Захарният диабет става все по-често срещано заболяване. Регистрираните случаи се увеличават, като тази тенденция се наблюдава основно в населението от развитите страни.

Диабетът се характеризира с увеличено количество на кръвна захар, в резултат на нарушения в секрецията на инсулин, на промени в неговото действие или двете едновременно.
 
Развитието на нарушенията в гликемията (съдържанието на глюкоза в кръвта) може да бъде разгледано в няколко фази:

• При първия етап е налице повишаване количеството на секретиран инсулин от панкреаса, което се явява като компенсиращ механизъм, позволяващ овладяване на повишеното количество глюкоза в кръвта.
• Вторият етап се означава още като предиабетно състояние и се характеризира с нарушена гликемия на гладно, както и нарушен глюкозен толеранс.
• При третия етап е налице захарен диабет, но все още има секреция на инсулин от панкреаса, което позволява лечението да се осъществява чрез медикаменти, приемани през устата (перорално лечение).
• При четвъртата, крайна фаза от еволюцията на диабета, пациентите са с инсулинов дефицит, който налага нуждата от лечение с инжекционен инсулин.

Препоръките са за намаляване приема на сол, ако той надвишава 5 г дневно. Освен това е за предпочитане заместването на храни, съдържащи наситени мастни киселини с такива, които имат увеличено съдържание на ненаситени мастни киселини (мазни риби, зехтин, нерафинирано слънчогледово олио и други).
 
По отношение на физическата активност се цели тя да бъде три до пет пъти в рамките на поне 30 минути, което прави най-малко 150 минути на седмица. Редукцията на тегло не трябва да превишава повече от 2 кг на месец или до 10% от общото тегло за 6 месеца. Храненето трябва да бъде често, но в малки количества, оптимален е варинатът с 5 хранения дневно, две от които да бъдат междинни закуски.