Помага обаче само на 9% от пациентите с недребноклетъчен карцином, които имат определена генна мутация

Автор: Иляна Ангелова

Д-р Красимир Койнов ръководи Отделението по медицинска онкология на МБАЛ Сердика в София.

- Д-р Койнов, пред Националната конференция по медицинска онкология, която се проведе преди дни в София, изнесохте данни, че в България преобладава плоскоклетъчния рак на белия дроб, докато в западните страни повечето случаи са на аденокарцином. Има ли обяснение?

- Няма точно обяснение за тази съществена разлика, но да не забравяме, че и в западните страни през 60-те години на миналия век преобладаваха случаите с плоскоклетъчен рак на белите дробове. От тогава пациентите с аденокарцином непрекъснато се увеличават за сметка на плоскоклетъчния карцином и вече съставляват най-голямата популация болни с рак на белите дробове. Тази тенденция съществува и у нас. Като клиницисти, ние наблюдаваме непрекъснатото увеличаване на случаите с аденокарцином. Лично аз, не съм напълно съгласен с данните на официалната статистика, тъй като в практиката си срещам изключително много пациенти с този хистологичен вид на тумора. Счита се, че една от причините за увеличаване на пациентите с аденокарцином е въвеждането на цигарения филтър, принуждаващ пушачите да поемат по-силно тютюневия дим, който от своя страна достига по-надълбоко, до периферните структури на белите дробове. Друга причина за увеличаване на случаите с аденокарцином е намаляване броя на пушачите. Този вид тумори се свързват с действието и на други фактори, докато цигарите причиняват по-често плоскоклетъчен рак. Тенденцията, най-вече в САЩ, е за намаляване на тютюнопушенето. Там политиката за борба с раковите заболявания започна още в началото на 70-те години на ХХ в. при президента Никсън. Едва 20 години по-късно започнаха да се забелязват първите резултати - пада смъртността от рак на белите дробове.
За съжаление има и доста пациенти без морфологична диагноза. Около 25% от цялата популация болни са без хистологично верифициран тумор. Част от тези болни са много възрастни, в тежко общо състояние или в напреднал стадий на заболяването. При тях не е хуманно, а и напълно безмислено, извършването на инвазивни методи за хистологична верификация, тъй като лечебните възможности на противотуморната терапия са сведени до минимум и тези болни подлежат само на симптоматично лечение....Пълното интервю, може да прочетете тук.