Не трябва да се изпитва страх от болката в ставите, а максимално добре да се определи нейния характер и вид

След като изяснихме характеристиката на ставната болка, от която най-често се оплакват ревматочни болните, ще се спрем на това какви са видовете болки в ставите и с какво се характеризира всеки един от тях.

Съществуват три основни вида ставна болка:

1. Болка от възпалителен тип.
2. Болка от механичен тип.
3. Болка при палпация (натиск).

Болка от възпалителен тип

Възпалителната ставна болка е „спонтанна, нощна болка при покой“. Появява се след заспиване, през втората половина на нощта и буди болния. В началото е леко изразена, постепенно се засилва и не дава възмож-ност на болния да заспи отново. Сутринта се трансформира в су-трешна скованост, която продължава с часове. Продължителността на сутрешната скованост е косвен показател за активността на бо-лестта. Към обед намалява, много често в следобедните часове на деня почти я няма. С наближаването на нощта отново се появява в лека степен, но позволява на болния да заспи, за да го събуди отно-во след 2-3 часа. Дължи се на възпаление на ставите и мекотъкан-ните околоставни структури. През нощта, по време на сън, силно намалява интензивността на нервните импулси, които стимулират синтеза на кортизол – естествения хормон, потискащ възпалението

организма. Вследствие на понижената му продукция и някои спе-цифични мозъчни процеси, контролиращи болковата сетивност, активността на всички възпалителни процеси нараства и усилва болката в късните нощни часове. Възпалителният тип ставна болка е характерна за възпалителните ставни заболявания, като различ-ните видове артрити, болестта на Бехтерев и др.

Болка от механичен тип

Болката от механичен тип е „провокирана, дневна болка при движение“. При този вид болка болните заспиват трудно поради мекотъканни и ставни болки, които постепенно намаляват, и болният спи спокойно до сутринта. Болката се появява при раздвижване и се засилва непо-средствено след ставането от леглото и първите движения. Поня-кога е много силна, но сравнително бързо намалява след активното раздвижване на болния. През деня е слаба. Постепенно се засилва ранните и особено изразено в късните следобедни и вечерни ча-сове. Болният заспива с болката, но спи спокойно, без да я усе-ща, за да се срещне отново с нея на следващата сутрин с първите движения. Дължи се най-общо казано на преумора и физическа промяна (изтъняване, изстъргване) на ставните и околоставни-те структури – хрущяли, сухожилия, кости, мускули. И тъй като движенията винаги са по-активни през деня, то и болката от тях е по-силна в началните и късните дневни часове. Механичният тип ставна болка е характерна за дегенеративните ставни (остеоарт-роза) и мекотъканните заболявания (тендинити, тендовагинити и т.н.).

Болка при палпация (натиск)

Болката при натиск може да бъде изразена на голяма или малка площ. Възпалителните ставни заболявания се характеризират с болка при натиск на голяма площ, тъй като при тях е възпалена цялата обвивка, коя-то тапицира ставата отвътре. Дегенеративните ставни заболявания и т.нар. мекотъканен ревматизъм при натиск болят на много малка площ, в определени точки. Най-често това са костните израстъци, където се залавят мускулните окончания. Нагледно това може да се обясни със следния пример: Да си представим, че напречният размер на мускула в най-развитата му средна част е 10 кв. см и той трябва да вдигне тежест от 10 кг. Това прави натоварване от 1 кг/ кв. см. Мускулът обаче постепенно изтънява и се залавя за съот-ветния костен израстък на много малка площ, понякога 0.5 кв. см.

На това място натоварването ще е равно на 20 кг/кв. см, т.е. там се концентрира многократно по-голямо напрежение, отколкото вър-ху мускула в най-развитата му част. От друга страна, мускулът е динамична, еластична тъкан, а костният израстък – статична, нее-ластична тъкан, и не може да реагира плавно и гъвкаво на натовар-ването както мускула.

От трета страна, на залавното място на мускула към костния израстък се сменя видът на тъканта – мускулът постепенно се впли-та в сухожилна, надкостна и костна тъкан. Смяната на различни по вид тъкани прави съответната структура по-податлива на ме-ханично въздействие и претоварване. Затова при преумора не болят толкова мускулите и ставите, колкото залавните места на мускула към костта, с неговите сухожилия, сухожилни влагалища и подлежаща надкостница.

В заключение може да се обобщи:

Болният не трябва да изпитва страх от факта, че нещо го боли,

а да се опита максимално точно да определи характера на болката и нейното място и след това да потърси помощта на своя лекар.

Как да определим характера на ставната болка

Появата на преминала стара болка трябва да се последва от нов медицински преглед, а не да се лекува самоволно с лекарства-та, които са я повлияли предишния път. Това е важно, защото, от една страна, силата на болката отразява етап от развитието на бо-лестта, от друга – би трябвало да се лекува не болката, а болестта, която я предизвиква, и от трета – възможно е да се касае за сходна по сила и характер болка от друга, евентуално нова болест, което най-добре би могъл да определи лекуващият лекар.

Познаването на основните характеристики на болката и на трите вида ставна болка ще помогне на болния да се ориентира в разнородната, понякога и непонятна болкова картина на дадената ревматична болест, да превъзмогне излишните притеснения от факта, че нещо го боли и това е нещо безнадеждно (както често си мислят болните), да спести на близките си тревоги и не на послед-но място – да опише болката ясно и точно на своя лекар, за да бъде правилно диагностициран и своевременно лекуван.

Текстът е от книга първа "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg

Ревматични болести - препоръки, съвети
за пациента