Г-н Аргиров, много добре сте определили някои явления в съвременната политика като гьонсуратлък. Обаче защо все така се случва, че уж всички виждаме ясно проблемите, а правителства след правителства продължават да съществуват? Случайно минах покрай протестите на лекарите през пролетта и останах от съпричастност и бях поразен от факта, че имаше хора, които минаваха и се чудеха аджеба "как не ги е срам" тия да протестират.

Наскоро бях в МА-Клиника по ендокринология.Сестрите не достигат!Много добри лекари,специализанти,сестри!И още нещо:Клиниката плаче за ремонт!Поддържа се,въпреки това!

Съгласна съм с Вас,но ,докато нямаме истинска цена на труда си /на ОПЛ и специалисти/нищо няма да се промени.За съжаление в държавата всеки отделен браншови представител извън медицината има цена.Един обущар слага капачки на дамски обувки за 5.00лв ,а един специалист в ДКЦ получава бруто за първичен преглед 6,65лв ,а за вторичен преглед 3.32лв.Жалка картинка!

С един турцизъм народът ни е описал поведението на Държавните мъже/жени - Гьонсуратлък! Всички написано е вярно, вярно е обаче и това, че пак споменатите, успяха да пречупят волята за промяна в общността. Докато лакеи и политически кадри управляват системата ще е така, освен ако не си припомним как се удря с юмрук по масата!

Д-р Стоянов, искам да споделя с Вас как преди година и нещо ми се наложи да придружа познат, който заведе домашния си любимец във ветеринарна лечебница. Беше частна и изглеждаше изрядно. Предписаха някакво лекарство, което обаче моят близък реши да замени с по-евтино, затова отидохме в държавната ветеринарна клиника и бях изумен от мизерията и нечистотата, които царяха там. Със съжаление можех да кажа и работещите вътре не изглеждаха доволни и съответно любезни и отзивчиви. Поздрави!

Уважаеми доц. Атанасов, това което пишете ми дава надежда, че има бъдеще, защото хора с позиция като Вашата единствено са в състояние да променят статуквото . Обнадеждаваме и фактът, който споделяте за млади хора, оставащи да се развиват тук, както и за специалисти, завръщащи се. ЗА мен няма значение какви са причините, важно е да се движим напред. Интересно ми е дали ВИ се е случвало към Вас да се обърне крупен роден бизнесмен с желание да подпомогне тази Ваша така важна за обществото дейност? Прави ми впечатление, че в последните години е много модерно да се "спонсорират" всякакви маловажни начинания, а като че ли същественото, истински важното за съществуването ни, остава неподкрепено. Отново приемете личните ми адмирации!

Здравейте! Положението,което описвате цари не само в конкретния случай. Липсата на кадри въобще в системата на здравеопазването е трагична. Аз съм ветеринарен лекар работя в държавната структура и мога да ви заявя,че ситуацията описана от вас е същата. Заплатите и условията на труд са меко казано трагични. Голям процент от хората завършилите тази специалност заминават за чужбина поради простата причина -ЗАПЛАЩАНЕ.

Здравейте, г-н Германов,Благодаря за отговора Ви. Не съм имал за цел да правя анализ, а по-скоро да обърна внимание, че немедицинския специалист (било то химик, биолог, биохимик и т.н.работещ в системата на здравеопазването) не е нещо което се купува на "килограм", слагагаш го в едно помешение с табелка "Лаборатория" и проблемът е решен. Що се отнася до ситуацията у нас, ще имам смелостта да бъда оптимист и да представя и друга гледна точка:1. Като университетски преподавател (преподавам в СУ) забелязвам, че в последните години все повече студенти знаят защо са в Университета, защо са избрали определена специалност, имат визия за бъдещото си и искат да изградят себе си като добри специалисти.2. В работата си, забелязвам все повече разследващи, прокурори съдии, които са амбицирани да си свършат работата принципно и отдадено, да променят нещо към по-добро в държават. Дори немалко от кадрите на МВР купуват със собствени средства тонер и хартия.3. Голяма част от колегите, които навремето "избягаха" (щото имаше и такава мода през определен период), продължават да прескачат амбулантно от страна в страна, в позиция на наемен пост-док, с 2-3 годишни договори. Тези, които останаха тук и имаха желанието за битка, вярно с доста повече усилия - но също успяха, само че с дом, семейство и среда.Самият аз съм много далеч от пораженческа позиция и водя битки с вятърни мелници постоянно. Питате за решение - да, има решение. За да не бъда разтеглив в обяснението, ще дам пример с настоящия казус и колегата във Варна: Ако прокуратура или който е заинтересован да има такава дейност в страната (токсикологична диагностика и съдебна експертиза на добро ниво), осигури финансиране (около 400 000 лв., т.е. не говорим за милиони) за техника, попита мен или някой от колегите какво е необходимо като оборудване и дали ще подготви един специалист - всеки ще помогне и то безкористно (!!!). А по български - прави се експертна група, в която няма нито един експерт, обявяват се безумни обществени поръчки, които се печелят от определени фирми (и се купуват безумни неща), назначава се "правилния" човек, режем лентичка под прожектори, проектът е изпълнен, нова табелка на вратата и до там. Поздрави!

Доц. Атанасов, чест и почитания! Много внимателно изчетох написаното от Вас. Аз съм химик по образование. Завърших ХТИ във времена, в които това учебно заведение се считаше престижно, но уви така и не успях да намеря удовлетворение в професията и отдавна не я практикувам. Разбира се токсикохимичната експертиза е тера специфика и изисква много детайлни познания в областта, за които е необходимо не само образование, но и сериозна професионална практика. Но вероятно и не Вас не е безизвестен фактът, че конюктурата от десетилетия по никакъв начин не поощрява насочването на обучените кадри към подобна реализация. Както е видно, последните мохикани напускат потъващия кораб и той ще потъне, заедно с товара от нуждаещи с. Съвременната младеж, която е набеждавана, че няма интерес към тези сложни материи, всъщност избира да се обучава навън, където има съответната база. И след това, разбира се, няма мотивация да се завърне в Родината, защото от една страна липсва материалния стимул, а от друга - условията за труд са на примитивно ниво. Опитах се във Вашия анализ да намеря решение на този така болен проблем, но не го видях? Според Вас има ли решение или трябва да заемем пораженческа позиция, признавайки си, че сме неспособни да изградим, респективно задържим добрите редки специалисти. И ако това е така - какво правим после? Моите уважения още веднъж!

Здравейте! Да, възможно е - е отговора на въпроса от подзаглавието Ви... Причините са няколко:1. В България броят на химиците намалява бързо, защото специалността е трудна, неатрактивна, а в системата на здравеопазването реализиацията не е прималива, както и Вие споменавате - заплатата и условията на труд са меко казано обидни. Така наречените специалисти-немедици у нас са някъде между санитар и лаборант в "болничната йерархия", макар и често да работят на доста по-високо ниво (в клинични и микробиологични лаборатории, ин витро центрове, центрове по лъчелечение и др.). 2. В България нито един от многото ВУЗ-ове не подготвя специалисити в областта на съдебната токсикология. В конкретния случай не става въпрос просто за "химик", а за специалист, който е натрупал доста знания и опит, познава медикаменти и отрови, тяхното поведение в организма, наясно е с доста неща от фармакологията и съдебната медицина и владее специфични методи за анализ. Защото е скъпо и "екзотично" - в момента, в България квалифицираните съдебни токсиколози са трима, а химиците, извършващи токсикохимичен анализ - около 10 за цялата страна. 3. Тези специалисти освен извършване на тези изследвания, влизат в ролята и на вещи лица, където незавидното отношение на съдебната система е още един отрицателен фактор. 4. Работата е свързана с неприятни проби, вредни условия на труд, неприятни случаи, голямо психическо натоварване, обидно отношение и нереално ниско заплащане. 5. Проблемът не е само в "химика". Тези лаборатории не са оборудвани с техника от 30 - 40 години, а говорим за скъпи апарати, които нито една болница не може да си позволи да закупи за целите на съдебната експертиза и полза роду, т.е. цялата постановка е сбъркана. И дори и да се намери химик, то без необходимата техника, квалификация и години опит (за който никой не е помислил) - резултатът ще е същия. И не е въпрос само на институции. А и на отношение и уважение между различните специалисти вътре, в тези институции. Поздрави!