HomeoFIT-PRL (Homeostatic Functionally Increased Transient Prolactinemia)

Многобройните действия на пролактина и неговите  разнообразни  места на синтез  екстрахипофизарно, в ц.н.с,  в  периферните  тъкани  и органи, доказват гъвкавостта  и важността на  този  пептиден хормон/цитокин в хомеостазата на  организма.

Освен добре познатите действия  върху репродукцията, той упражнява  множество други влияния:  върху имунна система, енергийна  хомеостаза,  промяна  в  поведението, сигнализирането в ц.н.с. Действа  по различен начин на ниво  ц.н.с. като  регулира  неврогенезата, повлиява мозъчното възстановяване след  травма и инсулт, регулира окситоциновите  неврони,  намалява реакциите на стрес и тревожност, регулира апетита и телесното  тегло, стимулира майчиното  поведение, активира допаминовите неврони в  хипоталамуса и стимулира  експресията на енкефалин в  същите  неврони. Тези  проучвания  за пролактина, като  невропептиден  хормон, продължават  да се  обогатяват от невроендокринолозите, работещи  в  тази  област.  В  периферните  органи и тъкани, обаче  пролактинът  има  предимно  метаболитни  функции. Прицелните  му  органи  тук  са  ч.др, панкреас, млечна жлеза  /по време  на  бременност и лактация/, мастна  тъкан и  много  други  органи, за които  не  знаехме  досега.

За  разлика от   хипофизния пролактин,  който се синтезира  от лактоторфните  клетки на  хипофизата и  се съхранява  вътреклетъчно,  екстрахипофизарните  клетки нямат  такъв капацитет за  съхранение, поради  което там той  се  синтезира и регулира  на ниво  транскрипция  при  нужда.  Екстрахипофизарната  експресия на пролактиновия рецептор  в периферните  тъкани  и органи се определя  от  специфични за  тъканта механизми. Този рецептор има няколко изоформи  на клетъчната мембрана: дълга изоформа, къса и смесена изоформа.

Пролактинът е пептиден хормон и се подчинява  на  регулиращите  механизми на вътреклетъчен контрол,  описани  като  нови  механизми,  които  засягат  пептидните  хормони./Интракринологията е нов  клон  от ендокринологията - датира от 1984 година и изучава  вътреклетъчните  механизми  на  активиране и потискане  на  сигнализацията, вътреклетъчно, независещо от  системната сигнализация. Това са  съвсем други  пътища  на  контрол и   вътреклетъчно сигнализиране . 

Разбира се,  пролактинът  си  има  рецептори  върху клетъчната  мембрана PRLR, които са  членове  на суперсемейството на  цитокиновите  рецептори от клас 1 и 2. Активира сигналният път на JAK-2/STAT 5b вътреклетъчно. Такива  PRL-R тип 1 са  установени  с висока експресия в бъбреците, тънките черва, в мозъка и панкреаса.

Експресия на  PRL-R тип 1 се установява, освен в споменатите  по- горе  места.  още в белите дробове, скелетните мускули, тестисите, яйчниците, хипофизата, сърцето, ч.др. и далака. Най-добре  характеризирани  са  действията на  пролактина  в  млечните  жлези, имунните клетки, костите, мозъка и панкреаса. 

Пролактинът е  пептиден  хормон  с  голям  и разнообразен  биологичен потенциал. Някои от  действията му са  свързани  и са отражение на  циркулиращите  му  нива  в системното  кръвобръщение, но  други са  свързани с локалното му производство

/интракриниология/, затова и  неговите  многобразни  биологични  ефекти /които могат да бъдат директни или индиректни, модулиращи/, понякога  са  противоречиви  и неразбираеми за тълкуване.

Напоследък се обръща  голямо  значение на метаболитните  функции на  пролактина, като пептиден хормон/цитокин  в здраве и болест. Приема се, че той е  метаболитен хормон.

Тук фокусът е  най-вече  за  метаболитните  нарушения  при  хипопролактинемия, за което се  знае  по-малко, в  сравнение с известното, свързано  с   хиперпролактинемията. /табл.№1, пунктираните линии/

Настоящата  статия   се  представя  във връзка  с  важни  за практиката констатации  за  поддържане серумните  нива  на  пролактина в здравословен интервал, на  фона  на  лечение  с  Д2  агонисти,  тъй като  последствията  са  свързани  с  нарушения в метаболизма като  цяло.

Хипопролактинемия  ≤  7 микрограма/л не е  безобидна  и без  последствия  за  метаболизма. Прицелните  органи,  които  променят  физиологичното  си  състояние  при  тези  ниски  нива  на пролактина  са:  ч.дроб,  мастна  тъкан, серумни  липиди, ендокринен панкреас и бета-клетъчна  функция, полова  система, ц.н.с., храносмилателна  система. Промените  са  различни  при  двата  пола.

Както  хиперпролактинемията, така и  хипопролактинемията  са  вредни  за  метаболизма  като  цяло, поради  което  се  говори  вече  за  нови критерии при  лечението  на  тези  състояния. HomeoFIT-PRL/ хомеостатична функционално  повишена транзиторна  хиперпролактинемия/.

•  Старият мит, че пролактинът е само  диабетогенен  е неправилен. Той  има  такъв  ефект  не  само  при  високи  стойности, но и  при  ниски  стойности! Тук въпросът  е  колко  високи и  колко  ниски  стойности?
• Последните  експериментални  и клинични  проучвания показват, че пролактинът  е много важен пептиден хормон за поддържане на здравословен  метаболизъм.
• Неговите  благоприятни  и адаптивни  нива над  горна референтна  стойност от 25 микрограма/л се  запазват   и  при  стойности  над  горния  референтен  диапазон ,достигащ до  100 микрограма/л. Този интервал е  адаптивен  и крайно необходим  за непрекъснато   променящият се  метаболизъм  в организма.
• Коефициент за  превръщане: 1mgr/l=21,2 mIU/l сер. пролактин
• Обратно, ниските стойности на серумен пролактин са свързани с метаболитно  заболяване! /табл. 1/. Внимание  да  не  се  допуска  това  в  клиничната  практика!
•  Ятрогенно   предизвиканата   хипопролактинемия води  до  метаболитни  нарушения -  ЗДт2,  МС  и всички  компоненти  свързани с него, като  най- важни  са промените  в телесното  тегло и липидните  нарушения, които  повишават  СС риск.    Както  излишъкът, така  и  дефицитът на  серумния пролактин  може  да  доведе  до   някои специфични  метаболитни  отклонения  свързани с пола. Например: при жените  се  наблюдава  намаление на  аполипопротеин AI  и  A-II, докато  при  мъжете  се увеличава  % на телесните  мазнини.
• Не всяка хиперпролактинемия  подлежи  на  лечение! В кръвта  се  срещат  три  изоформи на пролактина - мономер -в 80% /който е хормонално  активен /, биг- пролактин и биг-биг пролактин /общо 20%/, които  изоформи  са  хормонално  неактивни  и не  подлежат  на  лечение. Този  факт показва, че трябва да сме  наясно  с тази  информация и  да не се  бърза с  терапията.
• Хиперпролактинемията се разделя на: 

а/ лекостепенна ≤1000-1500mIU/l - най-често  свързана  с  преданалитични  фактори или с  макропролактинемия;

б/ умерена-1500-3000 mIU/l;

в/ силно изразена-3000-5000 mIU/l ;

г/ ексцесивна≥ 10 000 mIU/l;

Последните  две  почти  сигурно  насочват  към  първична хиперпролактинемия от пролактином.  /статия на проф. Г. Кирилов от 2017г  в  Кредоуеб, която препоръчвам да се  прочете!/

•  Дефицитът на  пролактин, определен  като  нива под  или равни  на 7  микрограма/л, наскоро  беше  съобщено, че нарушава метаболитната  хомеостаза на глюко-инсулинемичния и  липиден профил, тъй както го наблюдаваме  при хиперпролактинемия. Предвид на това  да се има предвид посочения HomeoFIT-PRL  /хомеостатична, функционално повишена хиперпролактинемия/ при  която  стойностите  на пролактина варират от 25 до 100микрограма/л. При  липса на други разпознаваеми патологични причини  в този интервал  за  стойностите  на  серумния пролактин, не се налага включване на  терапия. Предполага се,  че това е свързано с  адаптивен физиологичен отговор, свързан с необходимостта  за  повишаване  на  метаболитната  активност в даден момент, поради  което  не  е необходимо да се  включва лечение  с D2 агонисти.

Д-р Д. Атанасова Мутафчиева, ендокринолог, гр.Стара Загора, МЦ -HBO², 25.07.2023г

Литературна справка:

https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fendo.2022.1015520/full

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/jne.12888

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/j.1365-2826.2008.01736.x

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9539817/

https://www.readcube.com/articles/10.3389/fendo.2023.1166172