Публикация

Проф. Тоби Маер: Мислете за идиопатична белодробна фиброза при кашлица, задух и пукащи звуци от белия дроб в слушалката

Проф. Тоби Маер: Мислете за идиопатична белодробна фиброза при кашлица, задух и пукащи звуци от белия дроб в слушалката

Проф. Тоби Маер е специалист по респираторна медицина и преподавател в "Импириъл колидж" - Лондон. Сред основните му научни интереси е диагностиката, проучването и лечението на идиопатичната белодробна фиброза. Той определя заболяването като сериозно предизвикателство пред здравните системи и лекарите, защото най-често диагнозата се поставя твърде късно, когато лечението е по-малко ефективно.

 

По време на научния конгрес на Европейското респираторно дружество в Париж през септември 2018 г. с проф. Маер разговаря Петър Галев:

-         Проф. Маер, кога лекарят трябва да мисли за идиопатична белодробна фиброза при свой пациент?

-         Най-често пациентите имат продължителна непродуктивна кашлица, която не се влияе от обичайните средства. Но като цяло тези хора изглеждат на вид добре, няма да ги сметнете за болни, нито те се чувстват зле в началото. Белият дроб има добри компенсаторни възможности и за да се стигне до оплаквания, нарушаващи всекидневието, трябва да се увреди около една четвърт от белодробната тъкан. Но дори тогава обикновено първо се поставя друга диагноза, най-често сърдечна недостатъчност или ХОББ и едва, когато лечението за тези заболявания не даде резултат, започват последващи диагностични действия.

Със сигурност общопрактикуващите лекари имат много важна роля в откриването на заболяването.

Ако при аускултация на белия дроб чуят пукане - звук, подобен на разтваряне на ленти от велкро, с каквито са закопчават някои чанти и дрехи, това трябва да е мотив да изпратят пациента на пулмолог. Друг белег са пръстите на пациентите с идиопатична белодробна фиброза (ИБФ) – често те изглеждат като палки за барабан с изпъкнали окръглени нокти. Но най-важното е да познават заболяването и да мислят за него в диференциално диагностичен план.

-         Как се доказва заболяването в крайна сметка?

-         Със сигурност това е КТ с висока резолюция на белите дробове, защото има редица други заболявания, които предизвикват белодробна фиброза. Когато не сме напълно сигурни в диагнозата, могат да се наложат и по-инвазивни изследвания, като бронхоскопия и белодробна биопсия. Но при всички случаи, когато има обосновано клинично съмнение за белодробна фиброза, първо следва да се направи КТ.

-         Има ли лабораторни тестове, които могат да бъдат в помощ на диагнозата?

-         Не! При съмнение за ИБФ, ние правим някои лабораторни тестове, по-скоро, за да изключим други заболявания, които протичат с подобна клинична картина. Често диагнозата се поставя по пътя на изключването. Например понякога се налага да изключим ревматоиден артрит, който се случва да даде поражения върху белите дробове, както и някои други заболявания.

-         Казахте, че клиничната картина може да наподоби сърдечна недостатъчност или ХОББ. Имали ли сте пациенти със скрита зад някое от тези заболявания идиопатична белодробна фиброза?

-         Да, доста обичайно е за пациентите с ИБФ да имат исхемична болест на сърцето, диабет, хиперхолестеролемия и други рискови фактори. Също така често се среща и белодробният емфизем. Статистиката показва, че около 7 на сто от пациентите с емфизем развиват ИБФ. Затова е доста трудно да се разграничи кога задухът се дължи на налично сърдечно или друго белодробно заболяване и кога става дума за коморбидност с ИБФ. Един от критериите е рязко и бързо влошаване на задуха, който преди това дълги години е бил сравнително константен. Такова развитие трябва да ни подскаже необходимостта от изпращане на пациента за КТ.

-         Има ли лечение това заболяване и какво може да се постигне?

-         Колкото по-рано се постави диагнозата и започне лечението, толкова по-добри са шансовете за съхраняване на белодробна тъкан и запазване на качеството на живота на пациентите. Все още не можем да постигнем обратно развитие на заболяването, но

разполагаме с иновативни антифиброзни медикаменти,

които навлязоха в клиничната практика в Европа през 2011 и през 2014 г. Чрез тях и други комплексни мерки успяваме да стационираме увреждането на белия дроб. Става дума за нинтеданиб и за пирфенидон като специфична антифиброзна терапия. В комплексното лечение се включват мерките за намаляване на инфекциите на белия дроб, които могат значително да влошат състоянието на пациентите. Затова препоръчваме противогрипна и пневмококова ваксина, както и ранно приложение на подходящите антибиотици при симптоми на инфекция в гръдния кош. Дори понякога през зимните месеци предписваме профилактично антибиотици при пациентите с ИБФ. Неразделна част от лечебния план е дихателната рехабилитация под контрола на специалист по физиотерапия. Пациентите трябва да се научат и да овладяват паникатаките, които често съпровождат епизодите им на задух и допълнително влошават дишането.

-         Част от колегите ви се притесняват от възможните странични ефекти на основната антифиброзна терапия, какво ще ги посъветвате?

-         Лично в моята практика съм наблюдавал и наблюдавам над 1500 пациенти, приемащи противофиброзна терапия. Над 75 на сто от тях нямат странични ефекти. А при останалите 25 на сто, които имат някакви оплаквания във връзка с лечението, състоянието им подлежи на контрол. Никога не съм се срещал с непреодолими или животозастрашаващи странични ефекти на противофиброзните медикаменти. В крайна сметка няма как предварително да знаете дали даден пациент ще получи странични ефекти от лечението. А ползата от това лечение е доказана категорично. В най-лошия сценарий, ако пациентът изпита странични ефекти от терапията, които не може да понесе, ще спре лечението и тези странични ефекти ще преминат. Но това са много малко случаи, при които се е стигало до отказ от терапията заради страничните ефекти.

 

 

Коментари