Много дълго време идеята за „паметта на водата“ измъчва не само хомеопатичната общност, но и сериозни учени и изследователи като Люк Антоан Монтание, носител на Нобелова награда.
Това погрешно схващане произлиза от експеримент, проведен от известния алерголог д-р Жак Бенвенист. Той твърди, че е показал в in vitro експеримент, че силно разредените потенции на пчелна отрова (apis mellifica), дори над числото на Авогадро, са способни да предизвикат структурни промени в живите организми по същия начин, по който истинската отрова от пчелата може да доведе до тези промени, като действителната дегранулация на базофилите.

Статията му е публикувана в Nature със задължението да докаже откритията си пред научна комисия в собствената си лаборатория. Бенвенист не можа да възпроизведе резултатите, за които екипът му претендираше. Когато подобен експеримент бе повторен от друга група учени и заснет от BBC, той също се провали.
Въпреки че бе очевидно, че експериментът е доказано неверен, научната общност стигна до заключението, чрез разширяване на логиката, че тъй като експериментът е неверен, следователно хомеопатията също трябва да бъде невярна система за терапия.
Въпреки факта, че експериментът многократно е анулиран, някои учени, особено в хомеопатичната общност, продължават да вярват, че откритията на Бенвенист са верни. По този начин научната общност остава в объркване дали: а) водата има памет или б) хомеопатията е или не е валидна система за лечение.
Тъй като съм бил очевидец на тези събития от самото им начало, давам отчет за истинската история както за хомеопатичната общност, така и за скептиците.

Пълната статия може да намерите тук:

https://www.vithoulkas.com/research/scientific-papers/controversy-over-memory-water