При своевременно диагностициране, целенасочено лечение и редовно проследяване от ревматолог болните живеят дълго, с добро качество на живота

Системните заболявания на съединителната тъкан са група ревматични болести с разнообразна клинична картина поради засягането на много вътрешни органи – опорно-двигателния апарат (стави, мускули, сухожилия, сухожилни влагалища), кожата, белите дробове, сърцето, бъбреците, черния дроб, очите, нервите, кръвта и др. Описани са от американския изследовател П. Клемперер през 1941 г. въз основа на установените от него и колектива му общи промени на съединителната тъкан при всяка от тези болести. Тя е основната подпорна и структуроопределяща тъкан в организма и изгражда „скелета“ на всички вътрешни органи. Основната ѝ съставка е белтъкът колаген. Той оформя еластични влакнести нишки, преплетени под различен ъгъл, изклю-чително издръжливи на натоварване, натиск и опъване.

П. Клемперер и сътрудниците му установяват сходни промени при тези болести

в структурата предимно на колагена и ги нарича с общото име колагенози. На базата на еднаквите структурни промени се изказва предположението, че различните болести, включени в групата на колагенозите, се дължат на едни и същи причини. Това предполага и сходство в клиничната картина, протичането, лечението и перспективата. Десетина години по-късно Клемперер оспорва своето първоначално мнение и подчертава, че се касае за различни болести, със собствена клинична картина, развитие и прогноза. Сега те се определят като "системни заболявания на съединителната тъкан". Това наименование изразява по-точно тяхната групова същност.

Притежават следните общи белези:

1. Неизвестен причинител. Обсъжда се ролята на различни вируси, бактерии и др., но за нито един от тях болестотворната роля не е доказана със сигурност.
2. Дължат се на автоимунни процеси. По неизвестни причини организмът синтезира антитела, които вместо към чужди (ви-русни, бактерийни и др.) са насочени към собствените му белтъч-ни молекули.
3. Засягат различни тъкани и органи. Най-общо казано, автоимунните процеси са насочени срещу и разрушават в значителна степен съединителната тъкан, която се намира навсякъде в организма и това уврежда тъканта или органа, които изгражда
4. Сходна лечебна стратегия с кортикостероиди и имуносу-пресори.
5. Сериозна прогноза за качеството и продължителността на живота при забавено диагностициране и целенасочено лечение.
6. Отделните болести се различават по характерните за всяка от тях поразени тъкани и органи, специфични клинични белези, специфични имунологични показатели. Диференцирането им не представлява трудност за опитния ревматолог.

Последните 20-25 г. се характеризират с бурно развитие на имунологията, с множество открития и натрупване на огромно количество данни за процесите, които се развиват при тези болести. Въз основа на тях се доразви и усъвършенства лечебната страегия и сега системните заболявания на съединителната тъкан не представляват онзи сериозен диагностичен и лечебен проблем, какъвто бяха преди 20 години. При своевременно диагностициране, целенасочено лечение и редовно проследяване от ревматолог болните живеят дълго, с добро качество на живота. За целта е нужно да се обръщат за съвет към лекуващия ревматолог, дори когато се чувстват добре и нямат оплаквания.

Системните заболявания на съединителната тъкан са:

1. Системен еритемен лупус.
2. Склеродермия (прогресивна системна склероза, системна склеродермия).
3. Дерматозиозит/полимиозит.
4. Системни васкулити.
5. Припокриващи синдроми.

Текстът е от книга първа "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg