Остеопорозата е прогресивно системно заболяване на костния скелет, което се характеризира с понижена маса и влошена микроархитектура на костта, водещи до повишен риск от фрактури.

Костната здравина включва две основни характеристики: костна плътност и качество на костта.

Величината, която показва с колко КМП /костна минерална плътност/ на дадено лице се отличава от референтната стойност се обозначава с понятието “скор“. В практиката са въведени два вида скор - T и Z.

Т-скорът показва сравнението на КМП на лицето с млада здрава популация. Той лежи в основата на денситометричното диагностициране на остепорозата. Нормата е над -1. Остеопения е между -1 и -2,5. Остеопроза е под -2,5.

Z-скорът отразява сравнението на КМП на изследваното лице с неговите връстници. Нормата е равна на нула. При Z-скор по-малък ли равен на -2, се диагностицира понижена за възрастта КМП.

Остеопорозните фрактури са инвалидизираща последица на остеопорозата. 40-50% от жените на средна възраст в Европа се очаква да получат по една или повече остеопорозни фрактури през живота си. Бедрените фрактури водят до двигателна невъзможност, а прешленните - до деформация на гръдния кош, болка и смутена дейност на вътрешните органи.

След 50 годишна възраст средно 30 % от жените развиват остеопороза. Над 800 000 българки имат повишен риск за остеопорозни счупвания.