Много важна е профилактиката, изразяваща се в предпазване от нараняване на крайниците, защото то лесно може да доведе до усложнения, до незарастващи рани, които са причина за т.нар. диабетно стъпало, до гангрена

Д-р Десимира Миронова, ендокринолог във ВМА, София

Като ендокринолози знаем, че нерядко диабетът се открива случайно, защото масово при българите липсва навик за редовни профилактични изследвания. Повечето хора обаче са чували за сериозните усложнения от това заболяване - нефропатия, ретинопатия, невропатия и макроваскуларни усложнения. Това са заболявания, свързани с бъбречни проблеми, проблеми с очите, усложнения от страна на вегетативната нервна система и на сърдечносъдовата система.

Добрата новина е, че те могат значително да бъдат редуцирани при добър контрол на вече открито заболяване и от друга страна, при една добре провеждана профилактика на метаболитните нарушения (тя може да предотврати появата на усложненията още преди диагностицирането на диабета).

Усложненията на нервновегетативната система са в основата на патогенезиса на диабетното стъпало.

Диабетната невропатия може да има автономен характер, може да бъде сензорна, може да бъде моторна, което означава, че всичките подотдели на вегетативната нервна система могат да бъдат засегнати. Какво точно представляват по своя механизъм усложненията? Това е недобър контрол от страна на нервната система, недобро захранване на нервите, нарушаване на проводимостта им, в резултат на което настъпват описаните промени.

Пациентите усещат загуба на сетивност, като тя започва от периферията и върви централно.

Тоест първо са засегнати крайниците, пръстите на краката, със загуба на чувствителността към топлина, към болка, чести са мускулните крампи. Тук трябва да отворя скоби - невинаги наличието на мускулни крампи означава невропатия. Това може да бъде израз на дефицит на определени елементи, така че трябва да се разграничат тези състояния. Хората описват още и усещането за мравучкане по крайниците, което е особено силно през нощта. Тези симптоми, допълнени от изследванията с инструментални методи, водят до заключението, че пациентът има развита полиневропатия.

Развитието на усложненията във времето е индивидуално и много зависи от контрола на кръвнозахарните нива.

Но самото прогресиране на невропатията не е толкова тясно свързано с времето, изминало от началото на диабетното заболяване, както примерно при усложненията, свързани с бъбречната функция или със състоянието на очните дъна. Например сензомоторната невропатия в крайниците се появява по-рано, както вече споменах, но напредването на заболяването много зависи от метаболитния контрол. Не можем да кажем, че до една-две години след откриването на захарния диабет очакваме развитие на полиневропатия. Не, това не е задължително, може да се развие много по-късно, ако е налице добър контрол и на кръвнозахарните нива и разбира се, на усложненията от диабета.

При открит захарен диабет пациентите се проследяват чрез ЕМГ (електромиография),

за да се види дали имат някои усложнения от заболяването, или не. Но профилактика може да се направи и след петата година от установяването на захарния диабет - при недобър контрол или примерно само по клинични данни за наличие на полиневропатия. Много важна е профилактиката, изразяваща се в предпазване от нараняване на крайниците, защото то лесно може да доведе до усложнения, до незарастващи рани, които са причина за т.нар. диабетно стъпало, до гангрена. Пациентите трябва да подбират внимателно обувките си, за да не натоварват допълнително краката. Винаги да се внимава при използването на топла вода, защото много често се срещаме с изгаряния и допълнителни рани при такива пациенти поради намалената чувствителност към температурата.

Много важна е профилактиката с патогенетична терапия - с алфа-липоева киселина.

Нейната роля е доказана с ефекта в няколко посоки – може да повиши ендоневралния кръвоток, намалява локалния оксидативен стрес и възстановява антиоксидантната защита, възстановява здравината на съдовата стена, подобрява оросяването и храненето на клетките. Също така тя повишава нивата на миоинозитола при пациентите с диабетна полиневропатия. А той е важен посредник при едно правилно свързване на инсулиновия рецептор с инсулина и последващото влизане на глюкозата в клетката.

Както се вижда, има много фактори, чрез които алфа-липоевата киселина постига своя профилактичен и лечебен ефект.