Публикация

Когато коремът страда...

Подут корем и болка в червата са само част от симптомите на синдром на дразнимото черво. Какво го предизвиква и как се лекува, разказва д-р Анелия Дечева, гастроентеролог в „Токуда болница София”


Д-р Дечева, какви оплаквания вие, гастроентеролозите, наричате синдром на дразнимото дебело черво и колко често ги чувате от пациентите?
Само днес съм прегледала няколко души с такива симптоми – подуване и дискомфорт в корема, различна по сила и място болка, може да е ниско долу или около пъпа. Често човек се затруднява да определи къде точно усеща болка. Помощта на лекаря се търси, тъй като дискомфортът влошава качеството на живот, нормалната дейност и работоспособност. Всъщност става въпрос за един синдромен комплекс – може да има по-чести диарични изпражнения или пък упорит запек.

Има ли сезонна обостреност или възрастово предразположение?
Няма възраст, днес например всичките ми пациенти бяха млади - около 30-40-годишни. На практика при това функционално заболяване твърде често се наблюдава сезонна зависимост. Както е в момента - сутрин е студено, на обед са летни температури, създават се условия за възпалителни, простудни, вирусни заболявания, което вероятно обостря и коремните оплаквания. Промяната в хранителния режим, както и стресът също са предпоставка. Много са факторите. Ето сега повечето пациенти са в отпуск на море. Там вероятно са прекарали диарии, а и са под стрес заради завръщането в работното всекидневие.

Как протича диагностицирането на синдрома?
На първо място е прегледът, при който установяваме подут корем, болка в червата. Аз правя и ехография, за да изключа заболявания и на останалите паренхимни органи в коремната кухина. В зависимост от оплакванията често правим и микробиологично изследване на изпражненията. Причината нерядко се оказва чревна дисбиоза - тоест, нарушение на микробиологичния състав. Ако нещо се изолира, или ако има фамилна обремененост за заболявания на дебелото черво и стомаха, е добре да се направят и ендоскопски изследвания, но това е на по-късен етап. Ако нямаме морфологични данни, приемаме, че оплакванията са функционални и се дължат точно на този синдром.

С какви средства разполагате, за да ги облекчите и премахнете?
Използваме различни спазмолитици. Примерно „Комфортекс” е на билкова основа, той повлиява симптомите, има газогонен и спазмолитичен ефект. При новите меки капсули, понеже концентрацията е по-висока, ефектът е и леко лаксативен и подпомага изхождането. Препоръчваме пробиотици – млечно-кисели бактерии, както и спазмолитици, ако има спастична болка - защото много често болка липсва, оплакването е единствено от газове и неоформени изпражнения.

Има ли правила в режима на хранене, за да се избегне или излекува синдромът?
Да. Много често особено за младите хора, които са на работа, вечерята е основното, обилно хранене. Точно то създава проблеми при чревното смилане. Храненето трябва да е три пъти дневно, като основните са закуската и обядът. Вечерята да е лека, между нея и съня да има поне 3-4 часа бодърстване. Като под това не се разбира да легнем пред телевизора и да не заспиваме, а да се движим.
Ястията да са предимно задушени или варени, да съдържат разнообразни продукти, порцията да е примерно 250 до 300 г, да се храним бавно, на маса, дъвчейки добре. Необходимо ни е голямо количество течности – вода, натурални сокове без Е-та, газираните напитки да се избягват.

Променя ли се списъкът с обичайно заподозрените газообразуващи храни?
Аз смятам, че противно на мита за бобовите, варивата, много по-тежко газоообразуващи са белтъците – а на мода са диети с повишено белтъчно съдържание. Би трябвало да приемаме повече фибри, диетата да е добре балансирана – и като съдържание, и като количество на храната. Общо взето, съветвам пациентите да обърнат внимание от коя храна получават дискомфорт и временно да я изключат от менюто.

Би ли могъл синдромът на дразнимото черво да е прелюдия към по-тежко заболяване?
По-скоро опасността е да не пропуснем алармиращите сигнали. Да не се задоволим и да кажем – това е синдромът на дразнимото дебело черво и да пропуснем друга, по-сериозна болест. Затова и правим поетапно отделните изследвания.

" }-->

Коментари