Напредъкът в диагностиката на сърдечните заболявания през последното десетилетие е голям. Все повече навлиза компютърната томография, която позволява по един неинвазивен начин да се види директно стеснението и запушването на съдовете на сърцето. Така се постига бърза и адекватна диагностика на коронарната болест на сърцето, изтъкна проф. Добрин Василев, медицински директор на СБАЛК „МЕДИКА КОР“ в Русе. Презентацията му бе направена по време на годишната среща на фондация МОСТ в Албена през септември 2023 г.

България бележи намаление на смъртността от инфаркт на миокарда

При сърдечносъдовите заболявания бележим намаляване на смъртността само при миокардния инфаркт. При всички останали заболявания данните не се променят. Сърдечносъдовите заболявания си остават водеща причина за смъртност у нас.

„Начинът на живот на българите не се е променил и докато това е така, няма да има промяна. Необходимо е да отстраним причините, трудно ще се справим, ако само се борим с последиците“, изтъква проф. Василев. Световният опит показва, че подобряване на преживяемостта и качеството на живот може да се постигне само с профилактика и навременно хващане на болестта.

Над една трета от смъртните случаи са от сърдечносъдови заболявания

На статистиката у нас невинаги може да се разчита. Когато смъртта е настъпила вкъщи, в смъртния акт винаги се вписва, че причината е ССЗ, независимо дали пациентът е починал от дихателна недостатъчност, рак, или друго. Все пак е ясно, че 30-40% от всички смъртни случаи са свързани със сърдечносъдови заболявания, което е стряскаща цифра.

Възможна ли е профилактика на болестите на сърцето и съдовете

Превенцията е изключително трудна, тъй като е свързана с промяна в начина на живот. Това е екстремно трудно, тъй като възпитанието в начина на живот, начина на поведение, начина на хранене, започва още от училище, от семейството. Един човек на 40-50 години, на когото за първи път се открива някакво сърдечно заболяване, тепърва да промени начина си на живот – да може, но това се случва при 10-15 процента при хората. Това означава, един от 8-10 души реално правят нещо за себе си, при останалите – нищо не се променя. Много малка част от пациентите променят нещо. Те са доволни, когато симптомите са отстранени, те излизат и смятат, че всичко им е ок, а то не е.

Питат ме за диета, а аз им казвам, че трябва да спазват начин на хранене, докато са живи. Сблъскваме се с пасивна съпротива. Напълно съм убеден, че ако човек е достатъчно дисциплиниран, може да спре пушенето, да ходи всеки ден по 30 минути равномерно, да изолира сладките неща от режима си на хранене или поне да не ги яде всеки ден, да изолира мазното и тестените храни. Това гарантира един сравнително добър начин на живот в следващите години. Реалността показва обаче, че това не се случва, казва професор Добрин Василев, който е специалист по кардиология и инвазивна кардиология.

Неинвазивна диагностика на коронарната болест на сърцето

Вече да може да се използват скенер, ЯМР за диагностика на сърцето и това помага да се постигне изключително точна и ранна диагностика в случаите, когато заболяването протича като хронично или има нужда да се уточнят причините за оплакванията на хората. С развитието на технологията се дава възможност за много по-точно установяване на степента на засягане на съдовете и сърцето. До преди 10-15 г. това беше в сферата на пожелателното. Сега вече не е нужно човек да бъде убождан, да се вкарва катетър, след като със скенер или ЯМР може да се установи навреме болестта и да се вземат адекватни мерки.

С тези болести може да се живее десетилетия – това, че имате атеросклеротични плати, запушване на съд, не означава, че човекът е обречен, казва още проф. Василев. Точно обратното – ако пациентът си взема лекарствата, направи съответните промени в начина на живот и ходи редовно на контролни прегледи, може да има още десетилетия живот в добро здраве.

Новите методики ни дават възможност на много по-ранен стадий да се вземе решение. В западните страни тенденцията е дори при пациенти в много по-ранен стадий – повишен холестерол, разстройство в обмяната на глюкозата, да се назначи такова неинвазивно изследване. Така пациентът може да направи информиран избор какво да прави с живота си.

По време на Европейския конгрес в Амстердам се обсъжда, че е много възможно в страни като Франция, Германия, Полша и др. в близките 3 г. инвазивните процедури да бъдат изцяло заменени от неинвазивни за диагностика на периферна съдова болест, коронарна болест.

В Полша вече не се заплаща при запушване на съдове на краката с контрастно вещество, а се прави скенер, за който се смята, че е по-информативно изследване. В България този подход започва да навлиза все повече. За да може да го прилагаме, са нужни две неща – апаратура и квалифицирани кадри. Въпросът с кадрите е по-критичен за България, смята водещият кардиолог. У нас има много лекари като обща бройка, но висококвалифицираните специалисти, които могат да работят с новите технологии, не са чак толкова много.  

Илияна Ангелова