Атопичният дерматит е хронично заболяване, чиято честота все повече се увеличава в световен мащаб. През 2017 година цифрите показват, че вече над 20% от децата и 2-3% от възрастните страдат от атопичен дерматит, като тези проценти го правят едно от най-разпространените кожни заболявания

     Заболяването е познато под различни имена: атопичен дерматит, атопична екзема, ендогенна екзема, невродермит, невродерматит, конституционална екзема.

Зад всички тези наименования се крие едно хронично заболяване, чиято честота все повече се увеличава в световен мащаб. Към 2017 година цифрите показват, че вече над 20% от децата и 2-3% от възрастните страдат от атопичен дерматит. Тези проценти правят атопичния дерматит едно от най-разпространените кожни заболявания.

     Атопичният дерматит е незаразно,  хронично рецидивиращо възпалително заболяване на кожата. За развитието на заболяването безспорно значение имат гените. Много често атопичният дерматит се появява в семейства, в които има и други алергични заболявания – бронхиална астма и/ или сенна хрема, както и алергичен конюнктивит. Научните изследвания показват генетично обусловена липса на определени протеини (филагрин), които изграждат защитната бариера на кожата.

     В първите месеци от живота на кърмачето, атопичният  дерматит се появява с жълтеникави корички по главата и малки червени пъпчици по бузите. При по-големите деца се засяга шията,  гънките зад коленете и лакътните ямки. В резултат на сърбежа и интензивното разчесване се появяват задебелени и пигментирани кожни участъци по тялото и крайниците. При възрастните основно се засягат гърба и краката, където се появяват обширни възпалени участъци със следи от разчесване. Няма специфични изследвания за поставяне на диагнозата атопичен дерматит.                   

      Необходим е опитен лекар-дерматолог, който да постави диагнозата на базата на клиничната находка и т.н. дерматологични критерии на Ханифин и Райка (авторите описали първи характерните кожни промени при атопичния дерматит). Атопичен дерматит се подозира при много суха и силно сърбяща кожа, която е налице още в ранна детска възраст.

Какви контактни алергени, хранителни алергени и алергени от околната среда трябва да се избягват?

       При кърмачета и много малки деца е необходимо да се ограничат кравето мляко, яйцата, пшеницата, соята, ядките и фъстъците. При по-големи деца, подрастващи и възрастни е добре да се избягват полените и свързаната с полените хранителна алергия (брезови полени: ябълки, бадеми, моркови, целина, череши, лешници, киви, праскови, круши, сливи; тревни полени: пъпеши, портокали, праскови, домати, целина..и др).  Тестовете се препоръчват само при съмнение за хранителна алергия, но за съжаление не са много точни. Най-добрият метод за установяване на връзка с хранителната алергия е да се елиминира предполагаемия алерген от храната и след това да се включи отново, като се следи за евентуална поява и/или влошаване на кожните обриви.

Аероалергените са важен отключващ фактор при пациенти с атопичен дерматит. Най-често се прави прик тест /тест с убождане/ за установяване алергия към домашния прах, полени и животински пух.

        Контактната алергия се открива при 40-65% от пациентите с АД и причинява влошаване на техните кожни обриви. Препоръчва се епикутанно тестуване с европейска стандартна серия като парфюмите, консервантите и емулгаторите са най-честите причини за обостряне на клиничната симптоматика. Деца с атопичен дерматит, които имат кожни обриви по длани и стъпала задължително трябва да бъдат тестувани за контактна алергия.

Лечението е трудно, заради хроничния характер на заболяването. Трябва да се обръща внимание на всеки детайл от грижата за кожата.

Ефективното лечение зависи от три условия:

1. Да се избере подходящото лечебно средство
2. Да се нанася в достатъчно количество
3. Да се съчетае с подходящ емолиент

Измиване и почистване на кожата

       При тези процедури трябва да се използват много меки измивни средства, най-често по типа на душ олио. При наличие на инфекция е необходимо да се използват и антисептични средства. рН на измивните продукти трябва да съответства на това на кожата – т.е. да бъде между 4.5 и 6. Водата не трябва да бъде прекалено гореща, защото ще усили сърбежа. Препоръчва се къпането да е с по-хладка вода и да не трае повече от 5 минути, за да се избегне кожната дехидратация. Европейските експерти препоръчват къпането да не е повече от 3 пъти седмично, но честотата на къпане не е чак толкова важна и основно зависи от сезона и географската ширина. Много по-важен е следващият етап – нанасянето на емолиенти. Те се прилагат върху кожата веднага след приключване на банята. Подсушаването трябва да е с мека кърпа и трябва да се избягва грубото изтриване на тялото. Най-точното време за нанасяне на емолиента е когато кожата още е леко влажна.

Използване на емолиенти

      Атопичният дерматит е свързан с нарушения в кожната бариера. Логично е основната грижа при това заболяване да е свързана с нейното укрепване. Емолиентите, които се прилагат, трябва да помогнат в две посоки – да хидратират кожата и да възстановят междуклетъчните липиди. Тази важна задача изисква употреба на големи количества емолиенти (30г дневно при тежки случаи на атопичен дерматит). Поддържането на хидратацията се осъществява с нанасяне на емолиенти поне два пъти дневно. Подходящи са хидратиращи и релипидиращи средства, които имат в състава си алое барбадензис, уреа, глицерин, витамин Е, различни растителни съставки. Използването на емолиенти подобрява сухотата на кожата и подтиска сърбежа. Емолиентите трябва да се използват непрекъснато, за да предотвратят рецидивите на заболяването. Удачно е при избора на емолиент да се посъветваме с дерматолог. Той ще предложи различни средства в зависимост от състоянието на кожата, като добрите емолиенти не само възстановяват водно-липидния състав, но и стимулират укрепването на епидермалната бариера и повлияват положително кожния микробиом (микроорганизмите на повърхността на кожата).

     При леки форми на атопичен дерматит е достатъчно да се използват подходящи емолиенти. При средно-тежките и тежки случаи се прилагат локални кортикостероиди и калциневринови инхибитори. Приложението е по схема, като честотата на нанасяне зависи от лекуващия лекар.

     При по-възрастни пациенти с тежки форми на атопичен дерматит се използва и фототерапия. Това е добра опция за овладяване на възпалението и сърбежа. В зависимост от уредите фототерапията се прави ултравиолетови А или Б лъчи. Недостатък е дълготрайността на лечението, което се прилага 3-5 пъти седмично за период от 6-12 седмици.

 Системно лечение:

   Антихистамините се използват за овладяване на сърбежа. Не се препоръчва дълготрайната им употреба при деца. Антибактериалното и противогъбично лечение се прилага само ако има данни за колонизация със стафилококи или гъбички. В редки случаи се прибягва към употребата на орални кортикостероиди и/или имуносупресивни лекарства. В последните години научните опити са насочени и към въвеждането на биологични средства в терапията на атопичния дерматит.

За повече информация и записване на час за консултация:

Д-р Малена Герговска

+359887989082

www.drgergovska.com