Случай на тиреотоксикоза при автоимунна тиреоидна болест с първична резистентност към тиреостатици и приложение на йод съдържащи препарати като тиреосупресивни средства

Настоящата презентация се отнася за рядък случай на Базедова болест с първична резистентност към различни групи тиреостатични медикаменти и изискваща приложението на високи дози йод като допълнително лечение за нормализиране на функцията на щитовидната жлеза.

Основни източници:

1. Lugol’s solution and other iodide preparations: perspectives and research directions in Graves’ disease Jan Calissendorff 1,2 and Henrik Falhammar Endocrine. 2017; 58(3): 467–473. Published online 2017 Oct 26. doi: 10.1007/s12020-017-1461-8

2. Ендокринология и болести на обмяната, 1998г. под редакцията на проф. Боян Лозанов

*останалите референции фигурират в презентацията

1 / 3

Споделете:

Прикачени файлове

Случай на тиреотоксикоза при автоимунна тиреоидна болест с първична резистентност към тиреостатици и приложение на йод съдържащи препарати като тиреосупресивни средства.docx

Коментари

Обещаното продължение. Извършена тотална тиреоидектомия на 15-и януари. Гладко протекла операция. С оглед многократно повишените нива на периферните хормони предоперативно и имайки предвид полуживата им от 12-14 дни, заместителна терапия не беше изписана. На следващия ден след операцията взета кръв за калций и паратхормон с презумция за евентуален постоперативен хипопаратиреоидизъм. Констелацията от долнограничен паратхормон и нисък калций говореше именно за това. Предписан калциев препарат, готов Д3 хормон(1,25(ОН)2-холекалциферол) и холекалциферол. На 30-я ден след операцията болната се представи със следните контролни изследвания:ФТ4 под 0,4нг/дл(0,7-1,48) , калций -1,96(2,15-2,5), фосфор - 1,76(0,81-1,45). Заключения: 1. Метаболизмът на периферните хормони не се беше подчинил на познанието за Т1/2 и болната вече се намираше в клиничен хипотиреоидизъм. Предписана заместителна терапия с 75мкг Левотироксин и препоръки за контролен ФТ4 и ТСХ след 40 дни. 2. Готовият Д3 хормон - калцитриол в лицето на Остео Д - минимална доза от 0,25мг, не беше коригирал хипокалциемията(целеви нива долногранични), но беше довел до хиперфосфатемия. Дадени препоръки за Остео Д през ден и увеличение на калция на 1000мг дневно. Контролен калций, фосфор и паратхормон след 60 дни.

Здравейте д-р Чалъков!
Благодаря Ви за това продължение, което правите за този интересен клиничен случай.Постоперативният хипопаратиреоидизъм ,потвърждава ,че няма екстратироидно разположени паращитовидни жлези . В практиката си съм се сблъсквала с друг вариант ,където след тотална тиреоидектомиа ,не се наблюдават промени в Са/Ф обмяна и не се налага такава заместителна терапия ,поради екстратироидно местоположение на ПЩЖ./1-3%/.Проследени ,такива пациенти за много години след операцията не се нуждаят от лечение ,тъй като нямат нарушения в Са/Ф обмяна. Броят на ПЩЖ се движи от 2 до 8 ,като локализацията им ,също е различна/ интра и екстра тироидна/. Това създава диагностични и терапевтични проблеми, когато обсъждаме такава патология. Но тук със сигурност не са повече от 4 и то с разположение в ЩЖ,която е отстранена. Така ,че тази пациентка остава за в бъдеще за контрол на двете ендокринни заболявания.

Ами, не знам колко са били и дали са останали. Но по-скоро са останали, тъй като ПТХ беше точно на долна граница, а не неуловим. Т.е., по-скоро има ги, или има я, но са травматизирани/травматизирана/и може би ще се възстанови след време. затова и препоръчах контролите. Ерго, не изключвам хипопаратиреоидизмът да временен.

Да. Много правилен извод.! Времето и проследяването ще покажат повече.

П.П. След публикуването на горната статия, пациентката се яви на контролен преглед, за съжаление без промяна в периферните хормони - ФТ4-7,35нг/мл/0,7-1,48/, ФТ3-27,48пг/мл/1,7-3,7/ след осем седмици Метизол 20мг и 30 капки дневно Луголов разтвор. Насочена към клиника по Гръдна хирургия. Очаквайте продължение по отношение на протичането на интервенцията, така и по отношение на тиреоидния статус и взетите мерки.

Много интересен клиничен случай ,поставящ много въпроси за размисъл.Благодаря на д-р Чалъков ,че така професионално е представил клиничната фактология и споделя опита си с всички нас .Това е много важно ,за лекарската общност на ендокринолозите. Казвам това ,защото случаят е ендокринологичен и изисква много знания и опит в областта на тироидната патология.Пожелавам успехи и нови участия.!