Част втора от есето "Схема на успеха"

към първа част

Важното е да се осъзнае, че успехът се планира още в началото на пътя, много преди да си тръгнал и да си се затичал към жадуваната, заветна цел. Трябва да му служиш и да го направляваш, докато постигнеш резултат. И да не се задоволяваш с постигнатото, а да се стремиш да вървиш все по-нагоре и все по-напред, непрестанно, докато имаш сили да се бориш и успяваш, защото много често успехът отлита ненадейно като птица, ако не му служиш безприкословно и постоянно. И най-важното да не се отчайваш – много често успехът върви ръка за ръка с неуспеха, на приливи и отливи, на върхове и падения, важното е векторът на средната величина между тях да е нагоре като се сведат до минимум загубите и неуспехите. Това също може да се предвиди в голяма степен още в началото на стълбата, която ни води все по-нагоре.

За нагледност ще представя СХЕМАТА НА УСПЕХА, като спътник и носеща ракета

Спътникът е „най-интелигентната“ част,

в нея е електрониката, компютрите, програмата, идеята и смисъла на полета.

Ракетата е тази, която го извежда в орбита.

Според мощността и тягата й орбитата може да е много висока, средна, ниска. Без нея спътникът няма да излети и ще остане „в някое хале“ на земята. Познавам много надарени хора, с познания, опит и таланти, но известни само в своята тясна професионална или регионална общност. Бих ги определил като „съвършенни спътници“, но без ракетата, която да ги изстреля нависоко. Свидетели сме и на обратната ситуация – хора с оскъдни дарби, познания, образование и опит, но изявени в голяма степен, т.е. „бедни спътници“, но кръжащи на висока орбита, защото са използвали ракета с мощна тяга.

Схемата е универсална за всяка сфера на обществения, социалния и творчески живот. Представям я по следния начин за нагледност:

СХЕМАТА – рисунка на спътник и ракета с три степени с по три сопла, във всяко от което е изписан съответния текст, посочен по-надолу като точки 1, 2 и 3:

И започвам със

„СПЪТНИКА“. Това са ЛИЧНОСТНИТЕ КАЧЕСТВА НА ИНДИВИДА.

Биват два типа:

А) вродените – умения, дарба и талант и

Б) придобити - образование, знания, професионален опит. Обобщено те са образование, интелект и надареност.

Личностните ни качества са нашият актив, средствата с които разполагаме, за да вървим напред, дай, Боже, и нагоре. Преди да тръгнем, обаче, трябва да преценим безпристрастно личните си дадености, достижение и слабости, за да усъвършенстваме и да се облегнем на даденостите и достиженията и да корегираме слабостите, за да не ни теглят надолу и назад.

В тази насока е добре да осъзнаем, че качествата от т. А) не зависят от нас – те са въпрос в голяма степен на генотип, закодиран в нас в мига на нашето зачатие и, като такива, подлежат на усъвършенстване, но не и на отстраняване или на корекция изцяло, вторите от т. Б) са коригируеми и са ни подвластни – от нас зависи да се образоваме, да повишаваме знанията си, да се квалифицираме и усъвършенстваме. Анализирането на всеки от горните моменти не е въпрос на съвет отвън, а на лична, максимално безпристрастна себеоценка, съобразно целта, която сме си поставили и върха, към който се стремим. Те са различни при всеки, затова и няма оригинална формула или стандартен съвет, който да ни помогне по-бързо, лесно и безобелезнено да опознаем себе си – това е въпрос на личен труд и критична себеоценка. Мога само да подчертая, че

ЛИЧНОСТНИТЕ КАЧЕСТВА НЕ СА ГАРАНЦИЯ, А ПРЕДПОСТАВКА ЗА УСПЕХА. Въпросът е как да ги реализираме максимално, за да стигнем най-високо по стълбата нагоре.

Ще опиша степените на ракетата, които са универсални и са ни подвластни

И така:

ПЪРВА СТЕПЕН – ИНДИВИДУАЛНИ КАЧЕСТВА.

Индивидуалните качества са в основата на ракетата. Тяхната задача е и най-трудна – да я вдигнат от земята. Без тях ракетата няма и да помръдне, камо ли да полети. Те са:

1.                 Характер

2.                 Желание

3.                 Мотивация

За да постигне успех, инвивидът трябва да има СИЛЕН И ИЗДЪРЖЛИВ ХАРАКТЕР да се бори, да отстоява позиции и принципи, да поема отговорност, да не се страхува от евентуални грешки, да не се главозамайва от добрите резултати, да рискува, когато трябва, но не неразумно и стихийно, а обмислено и убедено.

Ако индивидът прецени, че характерът му не е достатъчно силен и издържлив, за да се бори и побеждава, най-простото е да го изгради. И това е напълно в силите на всеки. Важното е да не гони бързи резултати, да работи в тази насока всеки ден, сантиметър по сантиметър, докато постигне нужния резултат, гарантиращ успех. Не приемам доводи като този, че, видите ли, такъв ми е характерът, такава ми е съдбата, не мога да направя нищо, за да се боря с нечестните, които са успели с нечестни средства или уморих се да се боря, нямам сили вече и т.н. и т.н. Подобен фатализъм обрича всяко начинание на провал, най-малкото – на неуспех и то още в началото, преди да сме стъпили на пътя.

Неизменно условие за успеха е СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ да се постигне нещо, да се преодолеят трудности, да си стигнат висотги. Ако желанието е неистово – още по-добре. Ще цитирам една мисъл, която прочетох в книгата „Последна лекция“ на Ранди Пауш и впоследствие надградих: трудностите са, за да изпробват силите на желаещия (и от мен:  за да отделят силно от слабо желаещите да постигнат нещо, защо желаещите са много, но силните са малко, силните могат и заслужават да постигнат успеха, защото другите ще го провалят със слабостта си).

Не приемам и довода, че едни са успели, защото по една или друга причина им е лесно, а други не са, защото им трудно, тъй като са нямали същите условия и същата подкрепа.

Това, че на едни е лесно, а на други трудно е вярно, но то не е основание, за да се откажем от борбата и стремежа да вървим нагоре и напред.

Винаги има начин „да се преодолее земното притегляне“ на ежедневния бит и житейски трудности, ако сме силно мотивирани да го направи.

Любим девиз ми е сентенцията на шопа, че „нема начин да нема начин“. Важното е да търсим начина. А това може да стане като мислим и силно го желаем и като сме наясно защо го искаме и какво следва от това. И стигаме до следващото „сопло“:

МОТИВАЦИЯТА е осъзнаване на причината за и същността на силното желание - всеки трябва за знае защо точно иска да направи нещо и да вярва, че точно той е човекът, който ще го направи. Силно мотивираният е неотклонен от поетия път и  непреклонен пред трудностите на начинанието и обратите на съдбата.

Това са „трите сопла“, които стабилизират ракетата и я движат по пътя й нагоре. Те могат да вдигнат ракетата и да я завъртят над земята, но не са достатъчни, за да преодолеят земното притегляне и да я изпратят в космоса, ако не са допълнени от „тягата“ на следващите две степени, които, в голяма степен, са решаващи за успеха. Трябва да почертая, че следващите две степени са подвластни и зависими от нашето мислене и действие и можем да ги създаваме, организираме и направляваме с мисълта и волята си в желаната посока.

ВТОРА СТЕПЕН – СЛАВА.

За да постигнеш успеха, хората трябва да знаят, че те има, да те познават, за да те търсят и „консумират“ – като професионалист, като творец, като създаващ материални и духовни блага, от които се нуждаят, т.е. да си известен, популярен, да си спечелил слава. А тя се постига чрез:

1.                 Медии

2.                 Събития

3.                 Награди

Най-бързият, ако не и единствен начин, да се постигне славата е ДА „ЗАИНТРИГУВАШ МЕДИИТЕ СЪС СЕБЕ СИ“, като професионалист, като творец, като индивид. За да се привлече вниманието на медиите, които са жадни за новини, сензацията трябва да им се поднесе дозирано, преценено, интелигентно, а не непоследователно, необуздано и стихийно. В противен случай съществува рискът сензацията да се обърне срещу индивида, смисълът й да се изкриви, да има обратен ефект, най-малкото да не постигне целта си. Информацията трябва да се предоставя на медиите точно, ясно, целенасочено и да се проследи как се отразява тя в съответните медийни издания. Удачно е предварително да се уговори с представителите на съответната медия каква точно и как ще бъде представена съответната информация, за да се спести рискът от неудачи и неприятни изненади. И ако е възможно, интервюираният да прегледа текста преди да бъде публикуван. Това, разбира се, не важи за директните телевизионни предавания и дебати. При тях интервюираният трябва да разчита на умението си да говори пред публика, да се владее и да очаква всякакви изненади и удари под кръста – от водещия, публиката, другите участници в интервюто, обаждания на зрители по телефона и мн. др. Това е „рискът на директното предаване“ – сблъсквал съм се няколко пъти с него, но убедено твърдя, че винаги има начин чуждата агресия да се превърне в лична победа. Условието е интервюираният да запази самообладание, да не покаже, че е изведен от равновесие, да не се подаде на изкушението да отговори на агресията с агресия, което е нормалната самозащитна реакция на човек, притиснат в ъгъла. Трябва да се има предвид, че винаги съществува рискът и интервюирания да попадне в жълтите издания, пълни с хули и лъжи, но това не трябва да го възпира да се възползва от шанска, които му дава медината среда да се отличи сред много тръгнали нагоре. Възможността да бъде охулен и оплют е рискът, който желаещия да се прочуе приема осъзнато и доброволно в името на просперитета и успеха.

Най-бързо и лесно интересът на медиите се ангажира чрез създаването и режисирането на ЗНАЧИМИ И ИНТЕРЕСНИ СЪБИТИЯ, интересуващи голям, по възожност максимален кръг от хора – срещи, обществено значими лекции, представяния, премиери. Събитията могат да са позитивни и негативни. Първите са условие за истинска, а вторите за евтина и фалшива слава. Колкото по-значимо и стойностно е събитието, което представяме на другите, толкова и ефектът в съзнанието на обществото е по-голям – говоря за голямата, а не за малката игра, за които ще стане дума по-нататък. Всеки, който залага на негативната реклама, рано или късно се проваля, защото нейната основа е нездрава и стеснява кръга на почитателите, които, като повечето нормални хора, търсят поначало градивното, красивото и доброто, а другото – отхвърлят. Пикантното може да държи интереса известно време, но рано или късно се изчерпва. В тази насока малко се знае за личния живот на големите звезди, докато животът на дребните звездици е разголен и на показ от тях самите, за да се сдобият със своите „няколко преходни минути слава“, след което се забравят и животът ги изхвърля като фалшиви и ненужни. Това, че някои от тях продължават да се явяват по първите страници на жълтите издания, не означава, че да се домогнали до голямата, истинската слава, която, за най-големите, е непреходна.

Другият начин да се привлече вниманието на медиите е спечелването на НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ. И колкото по-престижна е съответната награда, толкова и интересът е по-голям.

Задача на печелившия в случая е да информира своевременно медиите да присъстват на събитието. Достатъчно е да присъстват две-три от най-популярните медии. След събитието интересът на другите медии се „рои“ – гарантирано ще се явят покани за отразяване на събитието или за интервю с печелившия и от други медии, тъй като те се следят взаимно за интересни събития и новини и се стремят да не изостават и на крачка от конкурентите на медийния фронт – как иначе ще задържат читателската или зрителската си аудитория и ще напълнят страниците и часовете на своите програми. Винаги съм твърдял, че зад наградата освен оценка, стои и доверие на оценяващите съответния продукт или професионалист. Друг е въпросът, че някои от наградите са компрометирани, тъй като е известно, че се „купуват“, но това не важи за всички. Подобна ситуация по-скоро е изключение, отколкото правило.

ВАЖНО ПОЯСНЕНИЕ 

винаги съм гледал на славата като на „неизбежно, но необходимо зло“, това ми е помагало да се опазя от самозабравата и самовнушението, че съм велик и талантлив, повече от колкото съм всъщност. Във всички случаи славата е зло, защото си под прицела на чуждите погледи и трябва винаги да си на висота, не можеш да си позволиш и сантиметър отклонение от общоприетото, тъй като рискуваш да се провалиш в очите на хората, които си спечелил, които са те оценили и са ти повярвали и те следят отблизо, за които, всъщност, е предназначен твоят труд и които гарантират успеха и реализацията на усилията ти. Много често съществува рискът постигнатото да се срине за часове, да те очернят, да те зачертаят, да нанесеш болка и на своите близки от злостните, много често и необективни коментари, ако неволно сбъркаш и не оправдаеш доверието на хората, които са ти повярвали и са те оценили.

(ЗАБЕЛЕЖКА И СЪВЕТ: Ако търсиш славата, за да й се насладиш, а не гледаш на нея като средство за постигане на цели, трябва сериозно да се замислиш, дали нямаш комплекс за малоценност! И да не забравяш, че е много лесно славаа да те опие, да повярваш, че си незаменим, единствен, най-добър и след това да те съсипе, когато животът ти покаже, че това не е така.)

Трите „сопла“ на втората степен ще издигнат ракетата на още по-висока орбита, след като първата е преодоляла земното притегляне, но сами по себе си не са достатъчни, за да я изведат в космоса. Това може да стане с помощта на

ТРЕТАТА СТЕПЕН – ВЪНШНА ПОДКРЕПА.

Съществен момент за успеха е и подкрепата отвън. Тя не е въпрос само на случайност и съдба, както твърдят повечето неуспели, отчасти и успели, а на усет за успех, интуиция за шанс, целенасочени усилия и работа в съответната насока. Елементите на въшната подкрепа са:

1.                 Авторитетни изявени личности

2.                 Икономически и

3.                 Политически интереси.

Подкрепата на АВТОРИТЕТНИ И ИЗЯВЕНИ ЛИЧНОСТИ от съответната сфера с възможност да коригират и въздействат на съответната сфера и система е гаранция за успех в много голяма степен. За целта борещият се за успех трябва да ги убеди и спечели с действия и думи за своята кауза. Това зависи само и изяло от него. Да не забравя, че най-често това са професионалисти от най-висока класа и трудно могат да бъдат заблудени с празни обещания и кухи приказки. Много от тях ценят времето, бързо мислят и бързо действат и борещият се за успех трябва бързо, ясно, точно, кратко да изложи своите мисли, предпочитания, условия и тези в рамките на три до пет минути, не повече. Да говори по естество, а не с детайли. Ако изявената личност се заинтригува, тогава да представи основните детайли за десетина и повече минути, но пак стегнато и ясно, в никакъв случай разточително и многословно. Представянето на проблема и защитата на тезите би спечелила, ако логичното им и последователно представяне е съчетано с малка, строго преценена доза емоционалност, но без преиграване и излишно вживяване в иначе деловата тема.

Ако трябва да „дозирам“ бих определил 10-15% от въздействието да е емоционално – чрез емоцията се печелят симпатии, гарантират пристрастеността на излагащия тезата към разглежданата тема, която е една от гаранциите за реализирането й в последствие. и не на последно място - емоцията на представящия ангажира емоционално и възприемащия съответната теза. И тъй като поначало сме емоционални същества, независимо от мястото ни в съответната ерархия, емоционалното ангажиране може да наклони везната в насока на положително решение на разглежданата тема. Споменаването на емоцията ме тласка и към един не рядко срещан, но все пак частен случай - при вземането на решения от някои авторитетни личности за подкрепя или не на борещия се за успех, водеща понякога е емоцията, а не логиката. В основата й най-често стои сексуален мотив, сексуален порив и сексуална връзка. Най-често това гарантира временен успех, тъй като „борещата се за успех личност“ не е доизградена. Тя е пълноценна в леглото, но не и в професията и живота и, когато в един момент отпадне опеката на покровителя, не може да издържи на конкуренцията на истинските професионалисти, ако своевременно не се е усъвършенствала да се бори и налага с професионални, а не със сексуални средства.

Подчертавам - убеждаването на изявената и авторитетна личност не е само въпрос на усет и талант, а и на задълбочено предварително обмисляне, на предварителна подготовка и на предварителна преценка на личността, която трябва да бъде убедена – стил, мислене, страсти, навици, характер, на обстановката и ситуацията, при която ще се реализира срещата, възможността да има други хора, които също да трябва да бъдат убедени, някои от тях напълно непознати и поради това - непредвидими като реакция с възможност за опозиция и съпротива и т.н.

ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОДКРЕПА като инвестиции за развитие или за реализиране на  готов продукт, най-често под формата на договор със задължаващи и двете страни ясни клаузи, гарантира успеха в голяма степен. Към интереса на търсещия успеха се прибавя и интереса на вложилите в начинанието средства и това увеличава многократно възможността за успех и добър краен социален и финансов резултат. Съществуна рискът борещият се за успех да бъде „купен на безценица“. Имам предвид откупуването на патентни и авторски права. Съветът ми е всеки да предостави правата за публикуване и реализиране на продукта срещу приличен хонорар, но да запази патентните и авторските си права, чиято продължителност според законите в различните страни варират между 50 и 70 години.

ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОДКРЕПА също гарантира успех. Имам предвид подкрепата на властта в най-общия смисъл и хората, свързани с нея като ръководители и най-вече като електорат, които да одесеторят гарантираните от закона права и сила, поради простата причина, че са многобройни, а властта гарантира, че гласът им ще се чуе. Две са възможностите за политическа подкрепа:

·                   Лично участие във властта, заемайки определени постове и длъжности и

·                   Подкрепа на властта, ставайки й „интересен и необходим“ за нейните цели.

Първата възможност е несигурна и „ветровита“ - подложен сте всеки момент на капризите на политическите ветрове, които могат да ви отвеят далеч от жадуваната цел, да ви очернят при провал на съответната политическа доктрина и да сринат в голяма степен граденото до момента с много мислене, усилия и труд.

Втората възможност е по-щадяща. За да я спечелите, трябва да сте се изградил като личност и професионалист във възможно най-висока степен, да сте спечелил завидна слава и да сте желан от всяка обществена и властова организация, заради

популарността и таланта ви.

И в двата случая съществува рискът борещият се за успех да се предаде на недостойна кауза, да бъде политически използван, в последствие изхвърлен и забравен, както се случи с много честни, достойни и талантливи, но непрозорливи личности. Най-малкото участието във властта ще погълне голяма част от личното и професионалното ви време и реално няма да ви остане физическо време за непосредствените ви професионални задължения, към чийто връх се стремите, ако това е вашата цел, разбира се, а не властта и всичко, свързано с нея – контакти, връзки, бизнес...

Това са последните „три сопла“ на последната степен на ракетата-носител на спътника, който сме ние, всъщност, с нашите желания, въжделения, надежди. Другото е полет към звездите, в необятния и тъмен, но примамлив Космос на мечтите. Важно условие ракетата да лети все по-нагоре и все по-напред, е трите степени с трите си сопла да са балансирани едни към други. Ако някоя от степените и някое от соплата са по-силни, за сметка на другите, траекторията на полета ще се изкриви и, рано или късно, ракетата ще падне и ще се разбие. Най-малкото е, спътникът няма да се задължи дълго на достигнатата орбита. Твърдя го, защото, просто няма как да бъде друго – такава е диалектиката на живота и на успеха в частност – трайните резултати и продължителният полет са въпрос на балансирана страгетия, проницателно обмисляне, дълга подготовка и непрекъснат труд във вярната посока, а не на случаен изблик и спонтанен неконтролиран подтик.

Следва

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg и на официалната му фейсбук страница