може да си избере метод?

- Да, има, но пациентът се доверява на определен лекар и се вслушва в неговите препоръки, обсъжда с него неблагоприятните моменти.

- Да, но хомеопатия прилагат не само лекари, а и други лечители без медицинско образование…

- Това за мен е абсолютно недопустимо. Аз съм един от създателите на новия Закон за здраве в България. Между 2000 и 2005 г. имахме много срещи и тогава измислехме т.нар. неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху човешкото здраве. Бях много против и продължавам да бъда хомеопатия да се практикува от не лекари, защото ние пряко се намесваме в здравето на хората. Хомеопатията е медицинска терапевтична доктрина и не може не медици да се занимават с нея. Възможността за грешки е невероятно голяма, а това е абсурдно.