Болка в ставите, чувствителност, особено при промяна на времето, скованост при движение, често придружено с блокиране в ставата, понякога поява на излив. Всички тези оплаквания при пациента са симптоми на остеоартроза, известен още като дегенеративен артрит или дегенеративна ставна болест. Тази група от биомеханични промени води до влошаване и износване на ставата, което първоначално засяга ставния хрущял и костта под него, а впоследствие уврежда мускулатурата (разхлабване, атрофия), както и сухожилията, и лигаментите. Някои хора са по-предразположени към такива увреждания.

Остеоартрозата се провокира  от различни фактори, включително нарушения в развитието, метаболизъм, нараняване на ставите. В момента се разглежда не просто като последица от стареенето и дегенерацията на хрущяла, а като резултат от активни процеси, много от които възпалителни.

Колената и тазобедрената става болят най-често

Остеоартрозата може да засегне всички стави – и по-големи, и по-малки. Нарушенията в колянната става се наричат гонартроза, а на тазобедрената – коксартроза. При увреждане на големите стави (тазобедренна или колянна) се нарушава походката, а с напредване на заболяването може да се стигне до инвалидизация.

Остеохондрозните процеси в гръбначния стълб и междупрешленните дискове, както и в заобикалящите го структури (лигаменти, сухожилия), всички от които са изградени в основата си от колаген, водят и до компресия на периферните нерви. Това се изразява с излъчващи болки към долните (ишиалгия) или към горните крайници.

Начално увреждане на хрущяла и ролята на възпалението

Характерен признак на увреждане на хрущяла при остеоартрозата е загубата на матрицата от вещества, обединени от термина гликозаминосулфати. Прогресивното намаляване на концентрацията от хондроитин сулфат, кератан сулфат и хиалуронова киселина е придружено от дисоциация на влакна и разлагане на матрицата с образуване на повърхностни дефекти и пукнатини с различна дълбочина.

Значителна роля в нарушаването на нормалната структура на ставния хрущял принадлежи на възпалението, което се развива в него, във вътрешния слой на ставната капсула - в синовиалната мембрана на ставата. От особено значение са също патологичните процеси, които протичат в самата кост под хрущяла, където могат да бъдат открити микрофрактури и промени в нейната структура. По краищата на ставата се образуват костни израстъци (остеофити), които хората наричат шипове. Те сякаш искат да компенсират загубата на хрущял чрез увеличаване на ставните повърхности и кисти (кухини) в тази част на костта. Затова ставите при артроза се деформират.

Рискови фактори за развитие на заболяването:

• Вродена особеност на структурата на хрущялната тъкан, допринасяща за по-лесна травма и износване;
• Женски пол: жените, особено в менопаузата, се разболяват 2 пъти по-често от мъжете;
• Възраст: разпространението на остеоартрит се увеличава с възрастта, достигайки максималното ниво след 45 години;
• Наднормено тегло;
• Хормонален дисбаланс;
• Механични въздействия (травма; работа с прекомерно натоварване на коляното, тазобедрената или други стави; спортно натоварване).

Симптоми на остеоартрозата:

• Болка в засегнатите стави при натоварване, която настъпва внезапно. Увеличава се при движение и намалява в покой;
• Хрускане в засегнатите стави при ходене;
• Кратка сутрешна скованост;
• Ограничени движения в засегнатата става, когато процесът напредва във връзка със съществуващата болка и появата на рефлексен мускулен спазъм;
• Блокаж на ставите - възниква в късните стадии, придружен е от остра болка, която прави невъзможно и най-малкото движение. Свързана е с появата в ставната кухина на костно-хрущялен фрагмент (б.а.-ставна мишка), който блокира ставата;
• Подуване на ставата - развива се при тежко възпаление на синовиалната мембрана, често на фона на нейната травма от остеофити.

Глюкозамин сулфат е градивен елемент на хрущяла

В продължение на десетилетия биомедицината се опитва да намери лесно смилаема форма на хрущял, за да помогне на хората, страдащи от проблеми със ставите. Има множество проучвания, които сочат, че глюкозамин сулфат е един от градивните елементи на хрущяла, който се усвоява много бързо, без излишно да натоварва стомаха.

Глюкозаминът има и други плюсове – той е с естествен противовъзпалителен ефект, действа и срещу стареенето. Помага при лечението на общите симптоми, свързани с възрастта като например артрит или остеоартрит. Може да подпомогне храносмилането и да подобри здравето на червата, както и мобилността, обхвата на движенията и общото здраве на ставите. Тези благоприятни ефекти се наблюдават и у здрави хора, които не страдат от хронични проблеми със ставите или червата.

Ръководителят на едно проучване за examine.com, Къртис Франк, посочва, кой е най-лесният начин да бъде описано въздействието на глюкозамина, приеман под формата на хранителни добавки срещу остеоартрит на коленете или бедрените стави: “Ние сме напълно сигурни, че глюкозаминът помага, а дългосрочното примане на Глюкозамин сулфат е по-ефективно от краткосрочното приемане на Глюкозамин хидрохлорид.”

Лабораторни тестове показват усвоимост на глюкозамин до 98% и тъй като неговите молекули са малки и прости, те успяват да проникнат директно в хрущялната тъкан, където подпомагат създаването на специални протеини, които поддържат хрущяла силен и здрав.

Ефектът се допълва, когато глюкозаминът е в комбинация с витамин С, най-мощният антиоксидант, важен за костното развитие, възстановяване и поддръжка. Намалява загубите на хрущялна тъкан и забавя процеса на естествено износване на ставите и участва в биосинтезата на протеогликани, колаген, еластин, фибронектин, като за постигане на ефект е необходимо да се приема в продължение на поне един месец.

Тази комбинация едва ли може с магическа пръчица да премахне симптомите на остеоартрит. Поради тази причина е необходимо да го съчетава и с други защитни фактори: упражнения, диета, ограничаваща възпалителните процеси и прием на хранителни добавки.