Публикация

Видът на бъбречния камък определя терапията и профилактиката

Видът на бъбречния камък определя терапията и профилактиката

Интервю с водещия уролог от Медицински комплекс "Доверие" д-р Михаил Колев

 

Кои са най-честите причини за появата на камъни в бъбреците?

 

Между 7 и 11% от хората от всяка една популация развиват бъбречно-каменна болест. Счита се, че има ендемични райони, където тя е в по-големи проценти. Това са региони с питейна вода, която има по-голямо минерално съдържание. Такива в България са около Панагюрище и Рило-Родопите.

 

Причините за появата на заболяването могат да бъдат най-различни. Една от най-често изтъкваните в медицината е, че има някакво нарушение в оттичането на урината от бъбречното легенче към пикочния мехур.

 

Има две теории за образуването на камъните в бъбреците. Едната се базира това, че при отлагане на белтъчен матрикс в резултат на възпалителен процес се наслагва седимент. Другата е, че в следствие на отлагане на неорганичен матрикс се натрупва белтък върху пиелона. Това са две противоположни теории за старта на образуване на бъбречните камъни.

 

В урологията доста често срещаме т.нар. литогенни папили. Това е когато върху самата папила на бъбрека се образуват камъчета, т. нар. плака на Рандал, при която възниква възможност за увеличаване на обема на камъните.

 

Може ли да са свързани с наличието на някакво заболяване, което да ги провокира?

 

Разбира се, едно от най-честите заболявания, водещо до образуване на камъни в бъбреците е стеснение на пиелоуретералния сегмент. Става въпрос за нарушение в деривацията на урината от бъбрека. Това е вродено заболяване. Получава се стеснение, което в по-късния етап от развитие на тялото води до намаляване на скоростта на отделяне на урината. Именно тези хора почти винаги образуват камъни в бъбреците и много често стигат до медицински манипулации за лечение на тези конкременти.

Може също да се каже, че появата на камъни има сезонен характер. Става въпрос за времето, когато организмът има по-голяма нужда от течности, но не ги получава, както е през лятото.

 

Какви са симптомите?

 

Има значение къде се намира камъкът. Когато той стои в бъбрека, може да създава възпалителни проблеми в уринарния тракт. А когато камъкът тръгне от бъбрека към пикочния мехур и минава по уретера, създава т.нар. бъбречна криза. Тя е свързана със силни болки, като същевременно се предизвиква гадене и повръщане. Пациентите жени казват, че болката е по-силна отколкото болките при раждане.

 

Трябва да се отбележи, че гаденето и повръщането е рефлекторно и не е от храната. Причината е, че се разтяга бъбречното легенче в следствие образуваната урина. Тя не може да слезе със същата скорост към пикочния мехур, защото камъчето запушва уретера, а това води до дразнене на нервус вагус, който е общ нерв, заедно със стомаха. Пациентът казва, че има гадене, но повръща само слюнка и зелено, което е типичен белег за бъбречно-каменната болест.

 

Как се поставя диагнозата?

 

Поставя се чрез съчетание от изследвания, като се започне с най-елементарното изследване на урината, за да се види дали има данни за възпалителен процес в уринарния тракт. Преминаваме след това през ехография, за да видим дали бъбрекът е запушен и дали в него се виждат камъчета. Чрез обикновена ехография може да твърдим, че пациентът има бъбречно-каменна болест, когато камъчетата са по-големи от 4-5 милиметра. Стигаме и до компютърно аксиален томограф или т.нар. скенер на коремни органи и малък таз без контраст. Това е доказателствен метод за откриване на конкременти в целия уринарен тракт. С него могат да се видят камъни с размери от 1 милиметър до 10 сантиметра с различна плътност.

 

Тук трябва да добавя, че рентгеновата снимка на бъбреци, уретер и мехур не е доказателство за наличие на бъбречни камъни. Там се виждат само рентген-позитивните камъни. Същевременно със скенер се виждат и рентген-негативните.

 

Какво е лечението и как се определя от вида на камъни?

 

Има различни видове камъни. Най-общо те могат да бъдат разделени уратни, оксалатни, фосфатни и цистинови. В повечето случаи конкрементите са от смесен произход.

 

Уратните са най-меките камъни и на тях може да въздейства с различни медикаменти, които водят до алкализиране на урината и покачване на Ph. Това може да въздейства като стопиращ ефект за развитието на размера на камъните или дори за тяхното разграждане. Такъв медикамент е Реналит, който е перфектен за уратна литиаза. Той се използва и за профилактика на всякакъв вид камъни.

 

По-твърдите камъни са фосфатните и оксалатните. Цистиновите камъни са най-неприятни и са резултат от промяна в метаболизма на организма. Те са трудно податливи на разбиване и при тях се налага прием на допълнителни медикаменти.

За острия момент на болестта обаче, когато има болки и страдание, тогава терапията е обезболяваща. Ако има инфекция, се използва и антибиотик. Целта на лечението е да се отпуши бъбрека.

 

Начините за разбиването на камъните биват инвазивни и неинвазивни. При неинвзивните се използва екстакорпорална литотрипсия. Поставя се една възглавничка до тялото на пациента и чрез ултразвук или рентгенов контрол се насочва кинетичен лъч към конкремента. Тъй като камъкът е по-твърд от тъканите на пациента, кинетичната енергия попадайки върху него има способността да го разрушава. Той става на по-малки парченца, които могат да бъдат отделени по-лесно.

 

Инвазивните методи включват уретеро-реноскопия, поставяне на стентове, перкутанни литолапаксии и отворена хирургия при най-големите камъни.

 

 

 

 

 

Какви профилактични мерки се предприемат, за да се предотвратят бъбречните кризи?

 

Профилактиката най-вече зависи от това какъв е видът на камъните. Нещо, което важи за всички видове е приемът на голямо количество течности. Целта е да се отделя поне литър и половина урина на ден.

 

Важно е също така пациентите да приемат фитопрепарати за разграждане на камъните или за намаляване вероятността от образуването на нови. Примерно Реналит може да се използва с тази цел в доза три пъти по 20 капки в 100 мл. вода. Едно шишенце се приема веднъж на всеки три месеца в годината.

 

Какви са препоръчителните начини на хранене?

 

За всеки вид камък има различна диета, която може да бъде напълно противоположна на останалите. Например оксалатите стават проблемни, когато пациентът приема млечни продукти. Но при уратните камъни няма никакъв проблем да се яде това. Те обаче са проблемни, когато човек яде месо. Тук са подходящи повече растителни храни. Затова всеки специалист трябва да определи диетата според вида на камъните.

Коментари