Статия на проф. Людмила Матева, национален консултант и началник на Клиника по гастроентерология в УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София, публикувана в списание Health.bg

Скринингът за носителство на инфекцията с вируса на хепатит С е начинът недиагностицираните пациенти да избегнат усложненията, свързани с чернодробното увреждане. Предполага се, че в следващите 10 години тези усложнения ще нараснат около два пъти – говорим за васкулит, лимфоми, диабет, бъбречно увреждане, ревматоиден артрит, депресия, нарушение в мисловните функции. В острата фаза на инфекцията симптомите са пожълтяване на кожата, отпадналост, повишена температура, главоболие, болки в корема, загуба на апетит, може да има гадене, повръщане, диария. Но дори в острата фаза инфекцията може да протече без съществени оплаквания.

Как се изявява клинично хроничната инфекция с хепатит С? 

В голяма част от случаите напълно безсимптомно или ако има симптоми, те са неспецифични. За съжаление ясната клинична изява е при напреднало чернодробно заболяване. Може да е компенсирана чернодробната цироза, тоест тя да не бъде подозирана, да няма симптоми и само лекарят и инструменталните изследвания да я установят, но може и да има вече напреднало чернодробно увреждане и заболяване с пожълтяване, с объркване, което ние наричаме енцефалопатия, кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, с излив на течност в корема или направо с първичен рак на черния дроб.

Защо заболяването остава неразпознато? 

Защото повечето пациенти са без симптоми до появата на невъзвратимото заболяване, защото придобиват инфекцията най-често в млада възраст, без да е имало симптоми на остър вирусен хепатит; защото т. нар. чернодробни тестове могат да бъдат нормални в някой момент на тяхното изследване или въобще напълно нормални за някой по-дълъг период от време при едно сериозно и напреднало заболяване на черния дроб. Ехографското изследване най-често, преди да е напреднало невъзвратимо заболяването, не дава специфични изяви.

Тогава как да открием рано хроничния хепатит С? 

Ние на практика трябва да диагностицираме заболяване при липса на симптоми, промени и лабораторни белези в някои случаи. И единственият начин да диагностицираме рано заболяването е активното провеждане на скрининг. Защото много от инфектираните не познават рисковите фактори. Обществото трябва да бъде запознато с тях, както и с рисковите групи за инфекция с вируса на хепатит С. Това са всички настоящи и предишни наркомани (не само венозните, защото не единствено по венозен път може да стане заразяването), дори и тези, които веднъж в живота си са опитвали дрога. Рискова група са получилите кръвни продукти или трансплантация на органи съответно до 1987 и 1992 година, пациентите на хемодиализа, медицинският персонал.

Много млади хора искат да са с татуировки и обици навсякъде по тялото и рискът, ако се използват нестерилни инструменти, е голям. Има ли нестерилен инструмент, може да стане източник на инфекция. Това е възможно да се случи и при обикновен маникюр.

Защо трябва рано да диагностицираме инфекцията? 

Защото трябва навреме да я лекуваме, тъй като можем да постигнем трайно излекуване. При съвременното лечение, при подходящ подбор на хората за лечение, ранната диагноза може да доведе до пълно излекуване на този хепатит и връщане на хората към нормалния им начин и качество на живот. Къде сме днес, какво е съвременното лечение и какъв е генотипът на българската популация от пациенти с хроничен хепатит С? За съжаление българската популация е инфектирана предимно с генотип 1, това е по-лошият вариант, който е свързан с по-сериозна прогресия и с по-нисък ефект от стандартното лечение с пегилиран интерферон.

Какво правим в Дружеството по гастроентерология съвместно с НЗОК, с пациентските организации и другите регулаторни органи? 

От 2005 г. се провежда системно лечение с пегилиран интерферон на болните с хепатит С. Обхванати са пациенти от цялата страна, в 11 специализирани центъра. Което е много важно, лекувани са лицата между 18 и 40 години, най-активната част от населението. Смятам, че това е една от най-успешните програми на НЗОК, с ясни критерии, правила и с ясни резултати, може да служи за пример на всички останали програми.

Общо взето, над 2000 българи са лекувани за хроничен хепатит С. Какво показват резултатите, които сме обработили в отделните центрове за десетгодишен период, какъв терапевтичен ефект, тоест траен вирусологичен отговор е постигнат? Между 65 и 83% с активно лечение, с предсказуеми странични реакции, но при много строг подбор на пациентите. Тоест това са болните, които ние предварително сме селекционирали, че ще отговорят най-добре. Сега трябва да разширяваме тези възможности, за да дадем шанс и на другите, които не отговарят, не са така предварително предвидими, да бъдат лекувани, и вече в новата ера и със стройна терапия.

Общо взето, по прогностично проучване, базирано на официална статистика, честотата на новопоявилите се случаи у нас остава постоянна и се предвижда, че ще остане постоянна. Това прави около 3-3,2 нови случая на сто хиляди или 200-300 случая на новопоявил се хепатит в страната, като 87% са за сметка на хроничния хепатит С. С други думи, ние, медиците, няма да го доловим, ако няма активен скрининг и настройка от страна на българското общество да се изследва. Анализирани са някои рискови фактори, които са подадени от нашата страна към СЗО. Това е значението на кръвта и кръвните продукти, интравенозното приложение на лекарства, диализа и бъбречна трансплантация, като повечето от тях са анализирани в случаите с остър вирусен хепатит. Другото, което е коментирано за нашата страна, са лицата, които приемат неразрешени субстанции и лекарства. Това са около 5,2% от населението на възраст от 18 до 60 години, или около 350 хиляди са наркоманите по една съобщена статистика.

Лечението е скъпо, когато погледнем само отделната цена, но дали е по-скъпо в сравнение с цената, която плащаме като данъкоплатци за проследяването и лечението на вече напредналото заболяване? Противовирусното лечение през 2008 г., когато е направен този анализ, и въз основа на него е прогнозата, е струвало около 12 хиляди евро на болен, 79-80 млн. евро годишен разход за пациентите, а напредналото заболяване и неговите усложнения - около 320 милиона евро. Това са само официалните плащания. Ако у нас пациентите с хепатит С се диагностицират рано, в рамките на скринингова програма, и се проведе максимално ефективно лечение, обществото ще спести над 1 млн. евро, цената за лечение на напреднало заболяване и усложнения. Значението на хепатит С инфекцията и разходите, свързани с нея, не трябва да се пренебрегват от обществото.

Ранната диагноза - това е скрининг. Ранно ефективно лечение, това е полза за отделната личност, за семейството и за обществото, включително намаляване на разпространението на заболяването, защото това е една инфекция.

Скрининговата програма, инициирана от Българското дружество по гастроентерология с подкрепата на МСД, ще стартира в няколко региона и предвижда следните стъпки:

• Представяне на програмата пред общопрактикуващите лекари;
• Пациентите с повишени чернодробни ензими попълват въпросник по рисковите фактори за инфекция с хепатит С и се насочват към доболничен гастроентеролог;
• Безплатен преглед, свързан с рисковите фактори, и тест за наличието на анти HCV антитела;
• При положителен резултат – насочване към болница за потвърждаване на диагнозата и лечение.