Зика е вирусно заболяване, предавано чрез ухапване от комари. До този момент, заболяването бе наблюдавано основно в Африка, Югоизточна Азия и някои тихоокеански острови.

Треска Zika

д-р Трифон Вълков,

асистент към катедра по инфекциозни болести и тропическа медицина към МФ при МУ- София. СБАЛИПБ- „Проф. Иван Киров“- ЕАД.

Зика е вирусно заболяване, предавано чрез ухапване от комари. До този момент, заболяването бе наблюдавано основно в Африка, Югоизточна Азия и някои тихоокеански острови. През 2015 г. инфекцията се разпространи мълниеносно и в някои държави от Латинска Америка. Треска, ставни болки и обща отпадналост охарактеризират заболяването. Зика- инфекцията при бременни е свързана с възможността, вирусът да инфектира плода, с последващото му увреждане.

Етиология: Две важни особености трябва да се имат в предвид при тази инфекция:

• Произходът на заболяването, ареалът му на разпространение;
• Възможността да бъде предавано чрез ухапване от комари.

Филогенетично вирусът Зика се причислява към сем. Флавивируси. Към това семейство се причисляват още вирусът на Пролетно- летният менингоенцефалит, вирусът на Западен Нил, Жълтата треска и Японския енцефалит. Патогенетичният цикъл на инфекцията все още се проучва. Вирусният геном е съставен от 10.8 kb. дълъг едноверижен РНК-ов геном, с положителна полярност, тоест вирусният геном се отнася като иРНК и директно може да бъде транслиран. Геномът съдържа една единствена рамка на разчитане, обхващаща 10,3 kb., кодираща вирусните структурни и неструктурни протеини, фланкирана в двата края от некодиращи участъци. До този момент са идентифицирани следните вирусни протеини:

-3 структурни протеина: един 105 АК дълъг капсиден протеин; премембрано/мембранен протеин изграден от 187 АК и обвиващ протеин съставен от 505 АК.

- 7 неструктурни протеина: NS1 (352 AK); NS2A (217 AK); NS2B (139 AK); NS3 (619 AK); NS4A (127 AK); NS4B (255 AK); NS5 (904 AK).

Инфекцията Зика, представлява фебрилно заболяване- треска Зика, което се предава след ухапване от комари от род Aedes- Аedes aegypti et albopictus. Голямо епидемиологично значение има Азиатският тигров комар Aedes albopictus, разпространен посевместн, включително и в Европа.

Други пътища на предаване: Вирусът Зика е открит и в семенната течност и съществува риск за предаване на заболяването след полов акт. Кръвопреливането е също възможен път на предаване.

Комарите, кръвосмучещи от заразени хора или примати, биха могли да предадат заболяването при повторно кръвосмучене върху здрави индивиди. Вирусът е открит през 1947 г. в кръвта на маймуни от род мамакус резус, в гората Zika, в Уганда. Първият потвърден случай на заразен със Зика –вирус човек е през 1952 г. в Уганда и Танзания.Човекът и някои примати се приемат за основен резервоар на инфекцията.

Разпространение на инфекцията: До 2006 г. са наблюдавани само еденични случаи на заболяването в Африка и Югоизточна Азия. През 2007 г. се стига до голяма епидемия от Зика-треска в няко тихоокеански острови- Микронезия, където около 75% от тамошното население развиват клинична картина на инфекцията. Впоследствие заболяването се разпространява и на територията на други тихоокенаски острови като Великденските острови, Нова Каледония и още няколко острова в южния Пасифик. През 2013 г. се регистрира голяма епидемие във Френска Полинезия. Тогава заболяват около 10 % от населението там. През следващите години инфекцията е била регистрирана в единични сличаи, най- често при завръщащи се от екскурзии в ендемичните региони пациенти. През 2015 г. Зика привлече отново внимание с разпространението си в Бразилия, а от там доста бързо и в някои други съседни държави: Боливия, Колумбия, Еквадор, Мексико, Венецуела и Пуерто Рико. Не всеки човек обаче развива клинична картина на инфекцията, това се случва само при всеки четвърти или пети инфектиран. Инфектираните бременни биха могли да предадат инфекцията на все още неродените си деца. Така се стига до регистрирането на новородени деца, от майки инфектирани с вируса, основно от Бразилия, родени с микроцефалия. Тази малформация е свързана и с органични и психични нарушения на мозъка.

Рискови групи: Както при повечето заразни заболявания, пациенти с подлежащ преморбиден терен, имунносупресирани и възрастни пациенти са особено рискови. Във връзка с наблюдаваните малформации на новородени деца от заразени майки, бремениите оформят специална рискова група. Ефектите на вируса върху кърмачета все още не са изяснени. При малки деца инфекцията протича както при възрастни.

Клинични симптоми: Зика треската в повечето случаи преминава напълно безсимптомно, а по- голямата част от тези проявили някакви клиничн симптоми ги понасят сравнително леко. Инкубационният период възлиза на 2 до 7 дни, по- рядко до 12 дни. При поява на оплаквания, те траят няколко дни, до седмица. До хоспитализация в болница се стига само при изключителни случаи. Първите симптоми наподобяват на други, предавани след ухапване от комари заболявания, като Денга треска и Чикунгуя, така засегнатите се оплакват първоначално от:

• Температура, придружена понякога от втрисане;
• Обрив, в повечето случаи макуло- папулозен;
• Ставни болки;
• Конюктивит.

Някои пациенти съобщават за силна отпадналот и силно главоболие и мускулни болки. По- рядко се наблюдават главозамайване, гадене, повръщане, болки в корема и диария. По- тежки оплаквания, както при хеморагична треска Денга и Чикунгуя се срещата изключително рядко. Някои учени предполагат евентуална връзка между Зика и някои имунологични и неврологични заболяваня. Така на пример след епидемията във Френска Полинезия е регистрирано двадесетократно увеличение на случаите със синдом на Гилиан- Баре.

Зика- вирусна инфекция и бременност: По правило Зика преминава за няколко дни, напълно без никакви последици. Понякога само обривът може да се задържи около седмица, без други субективни оплаквания. Ако вирусът засегне бременна жена, мойе да се разпространи по кръвен път и да премине диаплацентарно, инфектирайки полода, без дори бременната да проявява някакви симптоми на инфекцията. Може да се стигне и до мъртво раждане. Бразилските Здравни служби оповестиха увеличаване на случаите на деца родени с микроцефалия, след началото на епидемията.

Учените все още проучват евентуална връзка между малформацията и вируса Зика. Ако жена забременее 2-3 седмици след преболедуване на инфекцията, не съществува никакъв риск повече за плода. Към този момент се предполага, че след преболедуване организмът се изчиства напълно от вируса. Оповестените от бразилското Здравно министерство случаи на деца родени с мозъчни и черепни малформации през 2015 г. от майки заболели от Зика, са с до 8 пъти повече от нормалната честота. Самите родилки обаче не винаги съобщават за проявени клинични симптоми.

Диагноза: Подозрението за евентуална зиак- вирусна инфекция не налага специално поведение. Инфекцията продължава само няколко дни и отминава напълно. Ако се завръщате от страна ендемична за инфекцията, или сте били в контакт с заразен човек, незабавно се консултирайте с личния Ви лекар, или със специалист по инфекциозни болести. Първоначалните симптоми на зика за сходни с тези на други вирусни заболявания от сем. Флавивируси, с доста по тежко протичане и прогноза. От изклю1ително значение за диагнозата е точната анамеза, за евентуално пътуване в тропическите страни, ендемични за инфекцията. Лекатят трябва да получи информаци за:

• От колко време са оплакванията;
• Кога за последно сте напускали страната;
• Кои държави сте посетили и колко дълго сте пребивавали там;
• Имате ли спомен да се хапани от комари;
• Да сте покачвали температура от последните няколко дни;
• Имало ли е периоди на мнимо подобрение и последваща отново поява на оплакванията;
• Имали ли сте ставни болки; зачервяване на очите и появата на обрив.

Лабораторни изследвания: За да бъде потвърдена диагнозата, лекарят трябва да вземе няколко кръвни проби. Повечето отклонения в стойностите не са специфични и се срещат и при други възпалителни заболявания. Така примерно спадането на броя на тромбоцитите говори повече за чикунгия, а екстремият спад, по- скоро за ХТ-Денга.

За поставяне на сигурна диагноза от значение е доказването на вирусната генетична информация чрез RT- PCR. Така зика може да бъде доказана още през първите дни от началото на симптомите. Кръвните проби се изследват и за наличието на специфични анти- Зика антитела, които се появяват в кръвта на болните към края на първата седмица от началото на оплакванията.

Някои от тези лабораторни методики, биха могли да дадат фалшиво положителни резилтати, поради голямото сходство на някои структурни компоненти на други вируса с тези на вируси от същото семейство- кръстосана реактивност.

Зика вирусът се доказва в урината на заболелите до две седмици от началото на първите оплаквания. Вирусолозите от Института Роберт Кох в Германия препоръчват задължително изследване и на уринни проби.

Лечение: Директен противовирусен медикамент все още няма на раположение. Лечението е симптоматично, насочени към повлияване на основните оплаквания- аналгетици за болките и антипиретици за високата температура. Тук лекарите препоръчват приложението на парацетамол, във връзка с понижения риск кървене. Даването на ацетилсалицилова киселина повишава този риск и трябва да се избягва. При появата на други свързани със заболяването оплаквания, като конюктивит, терапията може да бъде разширена. Препоръчителен е постелен режим и засилен прием на течности във връзка с възможността за развитие на дехидратация по време на клиничното протичане.

Ваксина: Няма все още налична ваксина срещу Зика вирус.

Как да се прдпазим от инфекцията? На първо място това са мерите, свързани с предотвратяване на ухапване от комари. Тъй като комарите могат да се опаразитят след кръвосмучене от инфектирани индивиди и да предадат заболяването на здрави лица след последващо кръвосмучене, предпазването като цяло от ухапване от комари е сред най- ефективните противоепидемични мерки. Подходящи репеленти за тази цел са DEET, Picaridin или IR3535. Могат да се прилагат и препатати на растителна основа- лимонено евкалиптово масло и ли продукти на тази основа- PMD/Citriodiol. Малките деца и кърмачетата трябва да бъдат добре облечени, а бебешките колички и кошчета покрити с противокомарни мрежи. Избягвайте открити големи водни площи- езера, язовири, блата.

Избягвайте пътувания и престои в ендемични за Зика региони, ако сте с подежащи хронични заболявания или с някакъв тип имунна слабост.