Доц. Пенка Переновска, ръководител на Клиниката по педиатрия в Александровската болница, пред Хелт медия.

Доц. Переновска, вярно ли е, че децата, които боледуват по-често в предучилищната възраст, след това ще са по-здрави?
Децата до 5-годишна възраст боледуват обикновено от 3 до 5 пъти годишно, а малките, които посещават ясли и градини – от 6 до 8 пъти, защото още имунитетът им не е напълно развит. Учениците боледуват между 2 и 6 пъти годишно. По принцип след повечето от вирусните инфекции остава много краткотраен имунитет, така че едва ли има голяма връзка между прекараните болести в по-ранното детство и след това в училищната възраст.

Какво могат да направят родителите, за да боледуват по-рядко техните деца?
В България се сещаме за здраве, когато го загубим, а профилактиката е едно от най-големите постижения на медицината. Всички знаят, че вирусните инфекции се предават по капков път – при кихане и кашляне. Големите капки се утаяват бързо, но най-малките частици от 1 до 20 микрона стоят във въздуха продължително време и това позволява да бъдат вдъхнати от децата и да причинят заболяване. Затова е много важно да се спазват елементарни правила – често проветряване на помещенията, редовно измиване на ръцете и лицето, недопускане на контакти с видимо болни хора. Важно е и заразените възрастни да носят маска на носа и устата си.

Храненето има ли отношение към имунитета?
Категорично! Голяма част от всекидневните храни на децата ни са изключително нездравословни – с много захар или сол, пържени, без естествени витамини и хранителни фибри. Давайте на децата си разнообразна храна с много плодове и зеленчуци, а не само пици, хамбургери, чипсове и газирани напитки. В този смисъл приветствам решението на здравното министерство да забрани продажбата на определени артикули в училищата. Много е важно децата да приемат достатъчно течности – вода, нискомаслено мляко, прясно изцедени сокове.

Кои са другите фактори, които влияят върху здравето на малките?
От години наблюдавам пагубното въздействие на тютюнопушенето при децата. Става въпрос за пасивното пушене, когато в дома възрастните одимяват стаите и за активното пушене при по-големите деца. Когато подрастващите са изложени на тютюневия дим, боледуват много по-често, с по-тежко и продължително протичане на болестите. Обездвижването пред телевизора, компютъра и електронните игри също влияе зле на здравето на децата. Неслучайно имаме голям процент с наднормено тегло.

Съветите ви за облеклото на децата?
И двете крайности са нежелани – прекомерното обличане или разголването при ниски температури. Един известен педиатър казваше, че детето трябва да се облича така, както се облича майката – т.е. с каквото облекло възрастните се чувстват комфортно, така трябва да облекат и детето си. Много майки навличат малките и тялото им губи възможността за естествена терморегулация.

При болест да се дава ли антибиотик?
При вирусни инфекции не се дава антибиотик. Той не е средство против температура, нито против кашлица. Антибиотиците се предписват при бактериална инфекция, доказана по съответния начин. Излишният им прием създава резистентност.

Кога една кашлица е тревожна?
Когато е от долните дихателни пътища, което невинаги е лесно да се разграничи. По принцип, кашлицата при хрема, която е от стичане на секрет, е суха, дразнеща, често в легнало положение. Докато белодробната инфекциозна кашлица е влажна, дълбока, с отделяне на секрети. Но при една по-продължителна кашлица задължително трябва да се отиде при лекар.

При каква температура се дават антипиретици на децата?
Температурата до 38 градуса често е един защитен феномен, защото при повишена температура вирусите загиват. В нашата клиника даваме антипиретици над 38 градуса. Има страни като САЩ, които приемат като граница 38,5. Не е нужно при 37,2 – 37,5 на детето да се дават тези медикаменти. Съвременните тенденции са да се дава по 1 препарат, а не да се редуват 2-3 различни.

За или против грипната ваксина при децата?
В САЩ приеха, че трябва да се имунизират всички деца между 6-месечна и 4-годишна възраст. Но СЗО посочва приоритетни групи за грипна имунизация: това са децата, контактуващи с лица над 65-годишна възраст, и деца с хронични заболявания – сърдечни, бъбречни, белодробни, диабет.