Винаги ще има известен стрес за лекарите при промени в утвърдените практики,но това е бъдещето и трябва да се справяме и продължаваме напред.Така се работи в повечето страни.

Голям проблем е,че пациентът не вижда КАК да приема медикамента.Много често майките забравят какво им е казано като дозировка,а в аптеката не  я пишат на опаквката.Отново пациентът трябва да звъни на лекаря ,за да се уточнява дозата.Още телехонни обаждания!!!

Напълно подкрепям ръководството  на БЛС и Д-р Маджаров. За какви компромиси става дума, може ли лечебната дейност на лекарите  да  се регламентира без тяхното участие! Лечебният процес се води, следи и контролира от лекаря, той е отговорният, а не някой  анонимен фармацевт. 

В този софтуер не е предвидено дозирането на антибиотичните суспензии за деца в милилитри и се получават интерпретации като ,,3 сиропа 2 пъти дневно”

Без алтернативното въвеждане на електронните рецепти бе грешка на администрацията на МЗ.
Нека да се опитаме да погледнем трезво на проблема:
За всеки здравен специалист е ясно, че тенденцията за цифровизация в медицинската практика е безалтернативна. Дебело подчертавам, че ние не се противопоставяме на въвеждането на е-рецептите, нито дори на телемедицината.

Проблемът е в начина на въвеждане. Това нововъдение трябваше да стане чрез:
1. Значително предварително разясняване и обсъждане
2. Необходимо бе да има пилотно изследване в ограничен колектив и за ограничен период от време за да се избегнат грешките от едно внезапно, необмислено и безалтернативно въвеждане на иначе полезна новост.
3. Паралелното използване на електронна и хартиена рецепта (поне за фиксиран период от време) с абсолютно нищо не намалява ефективността на целите, които си е поставила МЗ администрацията.

А сега нека да видим и „целите“ за това нововъведение:
1. Първата - цели намаляване на безконтролната продажба на антибиотични и противодиабетни медикаменти за немедицински цел (например с цел отслабване) с оглед да се избегне дефицитът за хората, които действително се нуждаят от тях.
2. Втората – да се избегне „самолекуването“, както и да се избегне самоволната подмяна на „предписания“ със „наличния“ лекарствен препарат (обикновено по преценка на фармацевта).

Тези цели са меко казано смехотворни (измислени). Защото:
1. Ако има дефицит МЗ-администраторите първо трябва да се справят (ако могат) с проблема с лекарствоснабдяването и порочните практики за експорт и ре-експорт на подобни медикаменти. Освен това, ако подобна мотивация се дължи на тенденцията за прекомерна употреба на антибиотици и антидиабетични средства, то защо МЗ-администратори не въведат електронни рецепти и за алкохола и цигарите. Те не са ли вредни за здравето? Нашата страна не е ли на водещо място и по този вид злоупотреби. Тази селективна загриженост само за фармацевтичните продукти е смущаваща.
2. Що се отнася до втория мотив, той също е безпочвен. Рецептата е официален документ, издаден от ауторизирани институции и лица и има абсолютно същите цели.

Тук идваме и до друга една тревожна тенденция. Някак си неусетно фармацевтичната индустрия се намеси в клиничната медицина; предписанията за дозите и за терапевтичните схеми към листовките обвързват лекуващите лекари, които са принудени да се съобразяват със тях. Това обезличава индивидуалния подход на лечителя към КОНКРЕТНИЯ пациент. Лечението е строго индивидуализиран акт/процес, който изисква строго индивидуализирана дозировка, време и схема на приложение на лекарствените препарати.
Имам сериозни основания да се съмнявам в целесъобразността на предлаганите от фармацевтичния производител дози и схеми. Най-малкото защото не може да се избегне съмнението за наличие на корпоративни интереси.

Горещо подкрепям позицията на БЛС. Убеден съм, че предишният здравен министър, клиницистът д-р Меджидиев нямаше да допусне подобно административно недоразумение.

Задаването на административна мярка електронна рецепта предполага редица константи и вечни дадености-1-Винаги ще има електричество,няма да има аварии.2-Достъпът до интернет ще е като водата и въздуха за всяко живо същество-буквално.3-Държава и бюрокрация не използват репресии,политически контрол и шпионаж на населението си.,4-Няма никога да има недостиг на медикаменти.5-Всяко нововъведение от МЗ да се натътрузи на главите на ОПЛ-те и без това само чоплят за потребителски такси и заплащане на труд.6-Пациентите са болни привидно-водим се от постулата на Гуру Дордже-всички неща са в ума-т.е. няма болни ,здравите да стоят на опашките.7-След така добре обмисленния закон-никой не може да контабандира или паралелно да търгува с лекарства-контролът е като Бранденбургската врата и ние сме ГДР-то-мислете му!

Не виждам какъв е проблема да се даде възможност за разпечатване на електонната рецепта при нужда на хартиен носител за пациент, друг лекар и фармацевт до въвеждане на достъп до електонно досие на пациент от лекуващ лекар!

Трябваше да има  анонс за тези срокове за електронните рецепти, кога влизат в сила и че след това няма опция.