Положителната роля на бактериите
Lacto 4 VIP (Лакто 4 ВИП)
Lacto 4 VIP (Лакто 4 ВИП)
Хранителни добавки
Положителната роля на бактериите

Положителната роля на бактериите

Интервю с д-р Петър Николов, д.м., за ролята на пробиотиците в осигуряването на здраве за организма

Д-р Николов, в масовото съзнание понятието „бактерия” има изцяло отрицателно значение. А все повече се говори за т.нар. полезни бактерии. Какво представляват те?

Бактериите са неразделна част от живота на Земята. Според някои изследователи човешкото тяло се обитава от близо 100 трилиона бактериални клетки, като броят им надвишава дори този на клетките в човешкото тяло и броя на звездите в Млечния път. Тези микроорганизми живеят в различни части на тялото. Някои от тях са потенциално болестотворни, а други като цяло са безопасни, но попаднали на неподходящото място в неподходящ момент, могат да причинят заболяване. Има и такива, които са неразривно свързани с отделни части на тялото до такава степен, че то не може да функционира нормално без тях.

Къде в организма живеят полезни бактерии?

На много места – по кожата, във влагалището, но най-многобройни са в храносмилателната система (в устната кухина, тънкото и най-вече в дебелото черво). Тялото ни се колонизира с различни бактерии още по време на раждането, като е от значение дали то е станало по нормален път или с Цезарово сечение. След това състоянието на естествената микрофлора се определя от начина на живот и хранене, от културни, генетични и индивидуални особености.

Каква е ролята на микроорганизмите в началния етап от живота?

Добрите бактерии имат огромно значение за развитието и правилното функциониране на имунната система и посоката на имунния отговор.

Това означава ли, че полезните бактерии, въпреки че живеят в червата, имат отношение не само към храносмилането?

Разбира се! Заедно с човешкото тяло тези микроорганизми формират една комплексна екосистема, която е доверен спътник на човека през целия му живот. Вярно е, че много от бактериите директно участват в усвояването на иначе несмилаемите остатъци от поетата храна, като “доразграждат” някои съставки на храната, но заедно с това участват и в образуването на някои витамини, могат да улесняват усвояването на някои  минерали, а върху опитни животни е доказано, че ако те не притежават никакви бактерии в червата, е необходимо да приемат 40% повече храна заради недоброто й усвояване. Успоредно с това те не участват само в храносмилането.

Практически всички бактерии съдържат във външната си обвивка специфични химични структури, които им позволяват пряко да взаимодействат с имунната система на човека. В научна разработка на нашия екип установихме, че при две заболявания на червата след приема на определен вид пробиотични бактерии най-общо се наблюдава “хармонизация” на имунния отговор – редица показатели на локалния и системен имунен отговор при болните хора станаха сравними и близки с тези на лицата, които не са засегнати от болестта.

Да разбираме ли, че червата са не само храносмилателен, но и имунен орган?

Те са може би един от най-големите органи на имунната система. Притежават огромно количество имунокомпетентни клетки. Чисто анатомично в тънките черва са разположени множество лимфоидни струпвания, които най-общо структурно и функционално бихме могли да оприличим на сливиците. Една от причините за това е огромната повърхност на храносмилателната система, която влиза в пряк досег с агенти от външната среда. Благодарение на активното взаимодействие между многобройните бактерии и чревната лимфоидна тъкан между тях се установява динамично равновесие.

Кога човек има нужда от допълнителен прием на пробиотици?

Положителното действие на редица пробиотични препарати е доказано в рамките на различни клинични проучвания при постантибиотичен колит, хронични възпалителни заболявания на червата, а дори и при синдрома на дразнимото черво.

Какви качества трябва да притежава един пробиотичен препарат?

Има 5 основни изисквания: произход – бактериите да са изолирани от хора (макар това изискване вече да се оспорва); сигурност – пробиотичните бактерии трябва да не могат да причинят инфекциозно заболяване и едновременно с това да бъдат чувствителни към най-често прилаганите и достъпни антибиотици; устойчивост – бактериите трябва да могат да издържат производствения процес, а също и действието на стомашния сок, жлъчните киселини и панкреасните ензими; жизнеспособност – пробиотичните бактерии трябва да могат да се размножават и да колонизират за ограничено време тънкото и/или дебелото черво, и не на последно място да имат доказан положителен ефект.

В България има ли препарати, които да отговарят на тези изисквания?

Разбира се. Според мен в България има няколко препарата, които до голяма степен отговарят на тези условия, и един от тях е  Лакто 4 ВИП, който съдържа оптимална комбинация от няколко вида утвърдени в практиката пробиотични бактерии.

Мнения

10 юли 2015 17:44
Петя Желева
10 юли 2015 17:44

1. Най-важното е пробиотичните бактерии в него да са живи, защото само те ще окажат благотворно действие. 2. Да съдържа поне 10 милиарда жизнеспособни бактерии, за да има по-бърз ефект. 3. Да са добре подбрани. 4. Да не загиват по пътя си към червата, преминавайки през киселинната среда в стомаха. 5. Правилната технология на производство, осигуряваща високото качество на млечно-киселите бактерии.

10 юли 2015 17:44
Петя Желева
10 юли 2015 17:44

1. Най-важното е пробиотичните бактерии в него да са живи, защото само те ще окажат благотворно действие. 2. Да съдържа поне 10 милиарда жизнеспособни бактерии, за да има по-бърз ефект. 3. Да са добре подбрани. 4. Да не загиват по пътя си към червата, преминавайки през киселинната среда в стомаха. 5. Правилната технология на производство, осигуряваща високото качество на млечно-киселите бактерии.

10 юли 2015 16:29
Маги Стоянова
10 юли 2015 16:29

Има 5 основни изисквания: произход – бактериите да са изолирани от хора (макар това изискване вече да се оспорва); сигурност – пробиотичните бактерии трябва да не могат да причинят инфекциозно заболяване и едновременно с това да бъдат чувствителни към най-често прилаганите и достъпни антибиотици; устойчивост – бактериите трябва да могат да издържат производствения процес, а също и действието на стомашния сок, жлъчните киселини и панкреасните ензими; жизнеспособност – пробиотичните бактерии трябва да могат да се размножават и да колонизират за ограничено време тънкото и/или дебелото черво, и не на последно място да имат доказан положителен ефект.

10 юли 2015 11:28
Мария Бонева
10 юли 2015 11:28

Има 5 основни изисквания: произход ; сигурност; устойчивост; жизнеспособност; доказан положителен ефект.

10 юли 2015 10:36
Мария Попова
10 юли 2015 10:36

Има 5 основни изисквания: произход ; сигурност; устойчивост; жизнеспособност; доказан положителен ефект.

10 юли 2015 10:22
Емил Тодоров
10 юли 2015 10:22

Петте изисквания, на които трябва да отговаря един наистина добър пробиотик са: 1. произход - бактериите да са изолирани от хора (макар това изискване вече да се оспорва); 2. сигурност – пробиотичните бактерии трябва да не могат да причинят инфекциозно заболяване и едновременно с това да бъдат чувствителни към най-често прилаганите и достъпни антибиотици; 3. устойчивост – бактериите трябва да могат да издържат производствения процес, а също и действието на стомашния сок, жлъчните киселини и панкреасните ензими; 4. жизнеспособност – пробиотичните бактерии трябва да могат да се размножават и да колонизират за ограничено време тънкото и/или дебелото черво; 5. да имат доказан положителен ефект.

10 юли 2015 10:07
Румен Попов
10 юли 2015 10:07

Има 5 основни изисквания: произход ; сигурност; устойчивост; жизнеспособност; доказан положителен ефект.

10 юли 2015 09:46
Емил Тодоров
10 юли 2015 09:46

На много места – по кожата, във влагалището, но най-многобройни са в храносмилателната система (в устната кухина, тънкото и най-вече в дебелото черво)

10 юли 2015 09:41
Даниела Попова
10 юли 2015 09:41

5 основни изисквания: произход ; сигурност; устойчивост; жизнеспособност; доказан положителен ефект.

10 юли 2015 09:07
нина  димитрова
10 юли 2015 09:07

Има 5 основни изисквания: произход ; сигурност; устойчивост; жизнеспособност; доказан положителен ефект.

10 юли 2015 01:27
г-н Даниел Додев
10 юли 2015 01:27

На много места – по кожата, във влагалището, но най-многобройни са в храносмилателната система (в устната кухина, тънкото и най-вече в дебелото черво).

10 юли 2015 00:15
Тодор Михайлов
10 юли 2015 00:15

На много места – по кожата, във влагалището, но най-многобройни са в храносмилателната система (в устната кухина, тънкото и най-вече в дебелото черво).